Хлябът няма да поевтинява повече. Най-вероятно ще поскъпва, тъй като цената на пшеницата от новата реколта е двойно по-висока от миналогодишната, която досега се използваше. Цената на електроенергията, макар и фиксирана с някакъв праг, все пак е 250 лв./mWh. Водата поскъпва. Всичко поскъпва и не можем да очакваме по-ниски цени. Това, за което трябва да настояваме, е по-високи доходи, по-добри компенсации и обезщетения. Това каза в интервю за предаването на bTV „Тази сутрин“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Най-популярните антикризисни мерки на правителството на Кирил Петков – 0% ДДС на хляда и отстъпката от 25 стотинки за горивата, са най-малко ефективни. Тези, които бяха по-малко коментирани, са по-ефективни например данъчните облекчения за семейства с деца, които ние настоявахме да бъдат разширени. Ако тези 200 млн. лева, които държавата отдели за хляба и горивата, бяха насочени към работещите семейства с деца, те щяха да усетят много повече и по-навременно тази помощ в джоба си, допълни той.
В изпратеното вчера писмо до служебния премиер Гълъб Донев КНСБ постави основните си искания. Гарантиране на плащанията на енергийните помощи и компенсации към бизнеса и небитовите потребители, разширяване на помощите за отопление, гарантиране на цена на парното през зимата, която да бъде не по-висока от текущата и актуализация на бюджета, за да може държавата да поеме всички тези допълнителни разходи, посочи Димитров.
Той обясни, че нужните приходи на държавата за тази цел ще дойдат от увеличаващата се инфлация. „Ние смятаме, тъй като кумулативната инфлация за миналия месец на годишна база достигна 17%, че тя ще стане 20% до края на годината. С толкова трябва да бъдат компенсирани и доходите, и минималната заплата. Още от октомври МРЗ трябва да стане 800 лева, ако е възможно тогава да бъде актуализиран бюджетът. В краен случай от 1 януари 2023 г. Служителите в бюджетния сектор трябва да бъдат докомпенсирани до края на годината. 12% е ръстът на средната работна заплата в частния сектор на годишна база, а с актуализацията на бюджета толкова стана и в държавния. Но и в двата сектора е крайно необходимо увеличението на доходите да достигне 20%. Хората няма да бъдат по-богати, но ще бъдат поне малко по-доволни“, заяви президентът на КНСБ.
Според него втора актуализация на бюджета може да бъде подготвена и без действащо редовно правителство. Димитров припомни, че през миналата година вторият служебен кабинет подготви актуализацията, която внесе в новосформирания парламент. Асен Василев пък я внесе в кабинета. Със сигурност това правителство трябва да подготвя и бюджета за 2023 година.
„Гълъб Донев е разумен, умерен и диалогичен човек и вярвам, че ще чуе всички прагматични аргументи, които водят до успокоение на държавата след политическата истерия, на която бяхме свидетели през последните месеци, включително и аргументите, че всичко това може да бъде финансирано“, изрази увереност президентът на конфедерацията.
Пламен Димитров коментира и изказването на председателя на АИКБ Васил Велев, според който са възможни съкращения, ако се стигне до дефицит на газ за бизнеса. „Очевидно е, че проблемът с доставките на газ е централен към момента. Това е и един от ключовите приоритети на служебния кабинет. Не само надеждните доставки, но и цената им е важна и дали тя ще бъде поносима. Увеличението, което „Булгаргаз“ поиска, всъщност е доста драстично, но то само приближава нашата цена към средноевропейската, а именно тази, която се търгува на борсите. Но има и други решения, които експертите предлагат. Те час по-скоро трябва да се анализират“, каза той.
Президентът на КНСБ прогнозира, че вероятно КЕВР ще утвърди тази цена за август. Но има и две посоки за действие. Едната е България да използва по-малко газ, а именно с 15%, както призова ЕС. Това може да стане чрез „Топлофикация София“, като тя спре електропроизводството и през следващите месеци произвежда само топлоенергия. КЕВР може да регулира това с евентуална компенсация към ТЕЦ София. След това да се разгледат всички други възможности – азербайджанския газ, европейската солидарност, която можем да поискаме от други държави. Може да се търси и някакво решение в „Газпром“, но в краткосрочен план, тоест докато бъде изпълнен договорът до края на годината.
Що се отнася до прогнозираното от президента Румен Радев голямо социално напрежение през есента, Димитров коментира, че то вече се акумулира заради ръста на цените. Средно с около 30% се вдигна цената на парното в цялата страна, в София с около 40% и то при цената на газа без последните увеличения, уточни той. Президентът на КНСБ подчерта отново, че компенсаторните механизми трябва непременно да се развият. „Системата за енергийни помощи, която беше приета с актуализацията на бюджета, всъщност не е гарантирана до края на годината. При тези цени на електроенергията държавните енергийни дружества генерират печалби от около 450 млн. лева на месец. А плащанията към небитовите потребители – индустрия, училища, болници, са към 650 млн. лева. Тоест на месечна база има липса в порядъка на 200 млн. лева, които в някакъв момент някой трябва да каже откъде ще дойдат. Само държавните дружества плащат, а в момента не им остава нищо, макар че трябваше да имат за капиталови ремонти и за инвестиции. Тоест най-накрая трябва да стане ясно, че без актуализация на бюджета няма как да се справим“, категоричен бе Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ каза още, че прогнозира тежка зима не само заради газа, а и поради политическата ситуация и фактът, че не е ясно как ще се сформира ново правителство. „В много сектори има напрежение. Основен фактор за такива е Зелената сделка. Предложението на Борислав Сандов за затваряне на въглищните централи до 2030 година е абсурдно в тази ситуация. За съжаление, има и много други фактори, които ще обострят социалното напрежение“, завърши Димитров.
Интервюто можете да гледате тук