Публикуваме становище на КНСБ относно предложените от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане Териториални планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник.
- Общи съображения
Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) са част от общата рамка за постигане на Европейските цели за нисковъглеродна икономика до 2050 година и са основен инструмент за прилагане на Механизма за справедлив преход.
Поради практическата липса на обществено обсъждане преди приемането на крайния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в рамките на който са заложени конкретни цели по отношение на енергийния преход, в това становище се правят редица препратки към ПВУ, които имат отношение и към ТПСП. Следва да се подчертае, че новите цели, заложени в ПВУ значително надграждат заложените цели в Интегрирания национален План енергетика и климат на Република България за периода 2021-2030 г. (ИНПЕК), който е референтният документ за комплексна оценка и планиране на прехода. Амбицията на ИНПЕК е повишена чрез ангажиментите, поети в компонента „Нисковъглеродна икономика“ на ПВУ, одобрен през месец май 2022 г. и са обвързващи при планиране на т.н. „справедлив преход“. ИНПЕК има съществено по-широк характер и обхваща по-задълбочено както националните икономически аспекти, така и въпросите на енергийното потребление и производство. Промяната му с ПВУ и особено при липса на актуална енергийна стратегия, крие редица рискове, поради което КНСБ изложи своите критики към ПВУ в редица свои позиции.
ТПСП основно са насочени към компенсаторните мерки при загубата на работни места, но е важно да се подчертае, че липсата на цялостен подход и мерки за системното развитие ще има отрицателно влияние и върху доставките на електрическа енергия, което ще има по-широко отражение на национално ниво.
Критична точка за нас е приетата в последния момент цел за 40% намаление на емисиите до 2026 г., в сравнение с базовата 2019 г. от електроенергийния сектор (централи на въглища) на страната. Това е твърде тежка за постигане цел, като не може да се гарантира, че има готовност за прилагане на оптимален път за развитие на сектора.
Приемането на твърде амбициозни цели за енергиен преход в рамките на периода до 2030, особено при липса на енергийна стратегия, и без да е оформено консенсусно решения за спиране използването на въглища, е преждевременно. То не отразява по никакъв начин текущата енергийна криза и очевидната необходимост от въглищата като сигурен национален ресурс.
Изразяваме критична позиция и по отношение на реформите по ПВУ, които касаят основно либерализацията на пазара и слабо засягат подхода за гарантиране сигурността на доставките. При актуалната геополитическа среда, считаме че не може да се постигне адаптация на цялостната икономика на страната в тези кратки срокове, заложени в плановете за преструктуриране и ценово реформиране. Нашето становище е, че с оглед на текущата криза за енергийни суровини, поетите ангажименти могат да имат тежки икономически последици при извеждане на въглищни мощности от експлоатация. В сегашните планове липсва яснота как ще бъдат осигурени доставките на електрическа енергия, особено през зимата, а в условия на продължаваща газова криза – и през лятото, за регионалния пазар.
Считаме, че увеличаването на капацитета на ВЕИ в България с поне 3500 MW допълнителни мощности, предимно от вятър и слънце, и то до 2026 г. е твърде амбициозна цел, която не се подкрепя от практиката до сега и вероятно ще погълне основните финансови ресурси, както по ПВУ, така и по другите финансови механизми, без това да осигури сигурност на доставките. По същия начин, липсата на мерки за адаптиране на мрежата ниско напрежение към значително по-голям дял на ВЕИ е значителен системен риск за изпълнение на набелязаните цели.
В заключение, адаптирането на социалния компонент към приложимите аспекти на енергийния преход е значително затруднено поради липсата на ясна стратегическа визия за развитие, но и поради предложените противоречиви мерки и реформи в ПВУ.
2.Конкретни бележки
Следвайки формално изискването за прилагане на ТПСП във връзка с процеси по освобождаване на заети лица във въглищните региони, в тях е посочено, че към 2026 най-малко 12 хил. работни места ще трябва да бъдат прехвърлени към други икономически сектори поради намаляване на търсенето на въглища от ТЕЦ. Тази оценка не почива на реалистичен анализ на режимите за работа на мините и ТЕЦ-те. Ако такова съкращение, и в тези срокове, се приложи на база на политическо решение, това ще доведе както до значително социално сътресение, така и до значителни отрицателни последици за електроенергийния баланс на страната. Процесът на освобождаване на заети лица във въглищните региони следва да се предхожда от значителна подготовка на хората, но и на индустриалните алтернативи, за което периодът до 2026 година е твърде кратък.
Независимо от формалните ограничения по съставяне на ТПСП, считаме че е необходимо целево разработване на конкретни мерки за защита на работещите във въглищните региони, като:
- Гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и служители при реорганизация на дейността на предприятието, включително и за освободените от работа поради намаляване обема на работата или съкращаване на щата, като редът и начинът на изплащане на държавните финансови компенсации се договаря в КТД на предприятието.
- Разработване на механизъм за придобиване на права за миноритарно дялово участие на работещите в мините и ТЕЦ при създаване на нови предприятия във въглищните комплекси при условията на използване на индустриални земи, инфраструктура и държавно субсидиране.
Тези мерки за защита на работещите във въглищните региони следва да бъдат развити на национално ниво, но техните цели и механизми следва да бъдат отразени в ТПСП, и при възможност да се ползват допълваща финансова подкрепа по линия на справедливия преход.
В предложените ТПСП не може да се види връзката между общите очаквания за нови дейности и производства, от една страна, и реалната нагласа на хората да участват в такъв процес, от друга. За изясняване на този ключов въпрос не помага многократното изреждане в ТПСП на новите умения, които трябва да бъдат създадени във връзка с чистата енергия и енергийната ефективност. Зад липсата на готовност за стартиране на широка гама от нови производства и услуги стои заплахата от масови съкращения и прехвърляне на хората към бюрата по труда. КНСБ не е съгласна с такъв подход и настоява за използване на наличните финансови механизми за осигуряване на плавен и справедлив преход.
Важна задача на ТПСП е да предложи подходящи мерки и механизми за приложение, така че резултатите да обхванат най-засегнатите общини и да се избегне преимуществената реализация в областните центрове. Плановете не предлагат яснота за обхвата на въздействие върху общини като Раднево, Гълъбово и Бобов Дол, за разлика от общините Стара Загора и Кюстендил. Реализацията на мерки в подкрепа на решения за устойчива мобилност, центрове за работа в мрежа, бизнес инкубатори, образователна и детска инфраструктура, цифровизация и управление на отпадъците, следва да получи своето адекватно териториално разпределение и да не се допуска изпреварващо или доминиращо реализиране на инвестиции в областните центрове, което ще ускори процесите на обезлюдяване в по-малките общини.
Приложената категоризация на най-засегнатите територии от прекратяването на дейността на въглищните мини и ТЕЦ-те се основава на броя засегнати лица, живущи в съответната община. На базата на тази категоризация например се заключава, че Стара Загора е най-засегната община. Фактически малките общини са много по-засегнати, защото процесите на обезлюдяване там ще бъдат много по интензивни, съответно усилията за реализация на приложими мерки за развитие в и около малките общини следва да бъдат с приоритет.
ТПСП описва прехода от т.н.„ затихващи сектори“ (въгледобив и производството на енергия от въглища) към други дейности и вериги за доставка, което ще доведе до създаване на нови работни места. Многократно са изредени възможностите за нови производства и услуги при прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Липсва обаче конкретика – ТПСП следва да показва много по-конкретно как тези възможности ще се реализират в засегнатите региони, включително с планиране на мерки по периоди и по територии, бенефициенти и интензивност на помощта.
ТПСП отчита, че въгледобивните мини (открити находища) и прилежащите им терени ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България, която има огромен потенциал да даде основа за трансформацията и справедливия преход в региона. В тази връзка подчертаваме високата необходимост от създаване на държавно предприятие (дружество) „Конверсия на въглищни региони“. Тази организация следва да осигури необходимия капацитет (човешки и финансов) за решаване на комплексните задачи по рекултивация на терените, тяхната подготовка за нуждите на бъдещо индустриално развитие и запазване на квалифицираната работна ръка в региона. Първостепенна задача на организацията е целевата рекултивация на освободени терени и оперативното поддържане на инфраструктурата с тях, което следва да се реализира основно с прехвърляне на техника и персонал от мините по чл.123 от КТ, както и чрез осигурено финансиране, както от натрупани фондове от концесионерите, така и чрез допълнителни финансови средства, поради липсата на достатъчно натрупани фондове. Предприятието ще има и задачата и възможността на подготвя терени за нови индустриални дейности по заявка на Държавата, която осъществява комуникацията с новите инвеститори. Вече има прецедент, при който „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД управлява индустриална зона заедно с друго заинтересовано лице (Индустриален и логистичен парк, Бургас). Подобен модел следва да се прилага при развитие на индустриалните зони във въглищните региони, така че да се осигури преход в кадрово и технологично отношение.
Изграждането на нови индустриални зони и нови производства са споменати в контекста на развитието на въглищните региони, но в ТПСП липсват мерки за това тези инвестиционни инициативи да се случват с предимство в засегнатите от енергийния преход региони. Например заявката за приоритетно изграждане на ВЕИ с облекчени процедури, следва да бъде доразвита с предложения за облекчени процедури за оценка на екологичното въздействие и за утвърждаване на нови териториални устройствени планове. Без такива облекчения и с оглед на кратките срокове за реализация на инвестициите по ПВУ, важни проекти ще бъдат реализирани другаде или въобще няма да се стигне до реализацията им.
Пример за недостатъчна аналитичност на ТПСП е заявената възможност за производството на съоръжения за съхранение на енергия и промишлени стоки с чисти технологии – тези възможности не са обвързани с конкретно действие за приложение за всеки един от въглищните региони, въпреки високия потенциал за развитие в рамките на терените на мините и ТЕЦ-те. По същия начин стои въпросът с посочването на възможността за приоритетно инсталиране на фотоволтаичните системи на върху рекултивирани терени – липсата на общо планиране и анализ на изискванията към площадките за различни индустриални приложения ще доведе до „парцелиране“ на терени (при използването им за по-лесни за осъществяване проекти) и затрудняване реализацията на мащабни проекти на следващ етап.
В ТПСП е отбелязано, че 90 % от пряко засегнатата работна сила ще продължи да бъде в трудоспособна възраст и ще бъде засегната от промените на пазара на труда, като по-голямата част от заетите работници в енергийните комплекси имат поне средно образование и умения за работа в промишлена среда. Това е много важен човешки ресурс за България и не трябва да се допуска неговото разпиляване. Предложението в ТПСП за насочване на тази задача към „междурегионални центрове за професионално обучение и образование“ не е обосновано и по-скоро ще доведе до формалното й приложение от организации без необходимия капацитет и ресурси. КНСБ настоява за ясно ангажиране на ТПСП с план за по-задълбочено проучване на квалификацията и нагласите за промяна на заетите лица (картографиране на уменията), за да може да се даде обосновано заключение за предпочитаните пътища за развитие на тези лица.
Считаме за важен акцент включването на големите предприятия при планиране на финансова подкрепа за справедливия преход. Този подход следва да се развие като се отчетат не само потенциалните нови големи предприятия, осигуряващи устойчиви и добре платени работни места, но и възможностите на съществуващите големи предприятия да подготвят заетите в тях лица за преход към нови дейности. ТПСП следва да подчертаят потенциала на съществуващите големи предприятия за повишаване и насочване на квалификацията на заетите лица на техните работни места, но също така и за интензивна адаптация на производствени процеси към условията на нисковъглеродната енергетика – намаляване на емисиите на вредни газове и на СО2, развитие на ВЕИ и съоръжения за съхранение на енергия на техните площадки. Това може да ограничи нуждата от затваряне на предприятия.
Интегрирането на научните изследвания в процесите на внедряване на нови технологии в предвижданите индустриални зони е твърде общо засегнато. Липсва ангажимент за подпомагане на научни екипи по конкретни направления, но е допуснато в контекста на „образователна инфраструктура“ да се включват твърде различни организации, включително с нисък потенциал за научно развитие. Слабо е отразено усилието за създаване на Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет, чрез който постигнато участието, както на засегнатите страни, така и на водещите научни звена у нас при планиране, координиране и реализация на конкретни пилотни проекти във въглищните региони.
Слабост на разработените планове във връзка с Механизма за справедлив преход е отсъствието на мерки за проучване и прилагане на технологиите за улавяне, съхранение и утилизация на СО2. Фокусирането върху намаляването на емисиите от електроцентралите на въглища единствено чрез тяхното спиране е твърде ограничен подход, които не отчита както текущата енергийна криза, но и ограничава възможностите за постигане на същите цели, при запазване на националните енергийни източници. Тази слабост следва да се преразгледа в контекста на REpower EU и да бъде развит подход с формулиране и одобрение на нов модел на работа на ТЕЦ-те с оперативни задачи през зимните периоди, но и като постоянен стратегически резерв.
Предложеното в ТПСП създаване на регионален механизъм за партньорство чрез създаването на Областна комисия по Справедлив преход има своето място на местно ниво, но липсва важната връзка с общото управление на национално ниво. Сега механизмът се опира на твърде ограничен капацитет за координиране и управление, особено за мерки, които ще ползват различни финансови източници на подкрепа, но са важни за осъществяване на регионалните цели. Не може да се очаква, че Областната комисия ще успее да отрази важните промени, идващи със законодателния пакет “Подготвени за 55“, и свързаните с него въздействия върху секторите енергетика, транспорт, селско стопанство и индустрия, включително на регионално ниво. Поради това КНСБ препоръчва извеждането на единен механизъм за съгласуване и наблюдение, който да включва социалните партньори на национално ниво.
Считаме, че подходът за управление на процесите следва да бъде развит на две нива, като се осигури синергия и демаркация по всички приложими финансови инструменти за финансиране на необходимите инвестиции за нисковъглероден преход по плановете за дигитализация и зелен преход.
3.Предложения
- Общата подготовка за енергиен преход следва да се осъществява на база на актуална Енергийна стратегия, която да отразява не само амбициите за спиране на енерийното производство от въглища, но и развитието на нови базови мощности, както и развитие на мрежовата инфраструктура. По тази причина е необходимо да се ускори разработването на документ за стратегическото развитие на отрасъла.
- Да се промени базовата година, спрямо която се оценява намалението до 40% на проверените емисии от електроенергийния сектор (централи на въглища), така че да обхваща периода на изпълнение на плана за намаление, считано от 2022 г. до 2026 г. Приемането на 2022 година като базова съответства на годината на приемане на ПВУ, т.е. не се прилагат мерки с обратна сила, но и отразява адекватно новата среда, в която следва да се реализира енергийния преход.
- Да се преразгледат сроковете за провеждане на пълната либерализация на електроенергийния пазар и премахване на регулирания сегмент за битовите потребители, като реалистично е това да се планира за периода 2025-2027 г.
- Да бъде формулиран и одобрен нов модел на работа на ТЕЦ-те с оперативни задачи през зимните периоди и с постоянната задача да поддържат готовност като стратегически енергиен резерв. Наложително е да се актуализира оценката на адекватността на системата и да се заяви необходимата държавна помощ за конкретни производствени мощности, така че да бъде гарантирани сигурността на доставките на електрическа енергия в дълъг период, до изграждане на съответните заместващи мощности.
- Да се отчете потенциала за технологиите за улавяне, съхранение и утилизация на СО2, като се включи като допустима мярка при прегледа на синергиите и допълняемостта между ФСП и други европейски програми.
- ТПСП трябва да посочи ясно че индикаторите, свързани с намаляване на броя на заетите лица са функция от изпълнение на мерките за създаване на нови работни места и възможности. Заявените бройки на съкратени работни места от въгледобива и производството на енергия от въглища следва да бъдат отнесени в период от 3 години след 2026 година и съответно след 2030 година, за да се даде възможност за изпълнение на предвидените мерки по създаване на условия за справедлив преход.
- Да се изведат индикатори, свързани с разкрити нови работни места, както и да се посочат рисковете пред изпълнението на индикаторите при намаляване на заетите във въгледобива и производството на енергия от въглища, в случай на забавяне на мерките по подготовка на нови индустриални проекти.
- Да се възложи на Института за устойчив преход и развитие, създаден с ПМС през 2021 година, да доразвие общите постановки от ТПСП и да предложи детайлно планиране на мерки, бенефициенти и интензивност на помощта за засегнатите въглищни региони, с отчитане на синергията с другите финансови източници. Още в начален етап от приложение на плановете всяка засегната страна – заети лица, общини, производствени и изследователски центрове, следва да виждат своето място в процесите на прехода.
- Да се заяви приоритетът на въглищните региони при реализация на проекти за индустриални зони, изграждане на пилотни инсталации, нови ВЕИ мощности и нови производствени комплекси, когато такива се предлагат в рамките на ПВУ, като за това се предвидят допълнителни средства по ТПСП за подпомагане на инвестициите, особено когато проектите се реализират на терени на мините и на ТЕЦ-те.
- С оглед на високото значение на задачата за плавен преход на заетите лица към една нова индустриална заетост в същите региони, ТПСП следва да предложи механизъм за започване на дейността по картографиране на уменията, като КНСБ счита че има компетенциите и развитата мрежа от местни звена, въз основа на които да започне веднага реализацията на тази дейност.
- Подкрепяме създаването на държавно дружество „Конверсия на въглищни региони“, което ще има значителна роля за осигуряване на плавен преход на заетите лица. Настояваме неговото създаване и финансово обезпечаване да бъде предприето още през 2022 година, така че дружеството да стане част от подготвителните процеси по реализация на индустриалния преход във въглищните региони.
- Необходима е промяна в нормативната рамка, така че да стане възможно в кратки срокове да бъде разработен цялостен общ устройствен план за нарушените терени съгласно Закона за устройство на територията, отнасящ се до терените, които подлежат на рекултивация и прилагане на ново земеползване, промишлена реконверсия и т.н., вкл. необходимата екологична оценка.
- КНСБ настоява за спазване на принципа за партньорство и създаване на единен механизъм за подбор, координация и мониторинг на проекти с използване на Фонда за справедлив преход с участието на социалните партньори на национално ниво.