Финална конференция „Адаптивност, гъвкавост и сигурност на заетите чрез общи и специфични дигитални умения“ се проведе днес. Събитието бе организирано в рамките на проект BG05M9OP001-1.128-0001 „Партньорство в дигитална среда“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд. Проектът се осъществява от КНСБ в партньорство с КРИБ, БСК, АИКБ, БТПП и МТСП.
Конференцията откри президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той направи обобщение на резултатите от изготвените секторни анализи в 165 предприятия и организации от 17 икономически дейности, разработените профили на дигиталните умения, самооценка на нивото чрез разработения онлайн Инструмент и програмите за обучение с цел придобиване на специфични дигитални умения, необходими на заетите лица за изпълнението на ежедневните им задачи и секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения.
В рамките на проекта бе осъществено първото картографиране на изискваните и наличните общи и специфични дигитални умения на заетите лица по над 500 професии и длъжности, подчерта президентът на конфедерацията. Пряко участие взеха 70 експерти с доказан опит във всеки един от изследваните отрасли, каза още той.
Димитров коментира и изводите от изследването по отношение на степента на навлизане на нови технологии на работното място. Две трети от наблюдаваните предприятия определят нивото си на дигитализация като „средно“. До момента само 14% от тях съобщават за разкриването на нови длъжности и професии вследствие на дигитализацията на работното място.
Конфедерацията обръща и специално внимание на очакваните бъдещи инвестиции, сред които са тези за софтуерни продукти и изкуствен интелект, мобилни приложения, умни системи и др.
Секторните анализи сочат, че 66% от предприятията предвиждат нови обучения за усвояване на дигитални умения и компетентности. Според конкретни данни от проучването в диапазон до 2023 г. най-голям дял от предприятията посочват като най-необходими специалисти по автоматизация и киберфизични системи. В диапазон до 2025 г. ще са нужни специалисти по автоматизация и по дигитални бизнес модели и услуги, а до 2027 г. – по Big Data Analysis и по компютърни симулации.
Президентът на КНСБ обобщи и изводите относно гарантирането на бъдещето на труда в дигитална среда. Нивото на дигитализация в България е неравномерно, посочи той. В някои сектори технологичното изоставане е между 10 и 15 години. В отделни държавни сектори и частни бизнеси пък се наблюдават изпреварващи дигитални компетентности, особено в областите създаване на дигитално съдържание, решаване на проблеми и безопасност.
Достъпът до висококачествен интернет, повишаването на уменията на всички трудещи се и ученето през целия живот, поради нуждата от непрекъснато адаптиране, са сред основните препоръки към държавата, които следват от проучването. От ключова важност за пазара на труда е предпазването от загуба на работни места вследствие на автоматизацията и навлизането на изкуствен интелект. Напротив, те могат да спомогнат запазването им и то с по-висока квалификация.
„Надяваме се ресурсите по тази оперативна програма да дадат сериозен тласък за постигане на по-високи дигитални умения сред българската работна сила и да бъде засилена конкурентоспособността на пазара на труда“, завърши Пламен Димитров.
Подробни данни по темата представи и Юлия Симеонова. Тя акцентира върху необходимостта от провеждането на периодични обучения, чрез които да се осъществи преходът на предприятията към по-продуктивни модели на труд. Проучванията и анкетите сочат, че в срок от 5 години е напълно възможно да се появи нуждата от нов тип специалисти на работите места, поради което развитието на дигиталните умения е от ключова важност както в образователната система, така и във вътрешно-фирмените отдели за обучение.
Сред включилите се в събитието експерти по проекта бяха: доц. д-р Мариана Тодорова – футуролог от БАН; Стоян Николов – ръководител отдел „Развитие на персонала“ в „Лукойл Нефтохим“, Бургас; Емил Михайлов – икономическа дейност „Производство на основни метали“; Розина Йорданова – зам.-декан на Химикотехнологичния и металургичен университет; Политими Паунова – Българска асоциация на металургичната индустрия; от дейност 25 „Производство на метални изделия без машини“ Владимир Владимиров и Пламена Златева; Иван Иванов – Българска асоциация на водите, от дейност „Товарен железопътен транспорт“ – проф. Мирена Тодорова, ВТУ; Елена Симеонова – „Пътнически и сухопътен транспорт“, и икономическият изследовател от БАН Петя Ножарова; Кремена Тодорова, СТСБ – дейност „Складиране на товари“; от дейност 53 „Пощенски услуги“ Ирина Терзийска; Милена Коджабашева, Елена Желязкова и Деница Дойнова – дейност 64 „Финансови услуги“; Андреа Пандулис и Мария Стойчева от дейност „Държавно управление“; от дейност „Образование“ – проф. Галин Цоков, проф. Лора Лефтерова и Павлина Тодорова; от сектор „Здравеопазване“ Петя Недкова и Мария Спасова. Присъстваха и председатели на основни членове на КНСБ.
