Бюджетът за настоящата година би трябвало да бъде направен така, че да продължи да стимулира икономиката, от една страна, и да подкрепя домакинствата и уязвимите групи, за да върви нагоре растежът на БВП. Това е голямата цел, а не процентното изражение на бюджетния дефицит. Преди няколко дни Европейската комисия отчете данни за България, според които ръстът на БВП за страната е 3,9%.
Това заяви в предаването “Важното, казано на глас” по бТВ Радио президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Същевременно трябва да целим комбинация от политики, каквито имаше през 2022 година, а именно подпомагането на бизнеса за електроенергия, което обаче вече трябва да бъде таргетирано. Това беше много важен механизъм, който запази работните места и даде глътка въздух на фирмите. Отчетени бяха и колосални печалби за миналата година, благодарение на намесата на държавата“, допълни той.
Димитров изрази позиция относно доклада на министъра на финансите Росица Велкова, според който държавата има сериозен проблем за поддържането на финансова стабилност, може да се наложат сериозни финансови рестрикции и да се стигне до замразяване на доходите, макар че по-късно Велкова опроверга част от мрачните прогнози.
„От самото начало начинът, по който се коментира този доклад до МС, който между другото е само две страници, а не голям анализ, е малко странен. На първо място, това, което сега се коментира, не е новина, тъй като, когато се удължаваше бюджета в края на миналата година, имаше същите сценарии и същият вариант стоеше на масата в бюджетната комисия. Част от работата на финансовото министерство е да допуска различни външни шокове. Няма никаква причина, както се чу от много анализатори вече, това да се взема като непосредствена заплаха, която реално утре ще се случи. Това обаче не би трябвало да ни успокоява от гледна точка на бюджета“.
Президентът на конфедерацията обясни и заложеното от министерството на финансите в тригодишната средносрочна прогноза ниво на МРЗ от 940 лева за 2024 г. Той припомни, че Директивата за адекватни минимални работни заплати изисква референтните стойности на държавите членки да бъдат не по малко от 50% от СРЗ, а оттам да се мери адекватността на минималното възнаграждение спрямо издръжката на живота. Това е причината след направените изчисления МФ да предвижда 940 лева МРЗ от 1 януари догодина.
На въпроса какъв ще е ефектът от връщането на ставките по ДДС до нивата отпреди пандемията, Пламен Димитров напомни, че КНСБ от години е против диференцираните ставки на ДДС. „Ние сме ЗА общото намаление на данъчната ставка до минимално допустимата в ЕС – 15%. Данъчната политика трябва да върви към уеднаквяване – 15% ДДС, 15% корпоративен данък печалба (който беше въведен в ЕС за големите корпорации и от 2024 ще стане реалност), 15% данък върху доходите с необлагаем минимум, равен на МРЗ. Така тя ще бъде далеч по-справедлива, тъй като косвените данъци, т.е. ДДС, са несправедливи, но пък трябва да бъдат компенсирани с данъчните приходи в бюджета от преките данъци, иначе няма как да искаме да финансираме здравеопазването, образованието, сигурността“.
По отношение на наболялата тема в обществото относно цените на храните и евентуалното въвеждане на таван на надценката, Димитров посочи, че е скептичен към подобни мерки. По думите му таванът на надценката е по-меката мярка от този на цените, но също създава след себе си редица въпроси. Той е категоричен, че най-пазарният начин е КЗК да влезе в този спор и да получи информация, право на каквато има по закон и да обяви има ли картелни споразумения, как се ценообразува по цялата верига от производителя до рафта и къде са тези допълнителни надценки, които всички преработватели и производители твърдят, че веригите им налагат в договорите.