Неблагоприятни психосоциални фактори на работното място заедно с повишено ниво на стреса влияят отрицателно на сърдечносъдовата система. Заболяванията, свързани със сърцето и кръвоносните съдове (коронарна болест, мозъчно-съдова болест, ревматична болест на сърцето и др.), могат да доведат до инсулт и да завършат с фатален край.
Сърдечносъдовите заболявания водят до високи разходи за лечение и натоварват здравната система, повишават дните в болнични, което от своя страна намалява производителността на работната сила.
Наскоро Европейската агенция по безопасност и здраве при работа излезе с публикацията на тема: „Преодоляване на връзката между психосоциалните рискове на работното място и сърдечносъдовите заболявания: по-малко стрес за здраво сърце!“. В пандемията Covid-19 стана ясно, че работата от вкъщи, така нареченият хоум офис, също причинява стрес на работното място.
„КНСБ също направи подобни изследвания в секторите здравеопазване, образование, лека промишленост. 55,7% от анкетираните отговарят положително на въпроса „Изложени ли сте на риск от стрес и насилие на работното място?“. Човек може да бъде изложен на стрес и при работа от вкъщи. Въпреки убеждението, че домашната обстановка е по-благоприятна за работа, се оказва, че там влияние имат и други фактори – семейни, отчуждението от колеги и приятели, прекомерен натиск по време на работния процес за спазване на срокове и др.“
Това каза националният секретар на КНСБ по безопасни и здравословни условия на труд Александър Шопов в предаването “Хоризонт до обед“ по БНР.
Дългите часове на работа – по 55 часа седмично и повече, вдигат с над 1,1 пъти риска от сърдечносъдови заболявания, както и 1,3 риска от инсулт, подчерта той.
Изследването на Европейската агенция по БЗР показва също, че при хората, работещи повече от 5 години на смени, се наблюдава 1,07 пъти по-висок риск от ССЗ за всяка допълнителна година работа. Нощните смени в дългосрочен план се свързват с 1,1 до 1,2 пъти по-голям риск от предсърдно мъждене и коронарна болест на сърцето. Това са особено притеснителни факти, предвид това, че в производството, в транспорта, както и в други сектори много често се работи на нощни смени. А човешкият организъм не е предназначен да работи денонощно и след определени часове“, добави Шопов.
По думите му работодателите твърдят, че няма как да определят дали и доколко работникът е повлиян от стрес на работното място или такъв, който е предизвикан у дома. „Тук идва задачата на органите по безопасност и здраве при работа, каквито са службите по трудова медицина. В по-големите предприятия има и сектори по БЗР, които трябва да определят този стрес на работното място ли е или е породен в домашни условия и да посъветват и работника и работодателя какви мерки трябва да бъдат предприети за намаляване на рисковете“, обясни националният секретар.
Той посочи и примерни мерки за справяне с повишените нива на стрес, сред които са отпуските, почивките на работното място, местата за отдих там. Според него „дори един тиймбилдинг в предприятието може да повлияе положително“. Като възможна мярка Шопов предложи и групови занимания, по време на които да се обсъждат какви са проблемите в предприятието, което пък от своя страна е работа на комитетите и групите по условия на труд. „Дискутирайки проблемите със стреса, могат да се намерят решения“, категоричен бе той.