Моето мнение като икономист е, че държавният бюджет е по-важен в момента от това депутатите да се разберат и да се сформира правителство. Миналата година редица сектори останаха недофинансирани и са в протестна готовност. Има огромни отрасли, които не са получили нито лев увеличение. Над 25-30% е инфлацията при храните, 40-50% при отделни стоки. Така че, ако държавата не изготви такъв бюджет сега, ние рискуваме да влезем в една спирала, в каквато не мисля, че друга държава в Европейския съюз някога е изпадала – бюджетната година да не съвпада с календарната, при това за втора поредна година.
Това коментира главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов в предаването „Парламентарни избори 2023: Избери сега“ по БНТ.
Според него държавата е абдикирала от пазарната икономика, тъй като и в момента няма действащ бюджет. „Целта е държавата да се намесва достатъчно в пазарните процеси и да регулира социалните дисбаланси като бедността, неравенството, загубата на реална покупателна способност. Не е работа на пазара да решава социалните дисбаланси, а точно на държавата. Липсата на политика по доходите може да се види ясно в разликата при ръста на заплатите. В частния сектор те нараснаха средно с 15%, в държавния – наполовина. Държавата я няма през последната година-година и половина, откакто се намираме в един политически цикъл от избори“, посочи Костов.
Той изрази своите надежди да се сформира дългосрочен кабинет, който да направи управленска програма, в която първа и втора точка да бъдат именно политиката по доходите и справянето с инфлацията и цените, които по думите му при всички положения са една трета по-високи от средноевропейските.
„Не можем да очакваме от изпълнителната власт да регулира инфлацията, а да подпомогне гражданите, потреблението, да се включи на пазара на труда с инвестиционни проекти, които да намалят тази инфлация, да изготви дефиниция за това какво е спекула например. В България все още „спекула“ е една разговорна дума, която не е облечена законово“, каза още директорът на ИССИО.
Костов припомни, че още есента КНСБ настоява да се внесе бюджет, който 48-мият парламент да разгледа. Тази седмица бюджетът заедно с тригодишната прогноза ще бъде изкарани за обществено обсъждане. „Първата работа на депутатите, които и да са те, трябва да бъде разглеждането на бюджета. Надявам се да не се правят политики на парче, а да има устойчиво мнозинство, което верифицира обещанията през последния един месец. Да няма разминавания между това, което са обещавали в предизборната си кампания, и това, което предстои да вършат“, категоричен бе той.
Икономистът подчерта, че държавният бюджет е 70 млрд. лева и ако бъдат реализирани разходите в него, брутният вътрешен продукт би могъл да бъде повече. ИССИО е правил изчисления, според които, ако държавата бе изразходвала разходите, така както законодателят ги е приел, а не беше правила излишъци и икономии на края на база фактическо изпълнение, в момента брутният вътрешен продукт би бил с около 60 млрд. по-висок, доближавайки се до този на Румъния.
„За съжаление, който и да е финансов министър, всяка година подценява малко приходите и надценява разходите. За миналата година бе заложен 4,1% дефицит, а тя свърши на 2,9%. Иска ми се тези разходи да се правят и за инвестиционна политика, и за политика по доходите, която чрез потреблението да стимулира растежа“, каза още той.
Любослав Костов коментира и темата за енергийните компенсации за небитовите потребители.
„КНСБ от самото начало подкрепя държавната помощ за бизнеса. Тя обаче трябва да бъде таргетирана – да се създаде методология за подкрепа на тези бизнеси, които наистина имат нужда. Иначе се дадоха 8 млрд. лева на калпак и в момента министерството на фининсите отчита в мотивите към законопроекта за данъците 47 млрд. лева печалба на българския бизнес. Това е чудесно. Но всъщност трябва да има реципрочност в поведението на държавата както по отношение на бизнеса, така и за домакинствата. Аз мисля, че компенсациите трябва да ги има само там, където е доказано, посредством инструментариум, приет от всички социални партньори, че наистина този бизнес има нужда от подкрепа. Тези 8 млрд. лева, които бяха разпределени от държавния бюджет през фонда за енергийна сигурност, са огромна сума. Разходите за доходите, които бяха направени миналата година в бюджета и в неговата актуализация, са 1/8 от парите за бизнеса“.
Тази седмица в НСТС ще бъде разгледано предложението на финансовия министър и на кабинета за данък свръхпечалба. Главният икономист на КНСБ обяви, че конфедерацията ще подкрепи предложението, като подчерта, че то касае тези бизнеси, които съгласно установената дефиниция по регламента на европейския парламент, който бе наскоро приет, са в условие на свръхпечалба. И уточни, че това е еднократен акт за полугодието на 2023 г.
Статистиката сочи, че преди две години печалбата на бизнеса е била 27 млрд. лева, което прави почти 100-процентов ръст към 2023 г. „С тези 8 млрд. преразпределителният механизъм бе нарушен. Повече пари отидоха в капитала и по-малко за труда. В момента не е важно колко е БВП и колко е неговият растеж, а как се разпределят плодовете на този икономически прогрес. КНСБ твърди, че онова равновесие, което беше установено преди ковид пандемията, е нарушено и то ущърб на работещите, на средната класа, на хората с ниски доходи, които всъщност движат реалния растеж и изкарват тази печалба на бизнеса. Нужна повече солидарност и тук е важна е ролята на държавата – не силна или слаба държава, а достатъчно държава“, заяви Костов.
Интервю може да гледате тук.