– Господин Костов, от КНСБ поискахте от МОН да има правила за изкуствения интелект в образователната система, преди дни ресорният министър обяви, че започват работа по рамката. Има ли място изкуственият интелект в родното образование и какви са ключовите предимства и рискове, които виждате във въвеждането му?
– Понастоящем навлизането на изкуствения интелект във всяка една сфера на обществения живот изглежда неизбежно. Той вече активно си проправя пътя във всяка една човешка дейност – включително и в образованието. Исторически погледнато, интегрирането на всяка нова технология е създавала условия на несигурност и неизвестност какво ще донесе след себе си – същото в пълна степен се отнася и за изкуствения интелект. Скоростта, с която той се развива, е несравнима, с която и да е друга индустриална и техническа революция в човешката история, което ни предизвиква като общество да сме отговорни за това как ще я използваме. Всъщност налице е експоненциален растеж на технологичните възможности, който е трудно да бъде възприет и осъзнат от човека със същата скорост. Това е основното предизвикателство. Безспорен е и фактът, че изкуственият интелект носи след себе си съществени ползи и рискове и те трябва да бъдат канализирани по начин, който да не застраши социалния баланс. Това е и главната причина, поради която от КНСБ поискахме от министерството на образованието да се ангажира с изграждането на система от правила, които да позволят плавното въвеждане на тази технология в образователния процес, така че да се избегнат различни по вид и естество кризисни или социално укорими ситуации. По отношение на ползите ще споделя някои от тях, без да се впускам в подробно обяснение, като например: възможността за персонализиране на образователния процес; своевременното анализиране на пропуските, които съществуват в цялостния процес по обучение; генериране на нови идеи и съдържание; спестяване на време и разходи; бързо откриване на практиките, свързани с плагиатството. От друга страна, съществуват и някои рискове като: загуба на креативност и иновативност сред учащите; създаване на условия за разширение на икономическите неравенства; опасност от нарушаването на етичните норми.
– В началото на юли представихте доклад „Изкуствен интелект и образование“. Дайте конкретни примери за приложения, които могат да се интегрират в образователния процес, така че да допълнят учителя, не и да го заместят?
– Ще започна с най-нашумялото проявление на изкуствения интелект през последните месеци, а именно „Chat GPT“. Това компютърно приложение е инструмент за обработка на естествен език, управляван от технологията на изкуствения интелект, която ви позволява да водите човешки разговори и е много повече от един чатбот, който има база с данни да отговаря само на определен набор от конкретни въпроси. Въвеждането му в образованието може да спомогне за бързото и ефективно набиране на съответната информация по достъпен начин. Други примерни програми, които мога да спомена като навлизащи в образователния процес, са Muse.net, Google expeditions, VirtualSpeech. Важно е да се подчертае, че идея на интегрирането на всички тези проявления на изкуствения интелект има една цел – да подпомогнат дейността на учителите, а не да ги заместят по какъвто и да е начин. Всъщност това е голямото предизвикателство пред въвеждането на тази нова технология в образователния процес.
– Предвид всичко това и огромните възможности, как може да се защитят интересите на учители и ученици, свързани с личните данни, както етични въпроси при използването на технологии с изкуствен интелект?
– Това е един от ключовите въпроси, които имат нужда от по-специално внимание и съответната регулаторна рамка. От КНСБ сме загрижени и настояваме за това да се изградят работещи правила със съответна регулация в цялостния процес по навлизане на изкуствения интелект в отделните обществени и икономически сфери. Вероятно ще са необходими сериозни усилия от работещите в сферата на информационните технологии, за да успеят да се изградят необходимите филтри, за да не допуска злоупотреба с личните данни на учениците и техните учители. За мен тук ролята на педагозите е голяма. Програмистите могат да програмират и да създават съответната технология/софтуер, но те не могат да кажат как тя да бъде използвана в отделните сфери на обществения живот. Случаят с образованието е точно такъв. Учителят трябва да има последната дума, след като се е запознал с цялата налична информация и възможности, които му се предоставят.
– А не са ли прекалено натоварени педагозите и сега, за да им бъде вменено и това като задача – какви действия могат да подобрят условията им на труд, знаем колко бумащина ги затрупва?
– Достойното заплащане на труда на учителите и образователните специалисти е ключов фактор за подобряване на техния стандарт на живот и мотивация. Доброто възнаграждение може да привлече и задържи квалифицирани и мотивирани учители. Това е причината, поради която СБУ и КНСБ всяка година заедно се борят за заплатите на педагозите. Знаем, че тяхната производителност на труда няма цена. Тя не може да бъде измерена, защото носи добавена стойност десетилетия напред. Много учители всекидневно се изправят пред натоварване и стрес, които не може да се измерят количествено или да им се определи цена. Предоставянето на подкрепа и ресурси за подобряване на психичното здраве на учители, може да бъде от голяма помощ. Създаването на образователни общности, където учителите могат да споделят опит, също може да подобри тяхната работа и мотивация.
– Това ли е един от начините да се насърчи качественото образование и подобряването на учебния процес?
– Въвеждането на нови методи на обучение, технологии и интерактивни инструменти може да направи учебния процес по-привлекателен и ефективен за учениците. Премахването на стигмата, че училището е „скучно“, учителите – „закостенели“, а преподаденото – „ненужно“, ще повиши посещаемостта на занятията и резултатите на изпитите. Между другото, точно тук новите технологии, които позволяват интерактивно преподаване на материала, могат да бъдат много полезни. Инвестициите в образованието, включително финансирането на учебни материали и оборудване, могат да имат голямо влияние върху качеството на учебния процес. Това са инвестиции, които винаги гарантират висока икономическа, социална, морална и културна възвращаемост.
– Не сме ли закъснели с интегрирането на иновациите в образователния процес и каква е ролята на иновациите и технологичния напредък за икономическата дейност на страната?
– Образованието е ключово за подготовката на квалифицирана работна сила, която може да отговори на нуждите на модерната икономика. Иновации в образованието могат да осигурят актуални знания и умения, които са необходими на пазара на труда като например умения в области като информационни технологии, инженерство, машинно обучение и др. Страните, които интегрират иновации в образователния си процес, формират конкурентно предимство на световната сцена. Това привлича инвеститори и помага на икономиката да расте чрез създаване на нови технологични продукти и услуги. Иновациите от своя страна могат да доведат до създаване на нови индустрии и работни места в области като информационни технологии, биотехнологии, зелена енергия и др., което може да стимулира икономическия растеж. Но не трябва да забравяме фундаменталните науки, които ни формират като нация. Говоря за необходимостта от натрупване на знания по история, география, български език и литература, етика и т. н.
– Споменахте конкурентно предимство, ръст на икономиката. Всъщност какви са текущите икономически тенденции и предизвикателства, пред които сме изправени?
– Навлизането на технологията на изкуствения интелект е крайъгълният камък на настоящата икономическа конюнктура в глобален план. Светът има нужда от нова искра, която да даде необходимия потенциал за реален икономически растеж в следващите десетилетия. Както вече споменах, тази промяна е свързана със съществени предизвикателства с това как световната икономика да се адаптира към бързо развиващите се промени. Трябва да се изготви необходимата регулаторна и законодателна рамка, така че имплементирането на тази нова технология да се осъществи по един плавен начин без съществени сътресения. Без съмнение, пазарът на труда ще претърпи сериозни промени, като страховете са свързани с риска да се загубят работни места. Ние ще се противопоставим срещу всяка една възможност за развитието на този сценарий, така че да защитим правата на работещите и да не позволим новата технология да застраши възможността те да издържат себе си и семействата си. Отговорът е, че новини има – въпросът е как ние ще реагираме на неизбежните промени, така че последните да бъдат добри за всички икономически субекти и не само от гледната точка на икономическата ефективност, но и на социалната справедливост. Ключовите думи тук са по-скоро квалификация и преквалификация.
– Какви са прогнозите ви за икономическия растеж и инфлацията?
– Настоящата година е много предизвикателна в икономическо отношение и в частност за България. Очакванията ми за реален икономическия растеж гравитират около 2%, което на практика се припокрива с прогнозите на финансовото министерство, заложени в рамката за бюджета за тази година. За първото тримесечие ръстът на БВП по текущи цени е 2,3%, а за второто нарастването е 1,8% по експресни оценки. По отношение на инфлацията, очакванията ми до края на година не са толкова оптимистични, както тези на финансовото министерство – да достигне 5,6% в края на годината, а средногодишната да е 8,7%. Неслучайно от КНСБ още от началото на 2023 година твърдяхме, че оценките са занижени. По тази причина при изготвянето на финалния вариант на бюджета за тази година бяхме корективът, който успя да съдейства за повишаването на заплатите на работещите в обществения сектор, така че те да не загубят своята покупателна способност на фона на високата инфлация. Разбира се, това не беше достатъчно, тази есен в бюджет 2024 ще настояваме вече за реален ръст на покупателната способност на всички работещи, а не просто номинален ръст, който да компенсира натрупаната кумулативна инфлация за заден период.
– Какви са предизвикателствата по отношение на заетостта и пазара на труда?
– По данни на Агенцията по заетостта равнището на безработица в страната през юли е 5,2%. Регистрирани са нови 21 512 безработни. В същото време през месеца в бюрата по труда са заявени 9026 свободни работни места на първичния пазар. Въпреки това равнището на безработица остава около и малко над своята естествена норма, което е добре за икономиката. Притеснителен показател е нивото на дигитални компетентности на българското общество, тъй като използването на динамично развиващите се дигитални инструменти, приложения и системи е ключово за адаптирането към съвременните изисквания на пазара на труда. Според Евростат страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС преди Италия, Полша и Румъния по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения – 23,4%, в сравнение с 27,5% средно за ЕС. Едва 7,8% от лицата притежават умения над основните (26,5% средно за ЕС). По дял на лицата без общи дигитални компетентности изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6,2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетентности не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24,7% при средно за ЕС 11 на сто. Според НСИ около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район те са 16%, а в Югозападен – 7.6%. Ключовият инструмент, чрез който може да се решат голяма част от проблемите, за които стана дума, е разпространението на колективното трудово договаряне. След 30-годишна борба на КНСБ през юли депутатите одобриха на второ четене промяна в Наказателния кодекс, която криминализира деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите. Това е ключова стъпка в полза на работещите – там, където има подписан колективен договор, работната заплата е средно с около 14% по-висока, отколкото там, където няма такъв. На този фон вече имаме да транспонираме и европейска директива, която казва, че обхватът с КТД трябва да стане 80%. В контекста на технологичната революция и динамиката на пазарите мисля, че колективният договор е най-доброто лекарство и превенция срещу изброените предизвикателства.