Приходите в бюджета за следващата година изглеждат реалистични, но напрегнати. Това заяви в предаването на БНР „Неделя 150“ президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него не са заложени резерви.
„Допълнителните приходи, които за мен са проблематични, са тези 7 млрд. заложени помощи и дарения, т.е. европейски пари, да влязат догодина при около 3,5 млрд. очаквано изпълнение за 2023 г. Вярно е, че започват оперативните програми, вярно е, че очакваме и второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост догодина, но това, според мен, е под въпрос“, добави той.
За разходната част на бюджета Димитров посочи: „Заплатите са ключови, за да се поддържа растежът. Много числа се размениха. Истинското число е 1,4 млрд. повече спрямо очакваното изпълнение на ред „Заплати“ в бюджета за 2023 г. Половината от тези пари идват от 2023 г. и не са ново увеличение, към тях е увеличената минимална заплата от 1 януари и нужните средства за нея“.
Президентът на КНСБ отбеляза, че парите в средното образование не са достатъчни за очакваните 12% увеличение на заплатите. Той изброи в кои сектори няма никакво увеличение на заплатите. По думите муса необходими около 600-700 млн. допълнително като разход, за да бъдат вдигнати възнагражденията. Според него това не е непосилно.
Пламен Димитров не смята, че ще се стигне до орязване на разходи: „Ако се стигне до орязване, ще се стигне и до протести. Не плаша никого, но хората наистина очакват да вържат личния бюджет и да покрият инфлацията.Това са минималистични искания – десетина процента ръстове през 2024 г.“.
Той заяви, че е наясно, че не може да се вдигнат заплатите навсякъде, но има системи, които години наред са подценявани.
Димитров подчерта, че инфлационните процеси в тази криза са генерирани от печалбата на предприятията в някои сектори, а не от доходите. „Доходите в момента догонват. За две години – 2022 и 2023 г., с ръстовете на доходите почти успяхме на средно ниво, ако гледаме средната работна заплата, да покрием инфлацията“, коментира той. И добави, че не е компенсиран доходът на всеки.
„Няма как да се съглася, че в момента действията на поддържане на доходите в съответствие и покриване с инфлационното ниво и малко над него, за да може да се стимулира потребление, са нещо лошо – обратното – ако погледнете, 70% от брутния продукт и неговия растеж се генерира от потреблението“.
Според него все пак не трябва да се прекалява: „Никой не иска колосални ръстове. Искаме да се поддържат нещата около 10% – колкото ще бъде всъщност номиналният ръст на брутния продукт. Това е заложено в бюджета. Там се говори за 4,8% инфлация и 3,2% реален ръст на брутния продукт. Заложен е около 10-12% ръст на средната работна заплата, което обаче отново ще бъде генерирано от частния сектор. За бюджетните заплати имаме доста голяма икономия към настоящия момент“.
Интервюто можете да чуете тук.