Актуализацията на Бюджет 2024 трябва да бъде първата задача на новото правителство. КНСБ очаква час по-скоро да се състави редовен стабилен кабинет, за да получим решение на проблемите, които месеци, дори години наред затлачват редица сектори и области.
Това каза днес в Ловеч президентът на КНСБ Пламен Димитров, който посети областта в рамките на започналата в началото на април национална кампания на конфедерацията „По-високи доходи с твоя синдикат“. В града, който е 21-вият, посетен по време на кампанията, бяха проведени срещи с мениджърите на две предприятия, както и с кмета Страцимир Петков. В тях участваха и вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, както и експертът от регионалния съвет Цветослава Атанасова.
Димитров посочи, че в няколко сектора има натрупано напрежение и нерешени въпроси. Той напомни, че непосредствено преди изборите за 50-то Народно събрание парламентът прие решения, които изискват средства за някои от системите, но те не са налични в действащия бюджет. Именно това, съчетано с очакваните недобри приходи, налага и неговата актуализация. Сред тези решения е промяната в Закона за висшето образование, според която началната заплата на асистентите в държавните университети трябва да е 125 процента от средната за страната. За целта са необходими допълнителни между 50 и 100 млн. лв., които не са предвидени в бюджета. Вторият голям разход, който не е заложен, са средствата за рекултивация на терените в „Мини Марица Изток“. Според приетото от НС решение тази година и през следващите три държавата трябва да отпуска по 250 млн. лв. за целта. Това предполага тези средства да бъдат намерени в разходната част, за да продължат да работят мините, в които в момента има вече проблем с плащането на заплатите, каза Димитров и допълни, че подобни средства са необходими и за земеделието.
Новото правителство трябва да направи така, че тези разходи да се интегрират в бюджета, но при запазване на 3-процентния дефицит. Т.е. това трябва да стане за сметка на преструктуриране на други разходи, на капиталовата програма, която така или иначе не се изпълнява. Трябва да се гарантира, че системите ще функционират нормално и дефицитът ще се спази в рамките на 3%, за да продължи България да има шансове за влизане в еврозоната, каза президентът на КНСБ.
Сред спешните действия на новото правителството трябва да е и приемането на целева мярка за подкрепа на няколко сектора, индустрията най-вече. Димитров обясни, че и в Ловеч, както и в останалите посетени области, бизнесът посочва два основни проблема – единият не е нов и е свързан с липсата на кадри, вторият е спад на поръчките и намаляване на обема работа в реалния сектор. Главната причина за това е продължаващата вече четвърто тримесечие рецесия в Германия и забавянето на редица икономики в Западна Европа, което създава проблеми пред работните места и някои компании започват съкращения.
Това предполага спешни мерки от страна на държавата. Заедно с бизнеса предложихме спешни промени в Кодекса на труда, които да предположат възможността мярка, по подобие на 60/40 от периода на пандемията, да бъде институциализирана в закона, така че предприятията да не съкращават работници, а да намаляват работното време, да плащат половин заплата те, а другата – държавата през фонд „Безработица“. Това ще е за определено време, не повече от половин година, за да се стабилизират пазарите, обясни Димитров.
Той посочи, че в енергетиката има спешна нужда от продължаване на подкрепата за държавните мини и въглищни централи, за да не се позволи съкращаването на хора и тецовете да продължат да са балансиращи мощности.
При изготвянето на Бюджет 2025 пък конфедерацията ще настоява за поне 10% ръст на заплатите в обеществения сектор, което ще даде глътка въздух за реален ръст на доходите и повишаване на покупателната способност на хората.
Конкретно за Ловеч Димитров посочи, че близо 24 процента от заетите работят на минимална работна заплата при 20 на сто средно за страната. Средната заплата в частния сектор е 1393 лв. спрямо близо 2000 лв. за цялата страна. В обществения сектор в областта средната заплата е 1823 лв. при 2070 лв. СРЗ за цялата страна.
В рамките на нашата кампания искаме да видим какви са ръстовете на заплатите, как са компенсирани заради инфлацията, какви са проблемите в реалния сектор, къде намаляват поръчките, каза още президентът на КНСБ и посочи, че конкретно за леката промишленост има спад и това е потвърдено и при срещата в „Крис Фешън Индъстрийс“ АД с изпълнителния директор Радина Банкова, която е и председател и на БАПИОТ. В нея участва и председателят на федерация Лека промишленост Цветелина Милчалиева. По време на срещата във фирмата бе обсъден и вносът на работници от чужбина, поради липсата на кадри у нас и по-конкретно решението на проблема да бъде потърсено сред българските общности, живеещи зад граница (основно Молдова и Украйна). Това са хора близки като мислене до нас, говорят езика ни и може да бъдат интегрирани към пазара на труда, както и да бъдат лесно социализирани, стана ясно от разговорите.
Обсъдени бяха стимулирането на партньорството и диалога. Постигнато бе съгласие да се подготви анализ на някои ключови въпроси и процеси в сектора – как по веригите на доставки се гарантират правата, стандартите. През следващия месец и половина ще бъдем готови с предложения, каза Димитров.
Проведена бе среща и във фирмата за мебели „Велга“ ООД. „Тя няма проблем с поръчките, но има с липсата на кадри, работници и служители. В разговор със собственика на фирмата се обединихме около това, което КНСБ предлага от няколко години – да се привличат хора от българската диаспора в Украйна и Молдова, които имат българско самосъзнание, вместо да се вкрават от Непал, Индия, Узбекистан“, обясни Тодор Капитанов. Обсъдено бе и транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне.
По време на срещата с кмета на Ловеч Страцимир Петков бе обсъдено партньорството във връзка с бюджетния процес – както по отношение на държавно делегираните дейности, така и по отношение на колективното договаряне. „В общината имаме сериозна синдикална организация – втората по големина в България, наброяваща над 500 души. С градоначалника се разбрахме да започнем преговори за нов КТД още през септември“, обясни Пламен Димитров.
По време на пресконференция той изрази съгласие, че заплатите в държавните медии трябва да бъдат повишени. Димитров припомни, че КНСБ подкрепи миналогодишните протести на журналистите в БНР за повишаване на възнагражденията. „Тогава постигнатото увеличение беше минимално. Инфлацията отдавна „изяде“, каквото тогава беше постигнато. Имаше искания, които не бяха финансирани от отпуснатите 268 млн. лева за изравняване на дисбалансите в публично финансираните дейности“, посочи Димитров.