Пламен Димитров на среща с министър Теменужка Петкова: Три са червените линии, които страната ни не може да премине при Зелената сделка

Поне три са червените линии, които страната ни не трябва да премине по предложената от ЕК Зелена сделка. В сегашния ѝ вид тя е неприемлива за България. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров след среща, инициирана съвместно с КТ „Подкрепа“, с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, ръководителите на държавните енергийни дружества и представители на енергийните федерации в двата синдиката. На нея бяха обсъдени отражението на Зелената сделка върху енергетиката на страната, състоянието на сектора и мерки за стабилизирането му.

Първото предложение, което България не трябва да приеме, е намаляването на емисиите с 50-55% до 2030 г. спрямо базовата 1990 г. Второто е свързано с централизирането на приходите от продажби на емисии във фонд в Брюксел, като трябва да се остави възможността страните сами да ги търгуват. Приходите са около 1,1 млрд. лв. и имат ключово значение за енергетиката, обясни Димитров.

Третата червена линия е свързана с отпадането на възможността за държавни помощи за въглищните централи след 2025 г. Не сме съгласни и ще настояваме да се предвиди възможност за дерогация, подчерта президентът на КНСБ. Вероятно за същото ще настоява и Полша, чиято енергетика също е базирана на въгледобива.

Димитров напомни, че премиерът Бойко Борисов прие предложението на КНСБ са създаване на специален борд, който анализира отражението от предвидените мерки в Зелената сделка върху икономиката на страната ни и да генерира решения. От подкрепа ще се нуждаят не само енергийният сектор, но и транспортният, металургията, циментовите заводи, добави президентът на КНСБ.

Министър Петкова обясни, че в момента се подготвя рамкова позиция на България, която ще е насочена към защита на националните ни интереси. За нас преходът трябва да е плавен, за да не постави под риск енергийната ни сигурност, каза тя. До 2030 г., с хоризонт 2050 г., България ще продължи да разчита на въглищните си централи, които осигуряват 4 хил. от общо 6 хил. мегавата базови мощности. Ще се възползваме от т.нар. механизми за капацитет, като се очаква зелена светлина от ЕК. Един от ангажиментите, които страната ни трябва да изпълни, е пълна либерализация на пазара. Крайният срок, с който България ще се ангажира за това, е 2025 г., като първата стъпка ще е от 1 юли тази година. Петкова увери, че министерството ще изпълни решението на парламента за ТЕЦ „Марица изток 2“, като до края на месеца ще бъде увеличен капиталът на централата.