– Г-н Христов, сега, когато има фалити, безработица, задължителни отпуски, бедност, правителството реши да прави промени в Кодекса на труда, вместо да предложи нови мерки за излизане от кризата. Как гледа КНСБ на подобна намеса в трудовата конституция, май я приема?
– Още по времето на бившия министър на труда Бисер Петков бяха сформирани две работни групи, а работни разговори имаше още от края на 2018-а. Коалиционното правителство на ГЕРБ е заложило в своята политическа и управленска програма промени в КТ за работното време и социалния диалог, затова се стигна до този законопроект. Той вече мина през Комисията по трудово законодателство в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него обаче има текстове, които противопоставят социалните партньори. На първо място са въпросите, свързани с колективното договаряне. Има съпротива срещу разпростирането на колективните договори, сключени на секторно и браншово равнище, което не е в унисон с другото виждане на работодателите.
– Доста е робовладелческо искането на бизнеса за 300-часов извънреден труд, вместо досегашните 150 часа. Ще го допуснете ли?
– Тези договорки няма да имат действие спрямо всички работници и служители в съответните браншове и отрасли, ако го няма разпростирането на колективните договори. Боричканията около това не са от вчера. Очевидно процесът с колективното договаряне върви трудно, малко мудно, има съпротива основно от бизнеса. Как ще процедира държавата, ще видим.
– В проекта за промени на КТ се залагат изменения в санкциите за нарушения на трудовото законодателство и в някои случаи те се намаляват. Оправдано ли е това?
– Дълга е историята с повишаването и намаляването на санкциите. Основанието за намалението през годините беше, че били много тежки глобите, че бизнесът се задъхвал и т.н. Сега отново има подход за намаляване на някои от границите на имуществените санкции за работодателя, което е необяснимо и няма аргументи за него. Не намираме обективно основание за такава стъпка. Ежегодните доклади на Главната инспекция по труда (ГИТ) се публикуват през март-април. Те са едни и същи в констатациите за нарушения на трудовото законодателство – и на здравословните и безопасните условия, и на работното време, и на изплащането на трудови възнаграждения. Където и да пипнете, все едни и същи нарушения. Тази година едното малко намаляло, другата година се увеличило, незначителни вибрации. Остава да търсим идеята за намаляване на глобите в някакъв милозлив жест към бизнеса.
Въвежда се обаче едно ново нарушение – за системно нарушаване на трудовото законодателство, което е уредено и като изисквания – що е то системност, в какъв период от време – там се завишават глобите. От една страна – има намаляване на имуществени санкции при определен вид нарушения, от друга – се появява нова глоба за системно нарушаване. Не съм убеден, че този подход ще свърши работа, но държавата ще носи отговорност за тия стъпки. След две-три години, като прегледаме докладите на ГИТ, същите неща ще констатираме, независимо от тези мерки. Каквито и мерки да бяха приети за решаване на проблема с неизплатените заплати, и до днес той стои…
– Когато КТ се отвори за корекции, има риск да се поискат и допълнителни промени, за които бизнесът периодично настоява – например, за отпуските на майките. Чуват се и гласове за нов кодекс. И депутати могат да внесат корекции…
– Темата за нов Кодекс на труда постоянно се развява като знаме. Предвид някои процеси, сигурно е възможно да се мисли за това, но темата е много сложна, противопоставя интереси. Съществен момент е да се направи анализ какво и по какъв нов начин трябва да се уреди. Но така, че да се спазват социалните стандарти, за които имаме ангажименти по международни документи. Да се спазват достигнатите, надграждащи, социални стандарти в нашата страна. И да се предвидят такива стандарти за права на работниците и служителите, които вероятно ще се появят в развитието на научно-техническия процес.
Когато се правят промени, трябва преди всичко да се мисли за човека. Той е с приоритет при законодателното уреждане на такива отношения. Разбира се, трябва да се мисли и за бизнеса, тук трябва да има политическо спокойствие и воля, в рамките на които в диалог да се изяснят всички спорни въпроси. В условията на нестабилна политическа обстановка другото означава да надделяват лобистки интереси. Това се отнася и за отворената врата – да може народни представители, групи депутати да тръгнат да натискат. Най-вероятно ще се случи. Тук е изкуството на политическите сили, които доминират в парламента. Да разберат, че не може вече да се правят стъпки в интерес на този или онзи икономически субект, защото се нарушава крехкото балансирано равновесие между труда и капитала. А това има социални последици. Тогава отново ще трябва да кажем: този, който предлага такива промени – вън от парламента! Най-малкото да кажем на хората – такъв човек или партия не може да ги избирате! Трябва отговорно да се мисли по тези неща. Да се мисли не само за икономиката и за бизнеса, а основно за хората, за това, че те са тези, без които икономика и бизнес не могат да съществуват.
– Наскоро КНСБ и КТ „Подкрепа“ внесоха в МС над 100 000 подписа срещу нощния и извънредния труд. Пратихте и писмо на социалния министър Сачева заради т.нар. сумирано изчисляване на работното време. Сега това сумирано отчитане удря по доходите и условията на труд.
– Да, големият проблем е да се възстанови изискването, че сумирано отчитане на работното време, което води до 56-часова продължителност на работната седмица, може да има само там, където и доколкото има непрекъсваем производствен процес. Това е изискване и на Международната организация на труда, и на Директивата за работното време на ЕС. Представили сме аргументи, че има противоречие с двата международни акта и нашето настояване е държавата да го оправи, защото го търпи 20 години вече. И бизнесът, и държавата са поели ангажимент в подписаното на 17 юни национално тристранно споразумение да приведат нормите за извънредния труд и сумираното отчитане на работното време в съответствие с директивата и конвенцията. Сложили сме на масата основания и чакаме да видим какво ще се случи.
– При липсата на кадри у нас проблемът със сумираното изчисляване на работното време придобива още по-голяма тежест.
– При безспорната липса на работна ръка в България центърът на боричканията се пренася в използването на работната сила. Надделяват усилията на работодателите да „изтискват“ максимално наетите, да ги натоварват с повече работа, с повече време за работа. Това се прави чрез сумирано изчисляване на работното време и през т.нар. извънреден труд, който се появява при неговото използване. Това става проблем основно поради липсата на възможност да се прилагат стандартите на успешно съчетаване на трудовата заетост с личното време и семейната заетост. Работното време придобива преимущество, човек изцежда силите си в работа и му остават много малко сили, време и енергия да живее в семейството. Като прибавим и нископлатения труд, включително извънреден, виждаме какъв е обективният проблем. Не трябва да има извънреден труд при сумираното отчитане на работното време.
– Какво е сумирано отчитане?
– Когато има непрекъсваем процес, работодателят може да удължава или да намалява работния ден, респективно работната седмица, и тя да стане шестдневна, а работното време да се движи в рамките на 12 часа например. На всеки ден от една седмица и на всичките седмици от един месец се прави график през такъв „нестандартен“ работен ден и 56-часова максимална седмица, при което се получава разлика между сумираното отчитане и 5-дневната седмица, когато има непрекъсваем процес. И тук, поради липса на норми в законодателството, недобросъвестни работодатели обират луфтовете, товарят работниците с повече работно време и това избива вече толкова години. Неслучайно е тази подписка от над 100 000 души. На хората им писна! И те поставяха, и ние поставяхме въпроса. Той беше разгледан през 2019 г. и в Икономическия и социален съвет. Близо една година ни костваше усилия да изработим единно становище с бизнеса – то е предоставено на социалното министерство, в което категорично казваме, че трябва да има промяна в правната регулация на сумираното отчитане на работното време. Е, дойде време да се сложи точка, ама да се забие като с пирон – не може да има сумирано отчитане и 56-часова работна седмица при положение, че няма обективно непрекъсваем процес! Този въпрос е фундаментален. Държавата трябва да въведе законовите мерки, които след това да се прилагат, включително да се контролира прилагането им от контролните органи.