С Пламен ДИМИТРОВ, вицепрезидент на КНСБ, разговаря Соня Гълъбарова
– Времето на стачките отмина, как ще мотивирате хората да излязат на митинг и на стачка на 7 октомври?
– В създадената ситуация не мисля, че някой трябва да бъде мотивиран специално. Всъщност недоволството се движи и решава от хората. Радикалността в техните искания и нагласи е толкова голяма, че дори е плашеща, особени при някои категории работници като миньори, металурзи, химици и т.н. Синдикатите, в частност КНСБ, имат единствената роля да канализират, организират и изразят недоволството на хората по един цивилизован и законен начин.
– Ако вие не ги вдигнете на протест, те ще ви вдигнат на балон, така ли?
– Може и така да се каже, но не нас само, а ще вдигнат всички на балон. И тогава няма да се знае как хората ще предпочетат да изразят недоволството си. А митингът ще ги събере в 12.30 ч в четвъртък пред парламента.
– Осигурителната материя, срещу която основно е насочен протестът, е доста сложна, за да е мотив за стачка. Разбират ли ви хората?
– Българинът е много търпелив човек. Но има два фактора, които го изваждат от равновесие. Единият е да му бръкнеш директно в джоба и да разбере как става.
Обясняваме сега – с примери от заплатите на хората какво ще се случи с пенсиите им, ако се приемат промените в социалноосигурителния кодекс, внесени в парламента. Нека припомня, че през 2004 г., когато управляващите поискаха да вземат добавките за клас, всеки си направи сметка с колко ще му падне заплатата и над 30 хил. души бяха на улицата. И мярката не се прие по този драстичен начин, както беше замислена. Сега хората смятат как поправките ще ги ударят в пенсиите и затова е тази радикалност.
Вторият фактор, който мотивира хората, е дали протестът има смисъл. Начинът, по който сме формулирали исканията, прави възможно решението им. Не искаме оставка на някого. Не искаме вот на еди-кой си или някакви други щуротии. Искаме този законопроект, който е в такъв недоносен вид „благодарение“ на финансовия министър Симеон Дянков, да бъде изтеглен, защото не решава нищо, а трупа негативи. Да започнем преговори с работодатели и представители на правителството отново и да говорим за истинската пенсионна реформа, която трябва да се случи.
– Ама нали говорихте близо година в консултативния съвет към социалния министър?
– Очевидно не сме се разбрали или някой не е чул какво се обсъжда. Защото предложенията, дадени от този съвет, в който участваха бивши министри, социални експерти, но не и синдикати и работодатели, не станаха решения. А бяха разумни. Форматът на диалога за пенсионната система обаче не е консултации, а преговори, защото в случая става дума за интереси – на бизнеса и на работещите. Дали осигурените трябва да се натоварят допълнително с вноски, какво искат хората – стажът ли да им расте, възрастта ли или вноската. Засега отговорът е, че работещите очевидно са готови да платят още някой друг процент за пенсионна вноска, щом това е дилемата в тази ситуация, в която се намира държавата и финансово, и демографски.
– Е, какво трябва да се направи?
– Трябва интересите да се съберат, защото най-важното е пенсионната система да остане устойчива и да покаже дълговечността си, като дава адекватни пенсии. Няма никакъв смисъл да правим някакви кърпежи, „маскирани“ като поправки в Кодекса за социално осигуряване, които в крайна сметка ще дадат някакви смешни 80 и няколко милиона лева по-малко разходи догодина. На фона на 2 милиарда и кусур лева дефицит в НОИ тези икономии кантар не ги лови даже. За сметка на това стотици хиляди хора няма да могат да излязат в пенсия.
Ще има 6-7 нулеви години поред, в които никакъв работник от първа и втора категория труд няма да може да се пенсионира по схемата за ранно пенсиониране. Няма да му стигнат или възрастта, или стажът. Подобно е положението и с работещите в трета категория труд, много от тях ще гонят още 3 г. стаж за пенсия.
– Значи сте категорично против каквото и да е увеличение на стаж и възраст?
– Ние сме категорично „за“ да се въведат първо такива мерки на входа на системата, които да стабилизират приходите. Имам предвид да се криминализира укриването на вноски, за което има консенсус от юли. Премиерът обеща – да, ще го правим.
Работодателите склониха, защото много от тях страдат от нелоялната конкуренция на фирми, които крият доходи и осигуровки. Септември трябваше да има за това законопроект, внесен в парламента от правосъдния министър Попова. Няма такъв. А става въпрос за милиарди скрити обороти, върху които не се плащат данъци и осигуровки.
Другата мярка за стабилизиране на приходите е вноската за пенсии да се увеличи – първо може да е с два процентни пункта. После по изработена схема да расте така, че да възстанови загубените си нива отпреди 5-6 г. Ами само ние, синдикати и работодатели, ще вкараме 110 млн. лв. повече приходи в НОИ от вече договорения ръст на минималните осигурителни прагове с 5,6% за догодина.
Такива трябва да са механизмите, а не да вдигнеш стаж и възраст и да икономисаш 80 млн. лв. Това е все едно да продадеш кон за кокошка. Сметките дори политически са необосновани и нецелесъобразни.
– Кое е целесъобразно?
– До 2015 г. да стабилизираме фондовете на НОИ, което минава основно през приходната и малко през разходната част, чрез затягане на контрола. И оттам нататък да е правило – по никакъв начин да не се допуска дебалансиране на системата. Да не се пипа нещо, защото, видите ли, идват избори – ами дайте да вдигнем майчинските, да вдигнем пенсиите, да свалим осигуровките. Що бе? Ами щото ще вземем още 5 гласа отгоре.
Другото важно е да се върне доверието в пенсионната система. Младите хора не вярват, че ще стигнат до пенсия или че ще вземат адекватни на труда си пари за старост. Това става, като се мотивира приносът им и се върже с правата им. Друг начин няма измислен. Всеки трябва да знае, като внася едни вноски върху реалната си заплата, какъв ще е коефициентът на заместване на бъдещата му пенсия, който системата му гарантира. Ама не ме интересува кой управлява – днес Бойко Борисов, утре Сергей Станишев или Иван Костов. Все тая.
– Ако това се случи до 2015 г., ще станат ли пенсиите по-високи?
– С хоризонт 2020 г. трябва да започнем съвсем скоро прилагането на конкретни мерки за подобряване на размера, т.е. на адекватността на пенсиите. Това трябва да стане чрез няколко механизъма, като основният е тежестта на стажа при изчисляване на пенсията. Една година осигурителен стаж трябва да „тежи“ не 1,1%, както е сега, а 1,2%, даже 1,5%. Това ще е стимулът на човек да работи повече и да знае, че колкото повече се е осигурявал, толкова по-сигурно е, че пенсионира ли се, ще получи поне 65% от дохода си по време на работа. И ако средно се е осигурявал на 1000 лв., пенсията му ще е най-малко 650 лв. Има съгласие с политическите групи, че тези цели са правилните. Значи проектозаконът трябва да се върне и да намерим инструментите за постигане на тези цели – без идеологически предразсъдъци. Няма значение, че Бойко Борисов е обещал друго нещо. Тя и Меркел беше обещала, но заради кризата прави съвсем друго. И Дейвид Камерън във Великобритания като дойде на власт, каза, че няма да вдига нищо, но първо вдигна ДДС, а от 1 април вдига вноските за пенсия с 1%. Ситуацията го налага.
Не става дума дали го иска, и той е десен, даже по-десен от нашите, и какво от това? Меркел да не е лява? Тези идеологически схеми „не можем да правим туй, щото сме еди-какви си“ просто при кризи и при дългосрочни реформи не работят.
– Неизбежно ли е вдигането на възрастта?
– Първо трябва да се направят разчети. Да видим, като върнем приходите в системата, които бяха взети през годините неразумно и подарени наляво и надясно, какво ще се получи. Става дума за близо 10-12 млрд. лв., които от страна на бизнеса не се появиха обратно във вид на работни места, повишени доходи, по-високи пенсии и т.н. После трябва да се огледа какво става във втория стълб, който с 5% вноска, колкото е сега, няма как да даде прилична допълнителна пенсия. Какво става в третия стълб – доброволната пенсия, не могат ли да се вдигнат там данъчните преференции за вноски.
Да, знаем, че страната ни има едни от най-тежките демографски проблеми. Но положението ще стане най-тежко след 2020 г. Отсега трябва да се направи всичко за увеличаване на заетостта, включително и за връщане на българи, работещи и живеещи навън, за да подобрим съотношението работещ – пенсионер. И едва тогава да теглим чертата и да видим необходимо ли е да се вдига възрастта. Защото не увеличението на стажа или възрастта, а на заетостта гарантира стабилността на пенсионната система.
– Вие ли сте бъдещият лидер на КНСБ след кончината на д-р Желязко Христов?
– Това ще реши конгресът, който е след година и половина, а дотогава, според устава, ще има временно изпълняващ тази длъжност, който ще бъде избран от координационния съвет идната седмица.
в-к Труд