Разговаряме с Рикард Белера, международен секретар на испанския синдикат Confederación Sindical de Comisiones Obreras в област Каталуния. Организацията, която той представлява, е 50-годишен синдикат, който в момента има повече от 1 милион членове в Испания. Г-н Белера гостува в София във връзка с тридневен обучителен семинар “Превенция на неформалната икономика” на Европейския синдикален институт, чиито домакин бе КНСБ.
– Г-н Белера, каква е ситуацията в Испания на пазара на труда и какви са тенденциите за синдикалната плътност?
-В Испания в момента, най-вече заради икономическата криза, синдикалната плътност е ниска – някъде около 16.4%. Процесите са свързани с тенденциите на пазара на труда, разбира се – безработицата в Испания нарасна от 8 на 25%. Когато хората губят работата си, излизат и извън бройката на синдиката, който ги е защитавал.
– Имате ли наблюдение за ситуацията на Стария континент?
-Картината е различна. В Германия, където се отбелязва ръст, синдикалната плътност е 22-23%. Във Франция обаче е едва 8%. Само за пример, в Швейцария тя е над 70%. Виждате сами пъстротата на данните в Европа. Това е свързано и със синдикалните модели в отделните страни.
– Какъв е пътят, за да се промени в положителна посока синдикалната плътност?
-Трябва да намерим нови, атрактивни пътища, с които да станем по-привлекателни, по убедителни в очите на потенциалните нови членове, за да защитаваме техните права. Това трябва да правят синдикатите в цяла Европа, както в България, така и във Франция, Италия… Ако сме неспособни да променим тази тенденция, ще ни бъде все по-трудно да защитаваме правата на работническата класа в Европа. В момента Испания е в режим на строги икономии и ние като синдикат не винаги имаме солидни аргументи срещу тях. Съществуват и много закони, които режат нашите синдикални права, свързани с колективното трудово договаряне.
– Много българи живеят и работят в Испания. Поддържате ли връзки с тях и успявате ли успешно да защитите техните права?
– В Испания има много българи и румънци, които работят в различни браншове в страната и ние се стремим да им помагаме по всякакъв начин – предоставяме им информация за работническите им права, изготвяме брошури, опитваме се да ги организираме в нашия синдикат, за да бъде синдикалната защита по-ефективна. Проблемът е, че в много сектори, като земеделието, например, голяма част от българите работят в неформалната икономика, което прави нашата задача по-трудна. В моменти, в които икономическата криза нарасна в Испания, много от тях, с които сме били в контакт, и за чиито права сме се борили, се преместиха в посока Англия, Германия, скандинавските страни. Тези пък, които са работили „на черно“, нямат никакви социални осигуровки, от там и права и това тяхно положение остава същото и в страните, в които бягат. Рискът за тях е голям и ние, заедно с КНСБ, трябва да работим денонощно, за да направим така, че процентът на тези работници, да бъде сведен до минимум.
-Вие сте в България на обучителен семинар. Успяхте ли да разгледате София, как Ви се струват българите?
-В България се чувствам като у дома си, не само защото работим изключително добре с КНСБ, но и защото българите са много гостоприемни. София е един прекрасен град, със свой дух и култура. За КНСБ пък мога да кажа, че имате един невероятен интернационален синдикален отбор и за нас е удоволствие да си партнираме. Посрещаме различни предизвикателства заедно – от борбата за по-добър социален диалог и достоен труд до усилията ни за трансформация на неформалната икономика във формална. Благодарни сме Ви и за вашата подкрепа в борбата ни за правото на стачка и благодарение на тази подкрепа ние знаем, че работещите хора в Испания имат пълната подкрепа на цяла България във ваше лице. КНСБ е пример за надежден и конструктивен партньор.