-Г-н Димитров, социалното министерство излезе с концепция за изплащането на втората пенсия от универсалните фондове – пожизнена, програмирани и еднократни плащания. Приемате ли тези предложения?
– Вторият стълб бе създаден, за да изплаща втора, допълнителна пожизнена пенсия. Специалистите и най-вече актюерите са категорични, че няма как да има едновременно пожизненост и наследяемост. Проблемът с наследяемостта не е най-важният. За мен най-важен е размерът на тази допълнителна пенсия и това човек да я получава, докато е жив. 3-те варианта за изплащане на втората пенсия трябва да бъдат събрани в един, който да гарантира преживяемостта, т.е. надживяването над тази предстояща продължителност, която е заложена при изчисляване на пенсията. Вариант за изплащане наведнъж на суми може да има единствено ако парите по партидата стигат, за да получа допълнителната си втора пенсия. И заедно с първата да е равна най-малко на минималната от солидарната система. Това е справедливо, защото ако не мога да получа обща сума, равна поне на минималната пенсия за стаж и възраст от първия стълб, а ми е позволено да си изтегля парите навъднъж и ги похарча за сватбата на моята щерка, тогава ще ползвам солидарността на първия стълб – тоест ще взема от вас, за да получа поне минималната пенсия.
– Социалното министерство обаче предлага да има такова еднократно плащане…
– Вече обясних защо не бива. Цялата пенсионна система е създадена с основната цел да предоставя пенсия пожизнено. Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване са създадени, за да могат да плащат втората, допълнителната пенсия, като тя следва да допълва поне до минималния размер. Ако това не може да бъде направено с паричките, които имаш, нищо не трябва да може да се тегли наведнъж. Защото така се гарантира, че няма на чужд гръб да искам от солидарния стълб повече пари, отколкото ми се полагат. Вноските на осигурените във втория стълб са за сметка на тези от първия, т.е. в първия техните вноски са по-ниски. Освен това трябва да се регулира фазата на изплащане. Не приемаме фондовете да могат да прехвърлят партидите на други структури да изплащат пенсии. Защото те са тези, които бяха създадени за това осигуряване и носят отговорността за целия процес, в т.ч. парите в партидите. Те трябва да гарантират поне брутния размер на вноските, т.е. ако се приспаднат таксите и се добавят доходностите, накрая трябва да се получи поне брутната сума от това, което е внесено. Не може да има отрицателна доходност за целия период на осигуряване.Това задължително трябва да бъде разписано сега, а не го виждаме. При прехвърлянето на парите от един фонд към друг също трябва да бъдат защитени правата на хората. Според нас регулаторът трябва да изпълни своите задължения и да гарантира, че няма да има ситуация някой от фондовете да не може да плаща.
– Според експерти хората, които получават две пенсии – от НОИ и от частния фонд, ще взимат по-малко, отколкото тези, които се осигуряват само в НОИ. Има ли такава опасност?
– Може би има такава опасност. Това зависи от вноските и от доходността, която са генерирали съответните пенсионни фондове. Постоянно обясняваме какво означава капиталова схема и какво казва законът – когато няма вноски, няма покритие. Това се случва в периодите на безработица, бременност и майчинство, по време на отсъствие по болест. Ако няма вноски, няма и капитал. Това накрая влияе негативно върху размера на събраната сума, която е наречена капитал, и естествено влияе негативно на правата. – Закъсняла ли е тази концепция? – Закъсняла е, това трябваше да стане през 2016 г., когато финансовият министър се опита да сложи нещо на масата, което очевидно не беше най-доброто. Тогава проектът бе бламиран, защото имаше редица неясноти, които трябваше да се решат. Вече има жени, които имат права и за втора пенсия. В момента това не е уредено, а парите се изплащат по усмотрение на властите. Всеки случай е специфичен, а за нас е важен интересът на хората. Трябва професионален дебат – да се види по какъв начин ще се регулира, и час по-скоро да имаме правна сигурност как тези средства ще бъдат разходвани и как накрая ще стигнат по най-справедливия, но и сигурен начин за хората.
– Може ли да се очакват по-високи заплати при влизането на страната ни в еврозоната, или само цените ще растат?
– И тук има различни мнения. В България 20 г. вече сме в режим на валутен борд, който от самото начало има ефект на задържане и потискане на доходите. Целта е да се гарантира основно конкурентоспособността. И това е една от причините да сме на това ниво по доходи спрямо другите държави. Друга основна причина е, че не произвеждаме колкото тях, а, за съжаление, получаваме още по-малко от това, което произвеждаме. Оттук нататък доходите могат само да вървят напред и между другото държавите, които също бяха във валутен брод – Естония, Латвия, Литва, го доказват. Така, че няма никаква причина да очакваме друго, освен да догоним това, което произвеждаме. И цените ще растат, макар някои от тях вече да са стигнали европейските През следващите 7-10 г. трябва да имаме политика на изпреварване на доходите спрямо цените поне с 10% годишно.
– Има ли опасност от психологически шок? Защото един ден получаваш 510 лв. заплата, а на другия ден се събуждаш с 255 евро. А само кафето ще струва поне евро.
– Разбира се, очаквам хората да поискат шоково увеличение на доходите. Ние ще искаме, а и икономиката, и пазарът на труда ще го налагат.
– Бизнесът и държавата спорят колко да е минималната заплата. Работодателите настояват за таван от 43% от средната, управляващите говорят за до 50%. А синдикатите?
– Официално 400 хил. българи работят на минималната заплата Тя е много важна, защото пряко или косвено влияе върху заплащането на труда като цяло. В много случаи нейното повишаване е сигнал и за вдигане на началните заплати по различни позиции. За нас винаги ще бъде важно как се определя тя. Числата, които формират диапазона за договаряне, трябва да бъдат съотнесени както към икономическото състояние на държавата, така и да бъдат съобразени със социалната ситуация. Истината трябва да се търси в този коридор. Прагът на бедност трябва да се ползва с коефициент 1,3, който да даде минимално ниво отдолу, а достигнатият размер на минимална заплата да не може да бъде намаляван. А що се отнася до горната граница – да не забравяме, че политическите и експертните среди в Европа препоръчват за страни с големи доходни неравенства, каквато е нашата, много по-активно използване на инструмента минимална работна заплата и ориентиране на нейния размер към 50-процентно съотношение спрямо средната. Целта ни е в бъдеще, след като ежегодно определяме една минимална заплата като репер, после да договаряме и минимални заплати по икономически дейности и професионалноквалификационни групи. Трябва да дадем ориентири по браншове какви заплати минимум да очаква стругарят, медицинската сестра или учителят.
– С омбудсмана Мая Манолова внесохте в парламента предложение за промени в Кодекса на труда, които да отменят правото на работодателя да изплаща само 60% от заработената заплата или това право да се ограничи до определени обстоятелства и пъти в годината. Получихте ли подкрепа от депутатите?
– Внесохме законопроект със изменения в седем закона. Можем да кажем, че на 60% сме изпълнили това, което сме искали, но остават много други неща за вършене. Гарантирането на възнаграждението, когато си изпълнил добросъвестно задължението е нормална практика по целия свят. Щом като искаш да свърша за 5 лв. работа, трябва да ми ги платиш. Всички други тълкувания са извращения. Конституционните съдии се поколебаха и не постановиха решение, което е само по себе си скандално по такъв важен въпрос. В следващите няколко седмици ще направим няколко срещи с парламентарните групи, за да сложим нови аргументи на масата и се надявам да получим подкрепа. Всички промени досега са сериозен гръб на работниците да вземат заплатите си.
Вижте цялото интервю тук