Необходимо е да внесем по-голяма сигурност в развитието на социалните системи, включително чрез европейско финансиране на реформи
При наличието на екстремна ситуация да се задейства коректив на базата на актуални данни и прогнози
На 7 август т.г. на Портала за обществени консултации на Министерски съвет бе качен проект на постановление на МС за допълнение на Методиката за определяне линията на бедност за страната, последван на 13 август и от проект на ПМС за определяне линията на бедност за 2021 г. в размер на 369 лв. (увеличение с 1.9%). За разлика от ниската активност в портала (само 1 коментар по допълнението на Методиката до момента), в политическото и медийно пространство интересът е значително по-голям, но пък там очаквано преобладава популисткият оттенък в изявите, допълнително подклаждан от настоящата сложна политическа ситуация в страната. Най-общо атаките срещу промяната на методиката са в три посоки – като „удар по най-уязвимите хора“, „неправомерни функции на министъра на труда и социалната политика, „предпоставка за субективизъм при вземането на решение“.
Сред експертните среди винаги е съществувало опасението, че обвързването на линията на бедност с точно определена формула на изчисление крие сериозни рискове в политически аспект, още повече, че през последните 4 години данните за линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ (EU-SILC) бележат твърде странна динамика – спад от -5.4% за 2016 г., ръст от 13.9% през 2017 г, последван от липса на промяна през 2018 г. и отново скок от 17.7% през 2019 г. При това в Методиката за определяне на линията на бедност става въпрос за обвързване само с два индикатора – средният доход на домакинствата и натрупаната инфлация в предходната година.
Очевидно при това положение съществува риск и той допълнително се засилва от наличието на твърде голям времеви лаг между годината на изследване на доходите и годината, към която се прилага линията на бедност, а в случая този лаг е от 3 години (референтната година на дохода е 2018, годината на провеждане на изследването е 2019, а годината на прилагане на линията на бедност е 2021). Съвсем реална е възможността за появата на коренно различни икономически трендове през такъв период от време, които на практика не могат да бъдат адекватно отразени от една формула за изчисление. Затова считам, че е нормално, при наличието на екстремна ситуация (каквато е настоящата безпрецедентна криза), да се задейства коректив на базата на актуални данни и прогнози и това определено е пропуск на действащата сега Методика.
Очевидно не става въпрос за подмяна на методиката, а за включването на допълнителна клауза, която, при определени икономически процеси (с количествено измерени индикатори), да задейства необходимите корекции. Нещо повече – корекции следва да бъдат възможни и в обратния случай – когато, при ниски базисни данни, е налице риск от силно подценяване на линията на бедност в условията на ускорен растеж и благоприятна икономическа прогноза. Има обаче две много важни условия, които трябва да се спазват – да не се допуска намаляване размера на линията на бедност, а в дългосрочен период да се съблюдава общата тенденция на развитие на доходите на домакинствата, т.е. отклоненията в една или друга посока да бъдат текущо компенсирани.
В този контекст е неоснователно да се счита априори, че, „при рецесия първата политика, която ще пострада, е социалната политика“. Това не се доказва и през последните 5-6 месеца от началото на кризата. Именно социално насочените мерки, за разлика от повечето икономически, са работещи и те имат своя определен положителен ефект.
- Схемата 60/40 от първия етап на прилагане имаше конкретен резултат – над 170 хил. запазени работни места и доходи на включените в мярката работници и служители.
- За трите най-рискови групи по отношение на монетарната бедност (пенсионери, безработни, социално слаби и хора с увреждания) бяха приложени конкретни мерки, като някои от тях вече действат и дават резултати:
- Увеличение на минималната пенсия на 250 лв. от 1 юли (13.9%); актуализиране на всички пенсии по Швейцарското правило със 6.7% от същата дата; добавка от 50 лв. за всички пенсионери за три месеца – август, септември и октомври.
- Увеличение на минималния размер на паричното обезщетение за безработица на 12 лв. и повишаване на продължителността на неговото изплащане с три месеца. Чрез активни мерки и субсидирана заетост над 107 000 безработни започнаха работа от 13 март досега.
- Увеличение на размера на целевото подпомагане за отоплителния сезон до 500 лв.; след разширение на обхвата на мерките „топъл обяд“ и „патронажна грижа“ общо над 60 хиляди социално слаби граждани са включени в тях; отпуснати са допълнителни средства по бюджета на МТСП за лични асистенти в размер на 122 млн. лв.
В заключение, прекаленото драматизиране на проблема с промяната в Методиката за определяне на линията на бедност цели допълнително нагнетяване на общественото напрежение в момент, когато трябва да използваме възможността с конкретни конструктивни предложения и мерки да внесем по-голяма сигурност в развитието на социалните системи, включително чрез европейско финансиране на реформи (Програма „Следваща генерация ЕС“). Това с особена сила касае системата на социално подпомагане, на обществено осигуряване, на здравеопазване и не на последно място – предприемането на данъчни реформи. В противен случай социалните неравенства ще се задълбочават, а чувството за несправедливост ще нараства.