Мярката 60:40, която запазва 100% от дохода на работещите, трябва да продължи и след 1 октомври със съответните модификации, каза по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество президентът на КНСБ Пламен Димитров. На него социалните партньори разгледаха анализ за изпълнението на постановление 55 за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение и извънредната епидемична обстановка.
Димитров припомни, че конфедерацията подкрепя от самото начало мярката, която гарантира пълния размер на дохода и че тя е уникална за България, тъй като от началото на кризата няма друга държава, която да запазва на сто процента възнагражденията на работещите.
В края на февруари регистрираните безработни са 203 хил., а в края на юни – 273 хил. лица. За същия период са спасени от безработица 172 хил., благодарение на мярката. Това ни кара да мислим, че въпреки недостатъците й, няма как да няма такива, постановлението си е свършило работата, каза Димитров. Той цитира изказване на управителя на Еропейската централна банка Кристин Лагард, която вчера призова правителствата да продължат схемите за подкрепа на заетостта. Както казва Лагард, стимулите трябва да бъдат запазени и през следващата година, посочи президентът на КНСБ.
Конфедерацията предлага усъвършенстване на действащото в момента 151 постановление – а именно за тези лица, които не работили при същия работодател и нямат осигурителен доход за месец май , който е референтен в момента при определяне на компенсациите, вместо минималната работна заплата, да се ползва минималният осигурителен доход за съответната длъжност. Това ще насочи допълнителни средства и към фирмите, и към работещите.
Димитров подчерта, че конфедерацията подкрепя направено предложение от АИКБ да се регламентират законово мерки за изпадналите във временна или частична безработица лица в ситуация на икономически сътресения и кризи. Трябва да има специален фонд, който да поема този риск.
Социалният министър Деница Сачева обясни, че предстои сформиране на работна група, която ще започне работа по изготвяне на механизъм, който да подкрепи заетостта в периоди на кризи.
Министърът се съгласи с направени бележки от КНСБ по механизма за определяне на линията на бедност. Тристранният съвет обсъди промяна, която позволява социалният министър да предлага еднолично размер на линията на бедност. Това ще става при спад на брутния вътрешен продукт. „Предлагаме и друга редакция в текста с обратната хипотеза – когато линията е изкуствено задържана в рамките на 3 г. и когато има висок икономически растеж, да може министърът да повишава линията на бедност. Получихме уверение, че корекциите ще бъдат направени“, обясни след заседанието главният икономист на КНСБ Любен Томев.
Социалните партньори одобриха предложението на държавата догодина прагът на бедност да е 369 лева, което е ръст със 6 лева спрямо тази година. „По данни на Евростат през 2019 г. с доходи под прага са били над 1,3 млн. души от българите или 18,6 на сто от населението. С размера на линия на бедност е обвързана финансовата подкрепа за хората с увреждания, за най-уязвимите групи, които имат нужда от социална подкрепа също ще бъдат осигурени допълнителни средства от системите за социално подпомагане. В числово изражение мога да ви информирам предварително, че увеличаването на линията на бедност на 369 лева ще има отражение от 21,5 милиона лева за добавките за хората с увреждания“, обясни Сачева.
Бизнесът, синдикатите и държавата обсъдиха и внесените от „Обединени патриоти“ промени в Кодекса за социалното осигуряване,които целят затягане на контрола при издаването на ТЕЛК-решенията. От ОП предлагат при наличие на данни за неправилно издадено ТЕЛК решение медицинските комисии към териториалните поделения на Националния осигурителен институт да могат да изискват на въпросното лице да се извършват допълнителни изследвания и консултации в лечебни заведения, с които институтът има сключени договори. НОИ да може да обжалва решението пред административните съдилища, предвижда още предложението. То не получи подкрепата на социалните партньори.
Националният секретар на КНСБ Ася Гонева обясни, че принципната позиция на конфедерацията е НОИ да има повече правомощия и да има възможност да нанася корекции при съмнения и получени сигнали. Необходимо е да се изработи механизъм, по който осигурителният институт да действа, да се изготви списък с публични здравни заведения, които да бъдат ползвани при проверките и това да се изчисти финансово чрез промени в закона за държавния бюджет и бюджета на ДОО. Приветстваме инициативата, но се въздържаме от подкрепа, посочи Гонева и увери, че ако се даде възможност, конфедерацията ще даде конкретни предложения.
Тристранният съвет обсъди и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. С него се въвежда единен механизъм за обслужване на едно гише при издаване на разрешение за работа на чужди граждани, но според КНСБ нормите се изместват извън полето на трудовото законодателство. Нарушава се споразумението, което подписахме преди 3 месеца с правителството в частта за разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход, обясни Димитров.
Той настоя в рамките на дни да се изготви интегриран план за работа по тристранното споразумение. Вече минаха 3 месеца, трябва да има екшън план за действие, по който НСТС да работи с участието на съответните министри, категоричен бе Димитров.