България е на последно място в Европейския съюз по дигитализация на производствените дейности и на пазара на труда. Необходима е национална програма за придобиване на базови дигиталните умения на всички работещи 3 млн. българи. Тя ще струва около 1 млрд. евро за пет години, а с нея България може да кандидатства в Брюксел. Това заяви в Пловдив президентът на КНСБ Пламен Димитров, който изнесе поредната лекция от цикъла MASTERCLASS WORK 4.0 пред студенти и преподаватели от Пловдивския университет. Форумът бе проведен със съдействието на фондация „Фридрих Еберт“. Пламен Димитров обясни, че цикълът от лекции ще продължи след София и Пловдив в още български висши училища. В дискусията се включиха още лидерът на синдикат „Висше образование и наука“ доц. Лиляна Вълчева и министърът на образованието Красимир Вълчев.
Пламен Димитров посочи, че през последните две години Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ активно се занимава с темата за бъдещето на труда в дигитален контекст. Сформираната експертна група отделя специално внимание на последствията от дигиталната трансформация в икономиката, индустрията, услугите и в социалната сфера. По думите му предизвикателствата са огромни пред пазара на труда, а всеки един работещ българин трябва да премине през обучителни курсове, за да придобие базови дигитални умения. „Има хиляди въпроси, малко са отговорите. Разговорът го започваме сега. Искаме да сложим на масата заедно с бизнеса, синдикатите и правителството национална и отговорна задача пред България, а не да сме последни в Европа. Утре, ако дойде Фолксваген в България, да му дадем работници, които имат квалификация от 20 години и трябва някой да ги обучава. Няма как да искаме икономика , която да се вписва в новия дигитален свят, а работната сила да не е адекватна на това“, коментира той.
Пламен Димитров акцентира на факта, че 65% от днешните първокласници ще работят професии, които към момента още не са създадени, а в следващите години роботите ще заменят хората. „20% от глобалното съдържание вече се създава от машини. Развиват се нанотехнологиите, блокчейн технологията, криптовалутите. Много се говори за умни градове и ще дам пример с Барселона – една управляваема градска среда – градският транспорт, уличното осветление, начинът, по който се напояват градинките, начинът, по който се следи въздухът. Всичко, което може да доведе до икономии и по-добри условия за живот на хората. Също и Чикаго, както и най-интелигентният специално създаден град в Южна Корея – Сонго“, заяви Димитров. По думите му най-застрашени от машините и изкуствения интелект са квалифицираните работници. „ Това е средният ешалон, гръбнакът на средната класа в обществото, в икономиката.
В последните 4-5 години се говори как машините идват, а ние си отиваме. Този въпрос виси във въздуха. В момента в по-развитите държави вече се наблюдава безработица заради роботите. Ключовото предизвикателство за България са дигиталните умения. Ние сме на последно място и по този показател. Не успяваме да намерим общата мобилизация на правителство, синдикати, организации. Затова идеята ни е за национална петгодишна програма за управление на дигиталната информация в българския бизнес и придобиване на дигитални базови умения на всички три милиона работещи българи. Това спешно трябва да се направи, за да не се превърнем дигитална периферия в ЕС“, предупреди президентът на КНСБ.