Г-н Димитров, очаквате ли още преговори преди стачката на железничарите?
Преговорите на ниво компании не са спирали, утре продължават с министъра на транспорта Александър Цветков. Вече имахме няколко срещи и през следващите дни предстоят. Говори се за стратегията за развитието на железницата и гаранциите за това, че бъдещето й ще доведе до по-сигурни, комфортни и бързи влакове. Това е важно за всички пътници.
За какво точно настоявате?
Имаме стачни искания. Те касаят на първо място начина, по който ще се управлява персонала през следващите години, дали да има съкращения, какви да са те, ако ги има. Ние настояваме, че не са нужни съкращения, защото и без това служителите са малко от гледна точка на гарантиране на сигурността на движението на влаковете и на железопътната инфраструктура като цяло. Така че всяко намаление без да е обосновано от инвестиции, без модернизация и нови технологични решения, води след себе си нови рискове и по- голяма несигурност на пътниците. Това е основното ни притеснение. Следващото искане касае социалните плащания на работниците, ваучери за храна, облекло по колективния трудов договор. Това е в ръцете на БДЖ и НКЖТ и двете синдикални организации.
Преговорите ще продължават и по време на стачката ако тя започне, защото тя може да завърши само със споразумение по основните искания. Към тях е добавено и подписване на споразумение свързано с инвестиционния процес, защото всичко останало е производно от и в следващите дни ще се наложи в преговорите да участват и хора от финансовото министерство или Симеон Дяков, за да стигне това най- накрая и до премиера Бойко Борисов, за да получим гаранции.
Има ли напрежение в други сектори?
Има в секторите, където се очаква приватизация, концесия и преструктуриране. В „Булгартабак“, във ВМЗ Сопот, в ТЕРЕМ заради неплатени заплати, а в другите по-скоро заради неяснотата до какви социални ефекти ще стигнат промените. Освен това заради предстоящото концесиониране на пристанища и летища също може да възникне напрежение.
Още ли настоявате за увеличение на минималната работна заплата до 290 лева?
Да. Това не самоцелно, а това е нашата визия, че Симеон Дянков продължава да тласка политиката на правителство в рамките на една фискална идеологема, в това число и с новото си предложение за фискален пакт, нещо, което не е нужно на България. На нас ни трябва политика, която да възстанови икономиката. Трябват ни инвестиции и те могат да доведат до съживяване и растеж, а не фискални заклинания и разни числа. Няма как да стане всичко това без стимулиране на вътрешното търсене и по-активна политика по доходите. Искането да увеличаване на минималната работна заплата има своите социални ефекти и икономически измерения. По този начин доходите на всички останали ще бъдат бутнати нагоре и това ще доведе до по-голямо потребление и инвестиции. Това е начинът, който всички държави виждат, не знам защо само България не.
6 пъти са спаднали инвестиции през миналата година. Това е драматично ниско ниво. Правителството може да направи доста неща. На първо място това борбата с организираната престъпност, корупцията и възможността да е ясно, че в България може да се прави бизнес, ще доведе инвестиции. Може и да гарантира, че в България има правораздаване и на трето място да разработи истинска стратегия за инвестиции, които са приоритетни за нашата индустрия. Един пример е развитието на балнеолечението. Това е една голяма ниша и България бдейки втора по минерални избори в света след Исландия, може би трябва да има отделна правителствена политика в тази посока.
Дали властта може да предприеме мерки във връзка с непрекъснато увеличаващите се цени на храните?
Може, макар че самото правителство не може да направи кой знае колко. България като една отворена малка икономика абсорбира ценовите шокове на пазарите. Близо 90 процента за една година се качи цената на царевицата на международните пазари, пшеницата расте по същия начин, а това води след себе си и цените на месо, на мляко, на сирене и вече се вижда. Няма как да избягаме от тази инфлация, внасяна отвън, но правителството може чрез Държавния резерв, когато се налага да влияе на цените и да има адекватна политика за подпомагане на хората. Това става чрез адекватни социални буфери и заради това не може да се говори фискален пакт, защото той ще накара хората да не могат да понесат живота си. Може да влияе и върху спекулата. В България има действащи картелни споразумения и Комисията за защита на конкуренцията може да направи нещо.
Интервю на Камелия Цветанова, Информационна агенция КРОСС