В приходната част има скрити някъде около 400 -500 млн. лв.
– Г-н Димитров, Вие обикновено ясно заявявате позицията си и сега постигнахте немалко при преговорите за бюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но все пак какво постигнахте и какво не?
– Да започнем с това, което не сме постигнали. защото то е повече, отколкото това, което успяхме да направим като теглим чертата. Най-важното, което не успяхме да постигнем е промяна във философията на бюджета. Продължавам да мисля, че няма шанс икономиката на България да излезе устойчиво от рецесията с темпове на растеж по-големи от 2.5-3%, които биха довели до промяна в заетостта, цел на всички ни в това число и през бюджетната политика. Така че, нашата икономика няма шанс, ако не се стимулира потреблението. Би трябвало да има повече данъчни и административни стимули за бизнеса, но и да има по-голяма инвестиционна активност отвън, както и по-ясни сигнали по отношение на доходите, защото те са основна част от личното потребление, а то е три-четвърти от БВП. Говорим по-скоро за инструменти, които не бяха използвани и на фона на стагниращите страни в Европа остават един от сериозните резерви, защото иначе по износа нищо не можем да направим и не ни остава нищо друго освен да чакаме Германия да се съвземе. Естествено би трябвало да бъдем по-иновативни, да търсим повече ниши в отделни сектори, нова продуктова гама, но в края на краищата свинането на вътрешния пазар е толкова голямо, че и дори мъничкото му разпускане би дало глътка въздух за потребление, производство на нашите предприятия. Това е основната ни критика и към този и към предишния бюджет.
– Как би могло да стане при този срив в момента в еврозоната?
– Умерени корекции в тази посока все още са възможни. Едва ли е нужно да бъдем по-католици от Папата и да поддържаме такъв дефицит, който самите ние не сме прогнозирали как би се отразил и дали е нужно да го направим. Самият финансов министър и премиерът продължават да говорят за Пакта за финансова стабилност, който трябва да влезе в Конситуцията и в който дефицитът е ограничен на 2%. Това е под 3 % на Пакта за стабилност за растеж на ЕС, а тези 2 % се съпътстват с друго число, което показва колко да харчи държавата. И самият финансов министър е казал, че тя трябва да харчи не повече от 40 %. Когато обаче системите за социална сигурност и потреблението са в такива дефицити, очевидно е, че трябва да се направи нещо, за да се съживи икономиката. Не е без значение дали българинът ще може да спести 20 лв. повече. Не говорим за банкови спестявания, където картината е съвсем друга. Да не забравяме, че над 50 % от българските домакинства нямат банкови влогове, а не само това, което излезе по пресата за растящи спестявания и че едва ли не хората отлагат разходите си. За някои това може да е така. Но поради нарастващата несигурност, все пак повечето българи са спестили някои лев за черни дни. И именно стимулът от насърчаване на потреблението, колкото и да е малък, заедно с привличането на допълнителни инвестиции отвън, би дал знак, а това става през бюджета и през други инвестиционни механизми. Това става не само чрез строителство на магистрали и по-добро усвояване на европейски средства, но и през отпушване на страха и стагнацията в мисленето, че по време на криза не трябва да се харчи. Ако това не се промени, няма как да съживим търговския оборот.
– Синдикатите сте подали съдебен иск за промяна на бюджетната процедура и делото ще се гледа на 5 ноември. Какво би станало, ако съдебната система отговори утвърдително на вашето искане. Ще се се обсъжда ли бюджетът по нова процедура?
– Става дума за консултациите, които МС трябваше да извърши със социалните партньори и не беше извършено по отношение на тригодишната бюджетна прогноза. Това по-скоро е знаково действие към правителството и не очаквам да промени радикално финансовите и икономически параметри на неговата политика. По-скоро бюджетът и съпътстващите закони с него, както предложенията ни за промени в законите за данъчното облагане, не видяха бял свят. Не сме доволни, че няма промяна на необлагаемия минимум, което можеше да остави добър доход в домакинствата с приоритетност към най-нискодоходните групи. Това щеше веднага да отиде в потреблението и то на наши стоки и услуги, които да дадат шанс за нови работни места или или да запазят тези, които има в момента. Ние подкрепяме данъка върху финансовите транзакции, който се коментира в целия свят и много държави го въведоха едностранно, включитгелно в ЕС. ЕК даде срок на страните членки да го приемат до края на 2014 г.. Той може да бъде в минимален размер не по-малко от 0.1%. Ние се опитахме да повдигнем този дебат в България, но не се случи. Повтаря се, че няма пари, но това не е вярно. Във финансовите институции има средства и в глобален мащаб в крайна сметка те са виновни за кризата. Меркел, Саркози и Обама се съгласиха, че такъв данък е социално справедлив.
– За решаването на по-големите социални проблеми не трябва ли тези мерки да бъдат в пакет като икономически пул, а не само да се търсят корекции на бюджета?
– Вярно е, че би трябвало да има пакет от мерки – данъчни инструменти и административни реформи, които да облекчат достъпа на бизнеса и гражданите до услугите, които предлагат, но и през бюджетната политика. Има шансове, ако има разум, дори и в този вид да бъде внесен проектозакона в парламента да претърпи промени. В приходната част по моя скромна преценка има скрити някъде около 400 -500 млн. лв. Дори финансовият министър призна вчера, че приходната част е сметната на 1% растеж. Но дори и да бъде на основата на 2-2.2%, които са прогнозите за региона на водещите банки и МВФ има разлика, която явно е като буфер.
– Това не са ли онези средства, с които правителството планира да увеличи заплати и пенсии?
– Не, тези средства няма да бъдат показани в приходната част и ще бъдат реализирани само защото икономиката ще има 1 процентен растеж, освен ако няма катастрофичен европейски сценарий. Но при равни други условия и дори в криза и дори без да променяме дефицита има резерви. При повече приходи можем да запазим дефицита или ако има по-малък растеж, можем леко да увеличим дефицита.
– Още повече, че по статистиката на самото финансово министерство бюджетния дефицит в края на месец септември е 1,1% от прогнозния БВП. А фискалният резерв възлиза на 5,1 млрд. лева.
– Да, приходната част е толкова занижена, че дори да не бъдат изпълнена като процентен растеж на БВР, пак ще бъде изпълнена като абсолютна сума. Така че можем да увеличим дефицита сега, планирайки го на малко повече. Изобщо не става въпрос да развържем кесията и да харчим безобразно. Става дума за премерени разходи, които са категорично нужни. Дефицитът може да бъде 1.5%, което беше и одобрено в Брюксел само преди един месец, заложено в националната програма за реформи. В Конституцията ще заложи около 2 %, а ние планираме много по-ниско на 1.3% бюджетен дефицит, което е супер консервативно. 1% от БВП се равнява на около 800 млн. лв. Значи говорим за стотици милиони. От една страна имаме подценени приходи при оптимален сценарий, а от друга страна има резерви и в дефицита. С други думи имаме общо над 1 млрд. лв. резерв и бихме могли много планирано и разумно да се предвиди нужното увеличение на всички социални разходи. При това няма никаква опасност за финансовата стабилност. Бизнесът също има нужда от стимули. Едно от добрите неща е, че предложението на КНСБ да се върне прага на фискалния резерв до сегашния от предвидените 3 млрд.лв. до 4.5 млрд. лв. Това беше много по-рисков ход, отколкото да се увеличи дефицитът до 1.5% от БВП. В този смисъл се преиграва. Никой не иска неразумни и нецелесъобразни действия, които биха застрашили сигурността на държавата ни. Всички допълнително похарчени пари ще се налеят в икономиката. КНСБ през цялото време държи дебатът да не излиза извън икономическата целесъобразност.
– Аргументите срещу синдикатите са, че те винаги само искат без да предлагат как точно да се постигне по-балансиран бюджет. Смятате ли, че това отговаря на истината?
– Ние предлагаме и конкретно как да стане това. Например ние предлагаме увеличение в размер на 10% на заплатите в бюджетната сфера, които вече 4 години са замразени. Това включва не само т.нар. администрация, което е вече лоша дума в съзнанието на всеки български гражданин, което означава едва ли не „хрантутник“, но това са също и заплатите на лекарите, работещите в социалните домове, тези за деца с увреждания и за възрастни хора, също и общинските служители, чието заплащане е силно подценено. Не е възможно един социален работник да изпълнява качествено и съвестно задълженията си при заплащане от около 300-400 лв. Ние изискваме качествена услуга и от работещите в бързата помощ, но това не е социално справедливо с оглед на ниското заплащане. В бързата помощ няма далавера, защото няма клинични пътеки. Има области в бюджетната сфера, които драматично имат нужда от средства. Ние успяхме да извоюваме 10 млн. лв. за спешната помощ. Изчислили сме, че трябват смешни около 5 млн. лв. за работещите в социалната сфера и 21 млн. лв. са нужни за деца с увреждания и възрастни хора. На практика увеличение на заплатите в бюджетната сфера ще струва на държавата под 270 млн. лв. на годишна база. А 10% увеличение на пенсиите от 1 юли ще струва на държавата около 360 млн. лв. Това е сумата само за компенсиране на инфлацията. Няма логика да орежем парите на БАН с 30% при целенасочено инвестиране в Европа в сферата на науката и иновациите. Да, в еврофондовете има пари, но за да се изпълнят проектите се иска съфинансиране, което няма кой да даде. На практика се получава, че при заложените резерви, бихме могли да си позволим увеличенията във всички тези сфери и то без риск. Дефицитът, който най-много тежи в обществото, това е липсата на справедливост – социална и правова.
Интервю на Елица ДИМОВА – в. Класа