КНСБ подкрепя гражданите в протеста и исканията им за морал в политиката. Правителството вероятно няма да завърши целия си мандат и може би най-късно до май 2014 г. ще има предсрочни избори. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод актуални проблеми, разгледани в рамките на семинара на Конфедерацията, който се проведе на 28, 29 и 30 юни 2013 г. в Трявна, с участието на журналисти от централните медии.
Лидерът на синдиката заяви, че Народното събрание и правителството трябва да свършат поне три групи задачи, преди да се разпуснат, а именно да се приеме нов Изборен кодекс в координация с настояванията на гражданските организации, да се вземат законодателни решения, които не търпят отлагане, както и да се предприемат социални мерки срещу задълбочаващите се бедност и безработица.
Пламен Димитров изтъкна, че социалното напрежение сред миньорите се е покачило драстично. Те заявяват, че ако до 15 юли не бъде намерено решение за увеличение на цената на въглищата, като се намерят резерви в енергийната система и това не се отрази на цената на електроенергията, синдикатите от въгледобива ще започнат ефективни стачни действия. В момента всеки продаден тон въглища на ден носи по три лева загуба за „Мини Марица – Изток” ЕАД, коментира вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, и изтъкна, че ако не бъдат предприети спешни мерки, е възможно една трета от миньорите да останат без работа. Пламен Димитров апелира министърът на икономиката, енергетиката и труризма Драгомир Стойнев да поеме отговорност и да разпореди увеличение на цената на въглищата, тъй като това е в неговите прерогативи. Лидерът на КНСБ алармира, че не е ясно дали намалената такса за пренос на електроенергия на 12 лева ще позволи износ, когато на Балканския полуостров единствено Турция предвижда такава такса и тя е в размер на три евро. Повече подробности за ценообразуването на електроенергията даде вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков.
Пламен Димитров каза, че е предотвратена приватизацията на „БДЖ – Товарни превози”, но все още не са гарантирани приходите на компанията от товарите – въпрос, който трябва да бъде решен възможно най-скоро. Друга проблемна структура е тази на „Български пощи” ЕАД. Лидерът на Конфедерацията изтъкна, че вече трето правителство не прилага Директивата на Европейската общност за пощенските услуги, а именно, че държавата трябва да поеме разхода за извършената универсална пощенска услуга. Тази услуга е възложена на „Български пощи” ЕАД от правителството за срок от 15 години, но все още не е пристъпено към плащане. Пламен Димитров коментира, че държавата трябва да поеме ангажимента си и така ще се разбере, че предприятието всъщност не е губещо.
Социалният пакет от мерки, които правителството трябва да предприеме веднага, обхваща политиката по доходите, пазара на труда и социалната система. Пламен Димитров коментира само някои от тях, а презентации по пакета представиха също вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов, Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания, Асия Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ, Даниела Алексиева – председател на „Младежки форум 21 век” и Диана Найденова – главен експерт „Пазар на труда” в централата на КНСБ.
Любен Томев представи резултатите от Националното представително изследване „Индекс на трудовия климат 2012”, което е финансирано по проект „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне”, реализиран по ОП „Развитие на човешките ресурси”. В рамките на изследването са анкетирани 3300 души и от него става ясно, че средната месечна стойност на заплатите в България възлиза на 519 лв. Президентът на КНСБ Пламен Димитров представи резултатите от модула на изследването „Заплащане на труда”. Сред отговорилите в анкетата 90% получават заплати между 200 и 800 лв., а 59% – между 200 и 600 лв. Най-малък процент – 19,2%, оценяват като справедливо своето заплащане – това са работещите в отрасъл хотелиерство и ресторантьорство. След тях се нареждат работещите в здравеопазването (22,9%), транспорт, складиране и съобщения (23,3%), добивна промишленост (23,7%), производство и разпределение на електроенергия (37,7%), финансово посредничество (44,3%), а най-удовлетворени от заблащането на труда им, според изследването, са работещите в бранш операции с недвижими имоти (56,7%).
Изпълнителният секретар на КНСБ Асия Гонева коментира ситуацията в социално-защитната система и съобщи, че Конфедерацията ще настоява от 1 юли догодина размерът на максималния осигурителен доход да стане 2400 лв. По този начин ще се вдигне автоматично таванът на пенсиите от 770 на 840 лева. Асия Гонева изтъкна, че е необходимо да бъдат намерени и заделени 60 млн. лв., които да се насочат към 700-800 хил. пенсионери с пенсии до 200 лева като коледна добавка. Те ще трябва да бъдат разпределени обратно пропорционално на размера на пенсиите. Пламен Димитров и Асия Гонева коментираха и препоръката на Европейската комисия да се изравни пенсионната възраст на мъжете и жените. Според ЕК неизравняването й е форма на дискриминация над жените. Пламен Димитров смята, че рязкото повишаване на пенсионната възраст и за мъжете, и за жените в България не позволява това да се случи в момента. Той каза, че обсъждане на подобно нещо е възможно едва през 2021 г.
В рамките на семинара вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов говори за необходимостта от спешни промени в законодателството с оглед изчистването на противоречията за командироване на работници и служители спрямо европейските стандарти. Чавдар Христов направи презентация и на проблемите и предложенията на КНСБ по отношение на сумираното изчисляване на работно време. Той коментира, че сумираното му изчисляване се е превърнало в универсална врата, през която се заобикалят, дерогират всички режими за организация на работа и работно време за сметка на правата на работнците. Поради тази причина КНСБ ще настоява за преглед на състоянието по прилагането на сумираното изчисляване на работното време в практиката, като вариантите са два – връщане на ограниченията от преди 2011 г. или строга нормативна уредба, която да запълни всички констатирани празноти и повишаване на възнагражденията за извънреден труд.
В презентацията си Диана Найденова – главен експерт „Пазар на труда” в централата на КНСБ, отбеляза, че според прогнозите на Световната банка през 2050 г. пенсионерите в България ще бъдат 33% и само 53.9% от населението ще бъде в работоспособна възраст. Тя изтъкна, че е много важно да бъде осъзната необходимостта от единодействието на всички министерства за преодоляване на проблемите на пазара на труда, като във всяка една от оперативните програми за периода 2014-2020 да бъдат заложени мерки, които да дават възможност за реализация и развитие на младежите в професионален план. Диана Найденова представи някои от предложенията на КНСБ за проекти и програми, отнасящи се до маргинализираните групи с ниско образование. Сред тях са „Аз умея” за обучение за придобиване на занаят, съобразен с етнографските особености на маргинализираната група (ковачи, кошничари, калайджии и др.); „Шанс за ромската жена” – обучение и заетост на ромки до 29 г. в шивашки, готварски, козметични и фризьорски професии; програма за ориентиране, обучение за общуване на роден език и придобиване на квалификация по озеленяване за неграмотни и нискообразовани роми, за поддържане на крайпътни и железопътни зелени ивици; и други.
Даниела Алексиева – председател на „Младежки форум 21 век”, презентира изготвената от КНСБ Интегрирана програма за насърчаване на младите хора „България на бъдещето”. В нея са включени предложения за включване на схеми в ОП „Развитие на човешките ресурси” за младежи, сред които „Първа работа” – възможности за придобиване на практически опит и трудов стаж на младежи, завършващи висше образование, с цел улесняване на прехода между образованието и пазара на труда; „Втори шанс” – подобряване на достъпа на безработни младежи до 29-годишна възраст до центрове за квалификационни услуги и обучителни центрове по ключови компетенции. Особено внимание Даниела Алексиева обърна на предложението на КНСБ за нова схема – „Помощ в дома”, отнасяща се до работещи или учещи майки с деца до 3 г. Чрез нея ще се създаде възможност за ползване на домашни помощници за почасово или целодневно отглеждане на децата чрез ваучери или за ползване на услуги (водопроводни, електрически, строително-ремонтни) в домашна среда.
На семинара презентация представи и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков, който говори за използването на съвременни информационни и комуникационни технологии в синдикалната дейност. Той представи и междинните резултати от националната кампания на КНСБ „Бъди инфо”.