Представителите на бизнеса от региона на Габровска област от всички браншове на икономиката отдавна заявиха готовност да дават по-високи заплати, за да привличат повече и по-добри работници и специалисти. Какъв е ефектът от тези действия при положение, че ниските заплати се сочеха като основна причина за миграцията на работоспособните хора от Габрово в други райони на страната, а и в чужбина. Отговор на въпросите за в.”Росица” направи Росица Йонкова, председател на РС на КНСБ в Габрово.
-Г-жо Йонкова, резултатите от неофициалното проучване на РС на КНСБ чрез анкета, проведено преди месец, показа, че 76% от анкетираните се чувстват недооценени от работодателите си. Какво означава това, недооценени по отношение на заплащане, на кариерно развитие или условия за достоен труд?
-Целта на анкетата, която проведохме по повод Световния ден за достоен труд, беше проучване нагласите на хората относно справедливостта на техните трудови възнаграждения и дискриминацията на работното място.
Резултатите от анкетата сочат, че 76 % от всички взели участие смятат, че работодателят им не оценява достойно техния труд. Заплатата, която трябва да се получава според работещите, е средно 1495 лева. За сравнение през второто тримесечие на 2018 г. по данни на статистиката, средната брутна работна заплата в област Габрово е 990 лв., тоест лицата, попълнили анкетата смятат, че трябва да получават с 505 лв. повече от средната работна заплата за областта.
Мъжете, попълнили анкетата, посочват по-висок размер на справедлива заплата – средно 1927 лева, а жените по-нисък – 1167 лева. Цифрите ясно показват, че жените са изправени пред по-големи пречки, свързани с балансиране на работата и семейните задължения, трудно включване в пазара на труда, заетост в сивата икономика, заетост при нискоквалифициран труд, оттам и очакванията им за по-висок размер на работната заплата са по-ниски.
Жените са по-умерени в исканията си, защото правят компромиси със себе си, което води до дъмпинг на пазара на труда.
Лицата под 50 години са посочили по-високи очаквания за възнаграждението за своя труд, като смятат, че трябва да получават средно 1674 лева. Възрастните работници над 50 години самооценяват труда си средно на 1143 лева. Очевидно е, че хората на наемния труд искат достойни заплати и спазване на трудовите им права. Работниците имат чувството, че трудът вече не е ценност.
-А доколко тяхната самооценка съвпада с тази на работодателите, които искат отговорни и квалифицирани работници?
-По данни на Агенцията по заетостта за област Габрово, потребностите на работодателите от работна сила показват, че през следващите месеци работодателите ще търсят не само дисциплинирани и отговорни работници, но и квалифицирани. Нашите наблюдение показват, че в Габрово все по-трудно се намират квалифицирани работници. Голяма част от регистрираните в Дирекция „Бюро по труда” Габрово са без образование или са демотивирани. Работодател вече трудно може да каже на работник: ако не ти изнасят условията – напускай, чакат други, но вече такива “други” няма. Просто който можеше да работи и се чувстваше по-квалифициран, отдавна е в чужбина, което се отразява и на пенсионната и на здравната система в страната.
Ниската цена на труда вече не е основен фактор предвид изтичането на работна ръка от страната. Затова се радваме, когато фирмите в Габрово увеличават доходите на своите служители, но са и склонни да влагат финансов ресурс за квалификация на новоназначени работници и служители.
-Една от мерките за решаването на проблема е допитването на бизнеса за кадрите, от които се нуждае? Какво показват резултатите и какви мерки ще се предприемат?
-По данни на Агенцията по заетостта, през следващите 12 месеца работодателите от област Габрово посочват, че ще търсят специалисти с квалификация по професиите машинен оператор, строител, готвач, офис-секретар, продавач-консултант, оператор в дървообработването, водач на МПС за обществен превоз, графичен дизайнер, машинен техник, касиер и работник в озеленяването.
След 3 години работодателите посочват, че в областта ще се търсят специалисти с висше образование най-често от професионални направления машинно инженерство, електротехника, електроника и автоматика, и комуникационна и компютърна техника.
Най-ниско според тях ще бъде търсенето на висшисти от професионално направление право и химични технологии.
Необходима е комплексна политика по отношение пазара на труда, в която активни участници трябва да са всички страни в тристранния диалог. Важни аспекти са както адекватността на образователната система, така и стимулирането на оставането на младите в малките градове.
-Как РС на КНСБ се включва в решаването на тези проблеми?
-Развитието на ефективен социален диалог между синдикати, работодатели и представители на общините и областната управа, заема своето място в работата на Регионалния съвет. В тристранните съвети обсъждаме приоритетите в политиката по заетостта, проекти за заетост и обучение, по които се работи на областно и общинско ниво; държавния план-прием за всяка учебна година; трудовия травматизъм; работата на службите за трудова медицина и др.
Полагаме усилия чрез социалния диалог в предприятията, в колективните трудови договори да бъде договаряно устойчиво повишаване на доходите на работниците и служителите и обвързването им с качеството и резултатите от труда, квалификация и професионално развитие на персонала, по-ефективно разпределение и използване на работното време, почивките и отпуските, мерки за подобряване условията на труд, по-висок размер на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Нормално е хората да искат добра работна заплата, добри условия на труд и по-добър жизнен стандарт и ние, като синдикат, се стремим да ги реализираме чрез нашите преговори с работодателите.
-Според синдиката, по-високите заплати, които обяви бизнесът, дават ли вече добри резултати за привличане на кадри?
-Конкуренцията за привличане на хора вече надхвърля пределите на нашата област. Тя е национално и европейско предизвикателство, когато става въпрос за привличане на квалифицирани кадри.
Хората продължават да измерват качеството на живот и средата, в която живеят, с нивото на доходите, възможностите за работа и реализация.
Увеличението на цените на газа вече изяжда доходите на българските граждани. Ясно е, че част от ръста на заплатите през тази година ще отиде за по-високи сметки.
Заради това поскъпване издръжката на живот на 4-членно семейство – двама родители с две деца, ще стане 2400 лв. Това означава, че всеки един от родителите трябва да взема чисто по 1200 лв., а 75% от домакинствата нямат такъв доход. Сметките сочат, че е необходимо допълнително увеличение на доходите. За заплати под 1000 лв. то трябва да бъде поне 20 на сто.
Безспорно повишаването на заплатите е добър стимул за привличане на кадри, но той не е достатъчен. Голямо значение имат фактори като условията на труд, корпоративната социална политика и изобщо зачитането правата на работещите в даденото предприятие.
След като все още има глад за кадри, особено в някои браншове, то значи че желаният резултат не е постигнат и трябва да се вземат допълнителни мерки в тази насока.