Четвърти годишен доклад на КНСБ за нарушения на права, свързани с упражняване правото на труд през 2018 г. (ЕКСПОЗЕ И ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Докладът е подготвен по предоставена ни за целта информация от:

– ИА „Главна инспекция по труда“;

– основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на КНСБ;

– сигнали на наши членове и граждани, публикации в средствата за осведомяване.

Акцентът на настоящия доклад е да насочи вниманието на държавните органи върху два основополагащи за синдикалната дейност въпроси:

– правото на сдружаване и произтичащите от неговото упражняване права;

– колективното трудово договаряне на всички негови равнища и състоянието на тези две права в България през последните няколко години.

Чрез доклада обосноваваме необходимостта от предприемането на законодателни и контролни стъпки в защита на тези права. Особено що се отнася до правото на сдружаване, което макар и международно признато и Конституционно уредено право, не е гарантирано в текущото законодателство, с изключение на правото на сдружаване в политически партии и движения. Нито чрез норми в Наказателния кодекс, нито чрез административни норми в КТ или в други закони, даващи основание за търсене на административна отговорност от нарушителите.

В тази посока сме правили и ще правим конкретни предложения.

Основното ни предложение е за криминализиране на действията насочени срещу правото на сдружаване, чрез което конституционното право ще бъде гарантирано. Това наше предложение стои нерешено в продължение на повече от 20 години!? Години, в които имаме любезно изразявана готовност от страна на различните управляващи и доминиращи ги политически сили за положително решение! Включително публично оповестено обещание от преди 5 години от високо управленско равнище!

НАРУШАВАНЕ НА ПРИЗНАТИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО НИ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СИНДИКАЛНИ ПРАВА

Първият въпрос е гарантиране на конституционното право на сдружаване (чл. 44, ал. 1 и чл. 12 КРБ) и по-специално за правото по чл. 49, ал. 1 КРБ за сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации. Става дума за международно признато и неотменимо (чл. 57, ал. 1 КРБ) конституционно право (чл. 49, ал. 1 КРБ), което на практика, доказано от събраните, многобройни, конкретни случаи, се „отменя“ безпардонно или завоалирано от отделни работодатели, т.е. конкретни физически, длъжностни лица, имащи представителна власт спрямо съответен работодател.

Години наред КНСБ настоява за криминализиране на деянията насочени срещу правото на сдружаване, в това число и срещу правото на сдружаване по чл. 49, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Ние намираме международноправна основа за това в чл. 11 от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, според който държавата-членка на МОТ, която е ратифицирала Конвенцията, е длъжна да вземе „… всички необходими и подходящи мерки, за да осигури на трудещите се и на работодателите свободното упражняване на правото на синдикално организиране“.

Конкретни примери от отделни закони, които открито влизат в противоречие с международни актове, по които РБългария е страна, и чрез които се нарушава и ерозира правото на сдружаване.

В Закона за МВР е узаконено противоречие с Конвенция № 87 на МОТ преди повече от 3 години! Въпреки изричните ни писменни сигнали до компетентните институции, проблемът не е решен и до момента!? Става дума за чл. 243, ал. 3 ЗМВР (нова алинея), който нарушава текстове от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана от Българската държава.
През 2017 г. са приети изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които по подобие на описаното по-горе относно чл. 243 ЗМВр, открито противоречат на ратифицираната от България 87 Конвенция на МОТ. Става дума за чл. 217 ЗСВ и чл. 318б ЗСВ. И при двата текста необосновано се въвежда забрана за членуване в синдикални федерации и конфедерации, нещо което противоречи на посочената Конвенция на МОТ. Конвенцията допуска такива ограничения, чрез закон само за „… за въоръжените сили и полицията.“
В Закона за държавния служител (ЗДСл) има няколко члена, които влизат в противоречие, както с Конвенция № 87 на МОТ, така и с Европейската социлна харта (ревизирана) и Европейската харта за правата.

В Кодекса на труда:

1, т. 6 КТ определя „Синдикално ръководство“ по начин, който противоречи на 87 Конвенция на МОТ
Явни са недостатъците и очевидната необходимост от усъвършенстване на текстовете за колективното трудово договаряне, чрез които да се открои по безспорен начин ролята и мястото на синдикалните организации и синдикалните членове при воденето на преговорите, сключването на договорите, тяхното действие, респ. изпълнение, вкл. и при възникващите спорове относно съдържанието и изпълнението им (чл. 5 – чл. 60 КТ).
Недостатъците на правната уредба на социалния диалог и тристранното сътрудничество и трудните промени в текстовете на чл.чл. 2, 3 и следващите в КТ, както и в редица други относими към социалния диалог, извън проблемите на колективното трудово договаряне.
Законодателно уреждане на правото на стачка, вкл. и за нов подход към разбирането за същността, значението и уреждането на колективните трудови спорове, опрян на стандартите на МОТ и на развитите в последните стотина години практики и законодателна база в старите държави-членки на ЕС, а и извън ЕС регулации.

Изводи

Очевидни са недостатъците на правната уредба на социалния диалог и тристранното сътрудничество и трудните промени в текстовете на чл.чл. 2, 3 и следващите в КТ, както и в редица други относими към социалния диалог, извън проблемите на колективното трудово договаряне.
Пряко отношение към законодателните проблеми, свързани с правото на сдружаване и произтичащите от това ефекти на различни равнища, и в различни посоки, има и недоразвитата система от норми (основно в КТ) в посока социален диалог, тристранно и двустранно сътрудничество и диалог. Основната ни теза е, че изминалото време и постигнатите, трайни системни, вкоренени вече в практиката ефекти от социалния три и двустранен диалог предполагат развитие на правната рамка и основа за тях.
Сегашното състояние на комплекса от норми (с малки изключения) е онова, което беше назад във времето, от 1991 г. (приемането на новата Конституция и първите крупни изменения в КТ) насетне.

Приемаме това състояние на законодателството за трайно и системно неглижиране от управляващите и доминиращите ги политически сили на въпросите свързани с правото на сдружаване, с упражняване на синдикални права, с регулации в различни закони на тази правна материя и то в противоречие с международни актове. В публичен план те са за и приветстват, но когато става дума за конкретни законодателни действия мълчат, търсят аргументи, чрез които да не отговорят на обективните потребности.

Налице е един бавен, трудно осъществяван прогрес в областта на тези права. Протичащ при съпротива от страна на бизнеса по редица от поставените въпроси, и пасивност от страна на управляващите.

СПАЗВАНЕ ПРАВОТО НА СДРУЖАВАНЕ И ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ НЕГО ПРАВА В КОНКРЕТНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА РАВНИЩЕ „ПРЕДПРИЯТИЕ“ И „ТЕРИТОРИЯ“

Ето какво показват справките по темата от ИА „Главна инспекция по труда“, отразени в 4-те доклада на КНСБ до момента:

Членове от КТ	Г О Д И Н И
Членове от КТ	2 0 1 5 г.	2 0 1 6 г.	2 0 1 7 г.	2 0 1 8 г.
Член 37	11	17	13	7
Член 130/130а	21	10 + 3	–	4
Член 7а	–	–	1	2
Член 333	–	–	10	–
Член 181	–	–	10	6
Член 7	–	–	–	1
Член 4	Няма констатирани нарушения

Картината е „спокойна“, „проблеми няма“!

Дали обаче това е така?

Данните са от определен брой, основно планови проверки, които в повечето от случаите се провеждат по определена методика, основана на проверка на документи. Тоест, тези данни имат документален произход и характер.
Нарушенията срещу правото на сдружаване (каквито и да са по своята форма и насоченост, съдържание), обикновено се прикриват, се манифестират, представят, като нарушения свързани с разпоредби на Кодекса на труда или Закона за защита от дискриминация. Мотивацията да бъдат извършвани, обаче, е друга. Същността им се завоалира, се представя, като спор за това дали има нарушение или не на някаква разпоредба от КТ.
Нарушенията по произтичащи от правото на сдружаване права – колективно договаряне, членски внос, участие в събрания, консултации и други подобни, обикновенно се представят, като колективни спорове, особено при сключване и изпълнение на КТД, които според формално-правното тълкуване на КТ, на което се опира ИА „ГИТ“, не попада в сферата на контрола, който Агенцията следва да упражнява.
Действията и бездействията, т.е. деянията, чрез които се нарушават правото на сдружаване и произтичащите от него права, не се обективират като юридически факти, тъй като такива в закона не се съдържат. Което води до следната теза – „контролът се осъществява спрямо спазване на трудовото законодателство, а не спрямо спазване на законодателството свързано с правото на сдружаване.“
В Кодекса на труда, освен чл. 4, който преповтаря конституционно уреденото в чл. 49 КРБ право, няма никакви други текстове, които да уреждат какво поведение следва да имат всички останали субекти, извън работниците/служителите, чрез което да зачитат това право. Този факт не обуславя възможност за проверка на обстоятелства и факти свързани с правото на сдружаване и евентуалното му нарушаване.

В материалния сектор, доминиран от т.нар. „частна“ собственост ситуацията може да се определи като „код червено“.

В рамките на обобщението, подадените към КНСБ сигнали по повод нарушаване на синдикалните права, най-общо могат да се включат в следните четири групи:

Сплашване и тормоз на работници и служители по повод членството им в синдикална организация;
Дискриминация на база синдикално членство;
Незачитане на признати от законодателството синдикални права;
Намеса в дейността на синдикалните организации от страна на работодатели

Ето и един пример

Опит за сплашване на служители, синдикални членове на КНСБ, и опит за ликвидиране на синдикална организация.

Според информация от синдикални членове до Регионалния съвет на КНСБ гр. С. в Професионална гимназия по „………..“ – гр. К. е бил извършен опит за сплашване на служители на училището и ликвидиране на синдикалната организация, като се злоупотребява със служебно положение и целенасочени и преднамерени действия от страна на директора на училището.

По думите на работещите в училището, след намесата на регионалната структура синдикалните членове, уволнени от директора, са насочени към доверената адвокатура на КНСБ. Сигнализирали са РИО и ГИТ в сътветния град. Случаят към този момент е в етап на развитие, като основно с него се занимава структурата на СБУ в града и Централата на СБУ – София.

НАРУШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ПРАВОТО НА КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ

Базата данни на НИПА за периода 2010-2018 г. съдържа информация за общо 3524 субекта на КТД – предприятия, общини и отрасли/браншове. Данните показват, че за периода от 31.12.2010 г. до 31.12.2018 г. в 3 342 предприятия в т.ч. 191 административни структури), в 153 общини и 29 отрасъла/бранша, са били сключени и са действали КТД.

Действащи КТД на равнище „предприятие”.

В края на 2018 г. действащите КТД са 1651, които се прилагат спрямо 301414 наети – 13.2% дял от наетите на национално ниво за 2018 г. 2291172 лица . (В края на 2017 г. действащите КТД са 1824, прилагани спрямо 310447 наети.) В сравнителен план, въпреки тенденцията от последните години за намаляване на КТД на равнище предприятие, като през последната година намалението е с 173, не се наблюдава съществено намаление на наетите покрити с КТД.)

На равнище „отрасъл“ и „бранш“ в края на 2018 г. действат 21 О/БКТД по икономически сектори (номенклатура на НСИ КИД-2008 А21). Не са отразени действащите 16 КТД и 10 споразумения за държавните служители в Сектор „Държавно управление”, както и 14 КТД в компании с национално значение, отразявани традиционно в база-данни на КНСБ).

На равнище „община“ действат 152 КТД.

Покритието на наетите с КТД е около 30% – спрямо наетите лица, е общо покритие с КТД и споразумения на наетите по трудово и служебно правоотношение, като имаме предвид, че част от наетите са покрити от повече от един КТД, действащи на различни равнища – отраслово и браншово, по общини и на равнище предприятие.

В някои от публичните сектори и в някои индустриални сектори покритието е по-високо: в добивна промишленост (над 50%), в пивоварната (60%), в производството и доставянето на енергия (над 45%), в някои от транспортните отрасли (жп.транспорт – 50%), пощи (50%), водоснабдяване (65%), в основното и средното образование (75%).

Основни тенденции

Има тенденции за децентрализация на колективното договаряне в продължение на повече от 10 г. – ограничаване на периметъра на секторното колективно договаряне, която е съпроводена и с намаляване на броя на КТД на равнище „предприятие“.
В някои от секторите има ограничено отраслово/браншово колективно договаряне. Обхватът е под 30% в: повечето от селскостопанските отрасли; някои от клоновете на производството на храни; производството на хартия; автомобилостроенето, електронното производство, строителството, търговията, туризма (хотели, кетъринг).
Няма секторно договаряне, въпреки че в секторите има както синдикати, така и организации на работодателите в:

– лека промишленост – шивашка, кожарска, обувна, текстилна…;

– хранителна промишленост – птицепроизводство, производство на захар и захарни продукти, производство на плодове и зеленчуци…;

– химическа и фармацевтична промишленост; дърво и мебелно производство.

„Оголването“ на цели важни и структуроопределящи за икономиката ни сектори без О/БКТД в последните 2-3 цикъла на колективни преговори буди тревога. Някои от причините са липсата на интерес или липсата на мандат от страна на работодателските организации. На следващо място, няма секторно колективно договаряне, защото е трудно да се организират работодателите или техните интереси са твърде различни: телекомуникации, банкиране, както и в обществени организации като университетите. Няма секторно договаряне, тъй като в дадени сектори няма нито синдикати, нито организации на работодателите, или нивото им на покритие е твърде ниско: повечето частни услуги – бизнес, персонал, повечето финансови услуги , имоти, ИТ.
Секторният обхват на синдикатите не винаги съответства на организациите на работодателите. Има твърде много организации на работодателите от един и същ сектор/бранш. Предприятията обикновено са членове на повече от една национална междусекторна работодателска организация. Също така има и много синдикални структури в един и същ сектор/бранш. Някои работодателски структури понякога заявяват, че нямат мандат за водене на преговори като цели или по отделни въпроси.

Обобщена информация за типични нарушения на трудовото законодателство в сферата на колективното трудово договаряне

Установени са общо 30 нарушения, свързани с процедурите по преговори за сключване на колективни трудови договори:

Както беше посочено вече в т. 2.2.1, в секторите на леката промишленост, химическата и фармацевтична промишленост, хранителна, дървообработваща и мебелна промишленост, в периода от 2008 г. до 2019 г., в повече от 15 бранша не се водят преговори и сключват колективни договори, независимо, че има изградени структури на национално представителните партньори и е налице инициатива от страна на синдикатите.

Неподновени са БКТД със страна ФНСОЛП-КНСБ в: шивашка промишленост от 2008 г.; трикотажна промишленост от 2010 г; текстил от 2010 г. Неподновени са БКТД със страна ФНСОХП-КНСБ в: производство на растителни масла и маслопродукти от 2010 г.; преработка на плодове и зеленчуци от 2010 г.; производство на комбинирани фуражи от 2010 г.; птицепроизводство от 2015 г.; захар и захарни продукти от 2015 г. Неподновен е БКТД – дървообработваща и мебелна промишленост от 2016 г. В четири бланша на химическата и фармацевтична промишленост никога не се стигало до подписване на БКТД. Има отказ от преговори за ОКТД „Металоиндустрия“ след 2017 г.

– Създаване на затруднения или категоричен отказ от преговори за КТД на равнище предприятие, както и отказ от предоставяне на необходимата информация (нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 „а”, ”б” КТ).

Сигнали за нарушения сме получили в 22 предприятия, от секторите на енергетиката, леката промишленост, висшето образование, общинските администрации, дърводобив и други, в регионите София, Бургас, Русе, Плевен, Сливен, В.Търново, Перник, Враца, Димитровград, Ямбол, Оряхово, Бобов Дол, Ст.Загора, Тервел, Исперих, Г.Делчев, Панагюрище, Петрич, Габрово.

Използват се различни прийоми, за да се откажат преговори, в т.ч. често и стимулиране на конфронтация между различни синдикални организации в едно предприятие. На други места преговорите се протакат с месеци без резултат, за да се оказва натиск и демотивира синдикалната страна, като се има предвид, че в КТ не са уредени оптимални срокове за преговори, след което автоматично да се формализира КТС… Има и случай, при който работодателят отказва да започне преговори под претекст, че иска първо да бъде сключен браншов колективен договор и едва тогава да започне да преговаря на ниво предприятие!!! Налице са и случаи на системно отказване на преговори от работодатели в корпоративно обвързани дружества, поради „указание за въздържане“ или след категорично разпореждане от собственика. Отказват се и преговори, поради незачитане статуса на синдикалната организация или поради предявяване на неоснователни, предварителни условия пред синдикалната организация, и др.

Неизпълнение на договорености от КТД на секторно равнище, равнище предприятие и по общини.

Сигнали сме получили за нарушения на 5 БКТД, 1 общински КТД и 13 КТД в предприятия, в секторите енергетика, ВиК, за работещите по трудово правоотношение в системата на МВР, образование, култура, социални дейности, транспорт, общински предприятия и др., в регионите В.Търново, Благоевград, Димитровград, Бургас, Враца, Сливен, София, Монтана, Варна.

Нарушенията са свързани с :

– неспазване на клаузи, визиращи допълнителен платен годишен отпуск, в случаите на извънредни ситуации;

– неприлагане на договорености спрямо работници, върнали се от отпуск по майчинство по отношение договорен размер на платения годишен отпуск, както и договорено ДМС (неравно третиране на работници и служители по отношение на договора); договорености, свързани с организацията на работното време, почивките при сменен режим на работа;

– неизплащане на работни заплати в договорени срокове;

– неприлагане на клаузите относно договорено увеличение на работните заплати; дискриминиране на новоназначени работници по отношение договорености относно трудовото възнаграждение; неравно третиране на нормени работници при увеличение на ОРЗ; договорености, свързани със заплащане на труда при заместване;

– незачитане на трудовия стаж и в тази връзка неприлагане договореностите, отнасящи се до допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит;

– нежелание за водене на преговори за увеличение на работните заплати;

– договорености, свързани с информиране на синдикалната организация при определяне на местни трудови норми;

– неизплатени договорени размери на обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение по повод придобиване право на пенсия;

– договорености, свързани със ЗБУТ – влошени параметри на средата за работа, компрометирани замервания и необективна оценка на риск; непредоставяне на договорени суми за работно облекло;

– неспазване на договорени съгласувателни процедури при прекратяване на трудови правоотношения на работници и служители;

– неоснователно атакуване на клаузи от договори, пред Комисия за защита от дискриминация;

– неправомерно прекратяване на действието на Споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители;

– прилагане на договорености спрямо работници и служители нечленуващи в синдикална организация, страна по договора, без договорени или спазване на договорени ред и условия за присъединяване.

Изводите, които се налагат:

Практиката показва, че нарушението на правото на КТД – възникване на проблеми в процеса на преговори, сключване и изпълнение на КТД, е основание и в повечето случаи причина за възникване на колективни спорове и конфликти, протестни и стачни действия. Това се потвърждава и от данни от Интегрираната информационна система за КТД и КТС на НИПА.
Системата за предотвратяване на нарушенията е свързана с:

– договорени процедури в самите КТД за начина на уреждане на разногласия и спорове при неизпълнение, в съвети за партньорство или други органи;

– законови възможности за уреждане на спорове по съдебен път, което на практика не се случва, поради сложната процедура, дългите процесуални срокове, които продължават често и след изтичане на срока на КТД, което демотивира синдикалната страна. Липсва и Трудов съд или специални съдебни състави за ускорено разглеждане на КТС, по повод КТД;

– законови възможности, но неизползван все още потенциал на НИПА – все още е малък броят на помирителни процедури, по повод спорове по интереси, относно процеса на преговори и сключване на КТД и арбитражни процедури, по повод спорове за права, свързани с неизпълнение на договорености от КТД;

– контролната функция на държавата по спазване на трудовото законодателство, чрез ИА ГИТ, като структурна на МТСП – ограничен е периметъра на контрол относно КТД, само по отношение задължения, произтичащи от чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, конституирани като административни нарушения, но не и по повод изпълнение на КТД. За съжаление, има и редица други случаи на нарушение на КТ, които са свързани с императивни задължения на страните в процеса на колективно трудово договаряне, в етапа преди подписване на КТД (хипотези, произтичащи от чл. 51а, ал. 2 и ал. 3 КТ – действия на работодателя при спорове между синдикални организации и в контекста на нелегитимни решения на общо събрание/събрание на пълномощниците и др.), които не са обект на проверки от ИА „ГИТ“. В тази насока имаме предложения за промени в КТ.

Правото на КТД е тясно свързано и с начина на уреждане на правото на стачка. Необходимо е постигане на консенсус относно усъвършенстване нормите на ЗУКТС, с оглед уреждане правото на стачка по чл. 50 от Конституцията на Република България, защита на колективни икономически и социални интереси, на работниците/служителите, на всички възможни равнища на неговото осъществяване – отрасъл, бранш и национално, което следва да намери по-съвършена правна уредба, в съзвучие с препоръките на Международната организация на труда, основани върху обобщенията по законодателствата и практиките в редица държави-членки на МОТ. В тази насока считаме, че е наложително да се поиска оказване на техническа помощ от МОТ, по установените процедури и досегашния ни опит.

НАРУШЕНИЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И

БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Официалните данни за страната се съдържат в предоставената по наше искане информация за резултатите от контролната дейност на ИА „ГИТ” и оперативни данни на НОИ за трудови злополуки през 2018 г. Констатираните нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от ИА ”ГИТ“ през 2018 г. са 85197 бр., или почти половината от общия брой установени нарушения – 174 318 бр. в 32309 бр. предприятия.

Най-много нарушения на разпоредбите, регламентиращи осигуряването на ЗБУТ при работа, са установени в икономическите дейности от сектор „Строителство“ (16811 бр.); с КИД 47 „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (10647 бр.); КИД 56 „Ресторантьорство“ (9546 бр.); КИД 01 „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“ (9513 бр.).

Продължава тенденцията от предишните години най-голямата група нарушения на нормите да бъдат свързани с организацията и управлението на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа – 52112 бр. или 61% от всички нарушения в областта на ЗБУТ. Отново най-чести са нарушенията на изискванията за организиране, провеждане и документиране на инструктажа и обучението за безопасно извършване на производствената дейност – 14335 бр.; по оценката на риска – 8426 бр.; при спазване на вътрешни нормативни актове по ЗБУТ – 7320 бр. Отстранени от работа през 2018 г. са били 36 лица, които по време на проверката са извършвали работа, за която не са били инструктирани или не са притежавали изискващата се правоспособност.

Задълбочаващата се у нас липса на кадри с необходимата квалификация води и до компромиси от страна на работодателите, които наемат недостатъчно добре подготвени работници, особено в рисковите сектори. Нискоквалифицираните работници и младите работници без опит, са най-уязвимите групи по отношение на трудовия травматизъм. Много често различните видове инструктаж са основния източник на познания за правилата по БЗР за младите работници и значителния брой констатирани нарушения в тази област буди основателна тревога.

Втората група нарушения са свързани с нарушения на нормите по обезопасеността на работното оборудване и технологичните процеси – 21758 бр. (26%) . С най-висок относителен дял са нарушенията, свързани с нормите по електробезопасност – 3554 бр. Резултатите от контролната дейност на Инспекцията по труда показват, че липсата на достатъчно добро обезопасяване на работното оборудване и технологичните процеси са сред най-честите причини за възникване на злополуки с фатален край. На основание чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ са спрени от експлоатация 305 бр. опасни за живота и здравето на работниците машини и съоръжения.

КНСБ счита, че е необходимо да се засили контролът на безопасността на работното оборудване на място, съобразно спецификата на отделните производства. При посещение на място в производството могат да се видят преките причини за нарушени трудови права от една страна, и от друга, чрез диалог с работещите по работни места, може да се получи „ценна“ информация за налагане на адекватни мерки за подобряване на условията на труд в предприятията.

Третата група обхваща нарушения на нормите по хигиена на труда – 11327 бр. (13%). Те най-често се отнасят до:

неосигурено санитарно-битово обслужване – 3156 бр.
непроведени медицински прегледи – 2849 бр.;
липса на данни от измервания на факторите на работната среда – 1658 бр.;
въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка – 408 бр.;
неосигурени лични предпазни средства – 525 бр.

Най-често подаваните сигнали са свързани с работа при неблагоприятен микроклимат, особено през летните месеци, с температури от над 40 градуса в работните помещения. Такива нарушения се констатират не само в предприятия с производствен процес, свързан с термична обработка, но и в предприятия от леката промишленост – например, при производство на облекло. Изводите от направените проверки показват, че работниците не са достатъчно информирани за работата с опасни вещества и химични агенти, както и рисковете за здравето при работа с тях. В повечето случаи не се извършват специализирани медицински прегледи за установяване на професионални болести на работещите, изложени на неблагоприятно въздействие на факторите на работната среда (прах, шум, канцерогени и др.).

Налага се мнението, че дейностите по осигуряване на здраве и безопасност при работа в голяма част от предприятията, особено в малките и средните, се възприемат предимно като задължение, наложено от закона. Работодателите не влагат достатъчно финансови средства за подобряване условията на труд и допускат значителни нарушения на трудовото законодателство, което личи и от посочените по-горе данни.

Това е основната причина България да се нарежда в челото на негативната класация сред държавите-членки, с два пъти по-висок брой (3,57) от средният за ЕС (1,83) смъртни случаи на работното място, съотнесени към 100000 заети (по данни на Евростат). Едновременно с това, у нас се отчитат значително по-малко трудови злополуки (до 100 на 100000 заети) в сравнение със останалите страни от ЕС (средно 1500 на 10000 заети). Този парадокс показва, че голяма част от трудовите злополуки в нашата страна не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити.

НАРУШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С РАБОТНОТО ВРЕМЕ И ОСНОВНО ПО СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ; НАРУШЕНИЯ ПО ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

Установените нарушения в проверените предприятия, свързани с работното време, почивките и отпуските са общо 19524 бр. Най-често тези нарушения са установявани в икономически дейности КИД 47 „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети“ (4761 бр.), КИД 56 „Ресторантьорство“ (4330 бр.), КИД 01 „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“ (1108 бр.).

Нарушенията на разпоредбите, регламентиращи работното време и почивките, най-често са следните: в обектите на контрол не се държат на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време, в т.ч.: поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време; заповеди за въведено сумирано изчисляване на работното време; заповеди за полагане на извънреден труд.

По отношение разпоредбите на чл. 142 КТ, които регламентират въвеждането на сумирано изчисляване на работното време, са установени 126 бр. нарушения, като най-често те са в икономическа дейност с КИД 47 „Търговия на дребно, без търговия на автомобили и мотоциклети“ (26 бр.), КИД 80 „Дейности по охрана и разследване“ (25 бр.) и КИД 56 „Ресторантьорство“ (12 бр.) Нарушения, свързани с полагането на труд в условията на сумирано изчисляване на работното време, са и нарушенията на някои разпоредби от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Броят на нарушенията на чл. 9а от НРВПО е 4446 бр., като най-често те са в икономическа дейност с КИД 47 „Търговия на дребно, без търговия на автомобили и мотоциклети“ (1386 бр.) и с КИД 56 „Ресторантьорство“ (1263 бр.).

По отношение сумираното изчисляване на работното време най-честите нарушения са:

не се изравняват изработените часове и не се превръщат отработените часове нощен труд в дневен;
изготвяне на фиктивни графици, които не съответстват на действително отработеното време от работниците;
полага се труд повече от 12 часа на работна смяна;
поименните графици, които се намират в проверяваните обекти, са изготвени без да съответстват на законовите изисквания и не са утвърдени от работодателя;
не се спазва изискването графиците да се изготвят за целия период, за който е въведено сумирано отчитане на работното време;
графиците не се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Общият брой нарушения на разпоредбите, регламентиращи задължителните почивки на работниците и служителите, са 1021 бр.

От тях 385 бр. са нарушения на чл. 152 КТ, уреждащ междудневната почивка, както и 342 бр. нарушения на чл. 153, ал. 1 и 2 КТ, регламентиращ задължителната седмична почивка на работниците и служителите. Продължава да бъде проблем неосигуряването на задължителната межудневна и седмична почивка в ИД „Ресторантьорство“, „Хотелиерство“, „Търговия на дребно“. Установяват се пропуски по регламентирането и отчитането на работното време, което води до неизплащане на положен извънреден труд и на труд, положен на официални празници.

Общият брой нарушения на разпоредбите, регламентиращи правото на платен и неплатен отпуск на работниците и служителите, са 5868 бр.

НАРУШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НЕИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

През 2018 г. в проверените от ИА „ГИТ“ предприятия са установени 21356 бр. нарушения, свързани със заплащането на труда. От тях нарушенията, които касаят задължението на работодателя да изплаща в срок трудовите възнаграждения (чл. 128, т. 2 КТ), са 6882 бр.

За сравнение – през 2017 г. в проверените от ИА „ГИТ“ предприятия са установени 22012 бр. нарушения, свързани със заплащането на труда. От тях, нарушенията, които касаят задължението на работодателя да изплаща в срок трудовите възнаграждения (чл. 128 КТ), са 6303 броя. Тоест, спрямо 2017 г. през 201 8г. е налице увелчение с 579 броя!?

Какво още показва справката, предоставена ни от ИА „Главна инспекция по труда“?

Забавените трудови възнаграждения през 2018 г. са в размер на 27 310223 лв. През предходната 2017 г. те са 28 373940 лв.!? Незначително, с оглед промените в законодателството, намаление от около 1 милион лева (1 063717 лв), т.е. около 1% ефект спрямо 2107 г. !?

Горните сравнения (2018 г. спрямо 2017 г.) са точен измерител за ефективността от направените изменения в няколко закона (края на 2017г.) с цел за бъдат преустановени уродливите практики за забавени плащания на трудовите възнаграждения (КТ,ТЗ, ГПК, Закона за гарантираните вземания на работниците/служителите при несъстоятелост на работодателя). Ефектът от тях, през първата година (2018г.) на приложението им в практиката е около 1 процент!

Най-често разпоредбите, касаещи заплащането на труда, се нарушават в икономически дейности с КИД 47 „Търговия на дребно, без търговия на автомобили и мотоциклети“ (3713 бр.); КИД 56 „Ресторантьорство“ (3054 бр.); КИД 07 „Добив на метални руди“ (1250 бр.); КИД 01 „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“ (1238 бр.) и КИД 80 „Дейности по охрана и разследване“ (1030 бр.). Основно не се изплащат допълнителни възнаграждения. С това са свързани 8261 бр. от констатираните нарушения по заплащането на труда.

Нарушенията, свързани със задължението на работодателя да изплаща с увеличение полагане на нощен труд, са 324 бр., а на извънредния труд – 2245 бр.

При упражняване на контролните си функции за спазване на трудовото законодателство през 2018 г. са установени 44 бр. предприятия, които отговарят на изискванията на чл. 625 ТЗ, в които случаи от страна на ИА „ГИТ“ са подавани искови молби за обявяване на работодателите в несъстоятелност до съответния съд.

Броят на ощетените работници или служители в тези предприятия, чиито трудови възнаграждения не са били изплатени за повече от 2 месеца, е над 1500. И това е резултат само от направени проверки.

Горните данни дават основание да заключим, че проблемите свързани с редовното и пълно заплащане на труда продължават да съществуват.

Все още има нарушения по повод пълно незаплащане на заработено трудово възнаграждение. Всичко това ни кара да смятаме, че се налагат нови промени в Кодекса на труда, които да осигурят пълно прилагане на конституционния текст на чл. 48, ал. 5 „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон“.

Нашият извод е, че в българското законодателство отсъстват текстове, които да осигуряват ефективна форма на защита и гаранция в случаите на неизплащане на дължими възнаграждения за положен труд.

Установените нарушения, свързани с работа без сключен трудов договор за 2018 г. са 2505 бр. За сравнение – установените през 2017 г. такива нарушения са 3149 бр.

Най-много случаи на работа без сключен и регистриран в НАП трудов договор са установени в следните икономически дейности:

КИД 56 „Ресторантьорство“ – 550 бр.;
КИД 41 „Строителство на сгради“ – 340 бр.;
КИД 47 „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети” – 234 бр.;
КИД 01 „Растениевъдство, животновъдство, лов; спомагателни дейности“ – 177 бр.;
КИД 43 „Специализирани строителни дейности“ – 154 бр.

КИД 56 „Ресторантьорство“ – 550 бр.;
КИД 41 „Строителство на сгради“ – 340 бр.;
КИД 47 „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети” – 234 бр.;
КИД 01 „Растениевъдство, животновъдство, лов; спомагателни дейности“ – 177 бр.;
КИД 43 „Специализирани строителни дейности“ – 154 бр.

Най-характерното при установяване на горепосочените нарушения е поведението на самите работници, което затруднява защитата на собствените им трудови и осигурителни права, но то е продиктувано и от пасивната роля на държавата по отношение поведението на работодателя спрямо работника.

Същата е позицията на държавата и при бойкота на работодателите да договарят МОД по икономически дейности и квалификационни групи професии.

Според нас, договарянето на МОД е съществен, ефективен инструмент за борба със сивата икономика и за гарантиране приходите на осигурителната система, както и за адекватността на осигурителните права.

КНСБ разработи и предложи на вниманието на социалните партньори механизъм за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и категории персонал, който да замени прилагането на МОД, като на този етап няма напредък по постигане на договореност за въвеждането на такава мярка.

Целият доклад може да намерите тук

Pages

Categories