Въглищните централи и въгледобива ще продължат да бъдат основна базисна мощност в българската енергетика. Това обеща енергийният министър Теменужка Петкова по време на среща в Раднево, в четвъртък с лидерите на КНСБ Пламен Димитров и на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
В разговорите за бъдещето на въглищните централи и въгледобива участваха и ръководителите на държавните енергийни дружества под шапката на „Българския енергиен холдинг“ и Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Петкова увери миньори и енергетици, че запазването на въгледобива и продължаване работата на топлоелектрическите централи от комплекса „Марица изток“ е основна цел и приоритет на министерството.
Министърът припомни, че правителството залага те да работят до 2030 г. с възможност и до 2050 г. и че ще останат основна базова мощност в българската енергетика. Причината е, че България разполага с местни лигнитни въглища, а няма нищо по-сигурно за диверсификацията на енергийните източници от местния ресурс, допълни министър Петкова. Тя отново обясни, че това е възможно чрез използването на механизъм за подпомагане на въглищните централи с разпределяне на капацитети, за които те да получават сигурни приходи. Такъв механизъм трябва да бъде заявен, одобрен от Европейската комисия и приложен до края на 2019 г. Петкова съобщи,че по-рано през деня била подписала писмо до Европейската комисия, с което страната ни я уведомява, че ще използва механизма за капацитет, за да гарантира енергийната сигурност и ликвидността на пазара на електроенергия. За да защити обаче нуждата от такъв, в момента избраната преди около месец международна консултантска компания „Фронтиер Економикс“ извършва анализ на адекватността на енергийната ни система и пазара, за да се иска одобряването на държавна подкрепа за дефицитите ѝ. По думите на министъра този анализ ще бъде изпратен в Еврокомисията до края на септември. На негова база ще се разработи и самият механизъм за разпределяне на капацитети, което най-вероятно ще става чрез търг и ще замени сегашните плащания за студен резерв.
Петкова коментира и финансовото състояние на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, чиито загуби наближават 1 млрд. лв. и реално я декапитализират. 50% от нейните разходи се дължат на високите цени на парниковите емисии, които централата трябва да закупува, за да влиза в нормите за замърсяване на въздуха и да може работи. По думите на министър Петкова, към настоящия момент се търси възможност за минимизиране на риска като емисиите бъдат закупени по-рано, за да се избегне опасността от ново поскъпване. Енергийният министър увери, че до края на октомври се чака одобрение от Брюксел за увеличение на капитала на държавната ТЕЦ с натрупани от нея 600 млн. лв. дългове към компанията ѝ майка БЕХ. Това, по думите ѝ, е една от мерките за стабилизиране на финансовото състояние на ТЕЦ „Марица Изток 2“, но в бизнес плана на дружеството ще се заложат допълнителни мерки за оздравяване.