Да се въведат фирмени политики за поведението на служителите в социалните мрежи и да се разгледа въпросът могат ли служителите след работно време да изключват мобилния си телефон, както и контактите си през скайп, вайбър, фейсбук, за да не бъдат безпокоени от работодателите. Това бе обсъдено през миналата седмица на срещи в Плевен, Русе, Добрич, Силистра, Хасково и Кърджали в рамките на инициираната от КНСБ национална кампания „Арена Работеща България“. Целта й е да постави най-сериозните проблеми на хората на труда, които не са представени в синдикати.
В специфичната комуникационна среда на фейсбук има нужда от хигиена на общуването, от облагородяване и КНСБ пита широката аудитория дали трябва да се въведе някаква регулация, заяви вицепрезидентът на синдиката Чавдар Христов на конференцията в Добрич. Въвеждането на регулации на означава да бъдат подготвени нормативни актове, допълни той. По думите му правила на добра воля биха поставили границата какво може и не може да се споделя в социалната мрежа, без да се ограничава личната свобода. Вицепрезидентът на КНСБ добави, че предложенията от дискусионните срещи ще бъдат обобщени в национален доклад, който синдикатът ще предостави на институциите и социалните партньори за определяне на нови политики.
Националният секретар на КНСБ Тодор Капитанов алармира, че вече има случаи на уволнение заради постове в социалните мрежи. „87% от контактите ни в социалната мрежа са и нашите колеги, и всичко, което публикуваме в личните си профили, се вижда от работодателите. Именно подобни публикации създават различни трудово-правни проблеми. Вече има случаи на уволнени работници, заради техни действия в социалната мрежа, като споделяне на работен фиш, коментар, който уронва престижа на работодател“, каза той в Добрич. Мерките трябва да повишат културата на общуване там, тъй като активността е най-голяма в рамките на работната седмица и то във времето между 13 ч. и 15 ч.
„Въпросът е много чувствителен, защото опира до личните свободи и гражданските свободи. КНСБ не може да си позволи да подеме кампания за въвеждането на какъвто и да е вид регулация или препоръки, без да обсъди в широк формат желанията на работещите. Затова за участие в срещите са поканени работещи и работодатели“, поясни той.
Опитът от проведените до момента срещи показва, че работещите се обединяват около идеята за необходимост от подобни регулации, защото те са в тяхна полза, а формата на регулация, трябва да се определи в диалогов режим, а не да бъде предприета едностранно, коментира Капитанов. Той даде пример със страна-член на Европейския съюз, където вече е постигнато споразумение с работодателите, че след 18 часа служителите могат да изключват телефоните си.
Причина за 50% от болничните листове е синдромът бърнаут или т.нар. прегаряне на работното място. Това сочат данните на НСИ от 2019 г., посочи още Капитанов. 30 на сто от причините за напускане на работа също са породени от това, а загубите за бизнеса се изчисляват на 140 млн. лв. Причина за бърнаута е и че хората не знаят точно какви са очакванията от тях на работното място. Длъжностните характеристики са така изработени, че да позволят назначаването на служителя на работа и оттам нататък той не може да се ориентира какви са неговите отговорности и какво трябва да прави. Това причинява голям стрес, допълни Капитанов.
На срещите бе припомнено, че в момента тече подписка в предприятията, инициирана от КНСБ и КТ „Подкрепа“ за ненормираното работно време. Тя ще продължи до Коледа и цели да насочи вниманието на управляващите към несъответствия с международни документи, по които България е страна. Такова несъответствие се наблюдава с Директива за работното време на ЕС и с Конвенция номер 1 на Международната организация на труда за работното време по отношение на режима на сумираното отчитане на работното време и продължителността на работната седмица, каза още Чавдар Христов.
Нашият закон допуска 56-часова работна седмица, докато международните стандарти – не повече от 48 часа. Инспекцията по труда е констатирала безброй нарушения в това отношение, добави още той.
В Кърджали вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков напомни, че целта на Арена „Работеща България“ е да се обсъдят проблемите на работещите, дори и те да не са членове на синдикална организация. „Само 25% от работниците членуват в синдикат. Тази форма, която е най-автентичната и най-директната. Останалите 75% от работниците не са представени по никакъв начин. На този форум искаме да дадем възможност на активни на ангажирани и на хора, които са амбицирани да решат проблеми които виждат в т яхната месторабота, в техния град. В рамките на този дискусионен форум, всеки има възможността да зададе тема, която го вълнува, която му е интересна и търси съмишленици. Идеята е не само да обменяме мнения. Идеята е да съчетаваме усилия и като голяма обществена организация да помагаме да се решават въпросите, които се изтъкват по време на тези срещи“, обясни Пламен Нанков.