Повече от 500 милиарда долара годишно трябва да бъдат инвестирани в света, за да бъдат изпълнени основни мерки за осигуряване на социална защита. Само така до 2030 г. страните ще могат да покрият базовите социално-защитни прагове, се казва в нов доклад на Международната организация на труда, представен по време на Глобалната седмица на социалната защита, която започна в Женева и е част от дейностите за 100-годишнината от основаването на организацията, която се отбелязва през 2019 г.
Социалната сигурност е право на човека, но все още не е реалност. Само 45 процента от населението в света е ефективно покрито от поне едно обезщетение за социална закрила, докато останалите 55 на сто, или 4 млрд. души, са незащитени, се казва още в доклада, който измерва пропуските във финансирането на социалната защита. Според него разходите трябва да се увеличат драстично, за да се постигне универсално покритие на основен набор от мерки за социална защита. То трябва да включва парични преводи на деца, обезщетения за майчинство, за инвалидност, социални пенсии за старост.
Според проучване, направено в 134 страни, сегашните нива на социалната защита обхващат само 8,5 на сто от децата и 15,3% от възрастните лица в страни с ниски доходи. За разлика от тях, в страните с висок и среден доход са обхванати 35 на сто от децата и 90% от възрастните хора.
„Ние твърдо вярваме, че универсалната социална защита може да бъде цел, която може да бъде постигната чрез масивни инвестиции, включително чрез международна помощ за развитие на страни с ниски доходи“, каза Валери Шмит, заместник-директор на отдела за социална защита на МОТ.
Социалната защита играе централна роля в усилията за постигане до 2030 г. на Целите на ООН за устойчиво развитие, включително тези за намаляване на бедността, равенство между половете, достоен труд и икономически растеж. Много държави със среден или висок среден доход имат капацитет за генериране на ресурси за финансиране на универсална социална закрила, казват авторите на доклада. Въпреки това ще са необходими значителни суми от чуждестранна помощ, за да се запълни финансовата разлика в 28-те държави с ниски доходи, обхванати от изследването, за да се постигне универсално покритие до 2030 г. Според доклада страните с ниски доходи ще трябва да изразходват 5,6% (27 милиарда долара годишно) от своя брутен вътрешен продукт, за да запълнят разликата във финансирането. Страните с по-ниски средни доходи ще трябва да отделят 1,9 на сто от БВП (136 милиарда долара годишно), докато страните с по-висок среден доход ще трябва да изразходват 1,4 на сто от своя БВП (365 милиарда долара на година).
Вариантите на политиката за създаване на необходимото финансиране, представени в доклада, включват увеличаване на данъчните приходи, разширяване на обхвата на социалното осигуряване и вноски, премахване на незаконните потоци на финансиране.
Огромната пропаст между бедни и богати бе подчертана днес пред участниците от цял свят в критична реч от американския икономист Джефри Сакс. 2000 милиардери по света държат 10 трилиона долара от общо 100 трилиона долара стойност на глобалната икономика в момента, подчерта той. Концентрацията на средства в едни и недостигът за други има пагубни последствия – 5 млн. деца годишно умират по света. 59 от най-бедните държави на година се нуждаят от 300-500 млрд. долара за осигуряване на социална защита, вода, здравеопазване и образование. Сакс даде пример с последните избори в САЩ, където за предизборната кампания са похарчени 8 млрд. долара, вместо да бъдат насочени за здравеопазване или социални услуги.
Сред говорителите в първия ден от конференцията в понеделник бе президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Социалната защита трябва да се разпростре над всички работещи. Трудовите отношения трябва да се защитават и реформата да се следи отблизо. Ако искаме нов социален договор, трябва и отговорност, и финансиране. Трябват регулации. Несправедливостта не трябва да се разпростира по света. 55% от работната сила е без социална защита. Има страх и не трябва да допускаме той да се превърне в ярост“ , каза пред участниците Димитров. Според него трудовите отношения са основа на социалната сигурност, а те се решават на тристранна основа – работници, работодатели, държава.
В седмицата на социалната защита участват представители на правителства, работници, работодатели, международни организации и финансови институции, организации на гражданското общество и академичните среди. Те обсъждат развитието и усъвършенстването на системите за социална защита, така че да са адекватни, устойчиви и адаптирани към развитието в света на труда.