Страните с най-силно изразени неравенства са тези, в които има дефицит на секторно колективно трудово договаряне. Колективното договаряне ще играе все по-решаваща роля за постигане не просто на количество, но и на качество на работните места и преодоляване на дисбалансите в трудовите пазари на отделните икономики. Това са част от изводите в детайлен доклад на ОИСР, който предоставя цялостна оценка на функционирането на системите за колективно договаряне в страните, членуващи в организацията. Той предлага нови идеи за ефекта им върху съвременния пазар на труда.
Публикацията предоставя задълбочен и детайлен преглед върху отделните видове договаряне, ограничения и предизвикателства, с които се сблъскват профсъюзните организации в условията на развитие на процеси като дигитализацията, цифровизация и интензивен технологичен прогрес.
Докладът бе обсъден на форум в понеделник за колективното договаряне в променящия се свят в Европейския синдикален институт (ETUI) към Европейската конфедерация на профсъюзите. Участие в него взеха президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на Конфедерацията на профсъюзите на Литва Инга Ругиние, ръководителят на отдел „Социален диалог“ в генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК Йорг Тагър и Торстен Мюлер, старши изследовател в ETUI.
Анализът на ОИСР показва, че все още не е открита реална действаща алтернатива на социален диалог, освен колективните трудови договори. Направен е изводът, че нивото на договаряне и степента на координация на профсъюзите помежду си, оказват съществено влияние върху икономическите резултати на пазара на труда и като цяло на съвкупното равнище на БВП.
Практиката показва значително по-голяма производителност на труда на работниците и служителите вследствие на здравословния социален диалог между социалните партньори. Това е доказателство, че колективните договори са инструмент за гарантиране, че всички работници и компании, включително малки и средни предприятия, ще извлекат ползите от технологичните иновации, организационните промени и глобализацията в условията на засилена конкуренция и фрагментация на производството.
Статистическите оценки на икономиките, разгледани в доклада, показват, че разликата в равнището на работните заплати е по-малка в системите за договаряне на секторно и отраслово ниво. Доказано е, че страните с най-силно изразени неравенства са с дефицит на секторно колективно трудово договаряне.
Според ОИСР профсъюзите имат най-добра способност да обхващат нестандартните форми на заетост и са най-силно ориентирани и приспособими към нови форми на труд и като цяло за организационна промяна на трудовите пазари вследствие от дигитализацията (напр. телеработа, онлайн платформи и т.н.). Синдикатите ще играят ролята на свързващо звено между институционалната адаптивност и иновациите на пазара на труда в цифровата икономика. Препоръките на ОИСР са подчинени на идеята за необходимостта от разширяване на обхвата на колективното трудово договаряне навсякъде по света, за да могат повече работници да се възползват от неговите конкурентни предимства спрямо обикновените договори, където няма колективна представителност.
Профсъюзите трябва да осигурят необходимите технологични стандарти за здравословно полагане на труд в т.нар. нестандартни форми и да осигурят адекватни обучения и преквалификация на работниците и служителите, защото динамиката на изискванията се изменя по-бързо от способността на хората да усвояват ново знание.
За първи път ОИСР разглежда по-подробно въздействието на колективното договаряне и представителството на работниците във фирмите в рамките на пет немонетарни измерения (безопасност и здраве, работно време, политики за обучение и преквалификация, управленски практики и дискриминация на работното място). Резултатите показват, че е необходимо да се съсредоточи повече внимание върху социалния диалог, секторните договори и масовото договаряне сред много работодатели не само на фирмено ниво. Разпростирането на договорености в определен отрасъл или сектор, е ключов елемент за по-добрата превенция.
Самите профсъюзи могат да се съсредоточат предимно върху фирмите, където условията на труд най-много се нуждаят от подобрение. Това и една от основните препоръки в доклада. Така вероятността от синдикализация нараства. Анализът показва, че е налице напрежение и стрес на работното място при средно 30% от работните места в страните от ОИСР, като най-ниските стойности са отчетени за Норвегия (17%), най-високи в Турция (над 70%).
По отношение на технологичните промени, докладът потвърждава, че колективното договаряне, както на секторно, така и на фирмено равнище, също може да помогне на компаниите да се адаптират чрез специално създадени споразумения и корекции в организацията на работа, за да отговарят на техните специфични нужди. Социалният диалог може да помогне на работниците да бъде чут техният глас при проектирането на национални, секторни или специфични за компанията стратегии и да осигурят справедливо споделяне на ползите, които носят новите технологии и глобализираните пазари.
За да осигури достъп до колективно договаряне за различни видове работници, ОИСР посочва важността на правилната класификация на трудовия статус. Докладът предлага да се разшири трудовото законодателство и като цяло възможността на хората, които полагат труд в т.нар. нови форми на работа, да могат официално и прозрачно да членуват в профсъюз чрез: адаптиране на трудовото законодателство, за да се даде на работниците в „сивата зона“ (зависими изпълнители, фалшиви самостоятелно заети лица) правото на колективно договаряне; гарантиране на правото на специфични форми на самостоятелна заетост за колективно договаряне; разширяване обхвата на колективното договаряне към групи работници, в така наречените атипични форми на заетост.