Необходим е консенсус, за да бъде защитен националният интерес в областта на енергетиката. Ще настояваме държавните мъже на България – и президентът, и премиерът, да имат еднакъв категоричен глас за защита на енергийната ни независимост в контекста на подготвяната от ЕК Зелена сделка за нулеви въглеродни емисии. Това призова президентът на КНСБ Пламен Димитров на работна среща с държавния глава Румен Радев. От своя страна Радев увери, че конфедерацията ще има подкрепата му по тази болна и стратегическа тема. Той се запозна със становището на КНСБ, на двете енергийни федерации и федерацията на миньорите в състава й по обявената като приоритетна за ЕК Зелена сделка и отражението й върху дейността на въглищния комплекс „Марица изток“, който осигурява 46%, а през зимата и до 60 на сто от електроенергията на страната.
За нас тази сделка е недопустима. Зад нея прозират ясно изразени зелени бизнес интереси. Не казвам, че не трябва да се стремим към по-чист свят, но това трябва да стане при по-различни условия. Очаквам тази агресивност в предлаганите мерки да претърпи развитие. Реакцията на страните от Източна Европа, които са най-засегнати, пък трябва да е по-консолидирана, каза Димитров. Той разказа, че на среща с енергийния министър Теменужка Петкова конфедерацията се е запознала с варианта на плана „Енергетика и климат“, който правителството ще изпрати в Брюксел до края на годината. В него се предвижда въглищните централи да продължат да работят още 10-15 г., но с намаляващ темп, а до 2031 г. да бъде пуснат в експлоатация първи блок на АЕЦ „Белене“. Намерението е цената на емисиите да бъде вкарана в цената на електроенергията. „За нас най-важен е въпросът с енергийния баланс. Нашата независимост се базира на въглищата. Въпросът е дали изобщо тази базова мощност може да бъде заменена. Това не може да стане лесно. Независимо от вариантите на решение за бъдещото на въглищната електроенергетика, на работещите в системата трябва да се гарантират сигурност и достойни доходи“, каза Димитров.
От енергийните федерации подчертаха, че са песимисти и се очертава недостиг на 4500 мгвт мощност след затваряне на въглищните централи, които България няма как да покрие и това ще я изправи пред енергийна катастрофа. Готови сме да предприемем действия, за да защитим интересите си, предупреди Валентин Вълчев от федерацията на миньорите.
Президентът попита защо страната ни се бави с включването в платформата „Въглищна енергетика в преход“. България час по-скоро трябва да заяви участие, категоричен бе и Пламен Димитров.
Експертите и ръководството на КНСБ запознаха президента и с предложенията на конфедерацията за пенсионното осигуряване и изплащането на средствата от втория стълб. Това, за което ние настояваме, е задължителна пожизненост на средствата от втория стълб, да бъдат гарантирани брутните вноски, правени през периода, независимо от доходността, хората да имат избор до последния момент преди пенсионирането дали да получават парите си от НОИ или от универсалния фонд, както и информацията, която им се предоставя, да е прозрачна и достъпна, обясни Ася Гонева. КНСБ настоява и да се спрат случаите, при които некоректни работодатели само декларират, а не внасят реално вноски. В тези случаи НАП трябва да започва проверки и да пресича тези практики.
Искаме дебат и за усъвършенстване на нашето законодателство в частта за колективното трудово договаряне, обясниха още на срещата от КНСБ. В страните, в които е застъпено силно, неравенствата са много по-малки, обясни Димитров. Конфедерацията настоява страната ни да ратифицира конвенция 154 на МОТ за насърчаване на договарянето, както и да се криминализират действията срещу правото на сдружаване.
Румен Радев напомни, че е подел инициатива за промени в Конституцията, свързани и със засилване правата на българските граждани. „Този дебат е отворен, можем да помислим и в тази посока. Това е фундаментът на държавата – да работи за правата на гражданите, не обратното“, каза президентът.
Димитров връчи на държавния глава пакета от мерки, които конфедерацията предложи на кабинета срещу сивата икономика. Те бяха изготвени след анализ на четири рискови сектора и бяха част от проведената през тази година кампания „Сивото убива“.