Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС) прие на заседание на 7 февруари анализ на тема „Нови финансови инструменти за развитие на ученето през целия живот в България“, разработен на база на проучване на международния опит. За докладчик по анализа беше определен Пламен Димитров, член на ИСС от група 2 – синдикати, и председател на Комисията по труд, доходи жизнено равнище и индустриални отношения.
В контекста на Целите за устойчиво развитие на ООН и на Европейския стълб на социалните права за „гарантиран достъп до образование, квалификация, обучение и УЦЖ“ с настоящия анализ ИСС поставя на обсъждане възможността за въвеждане на секторни фондове за обучение и квалификация и индивидуални сметки за обучение като нови за България инструменти за финансиране на УЦЖ, които в многообразни форми на структура, управление и финансово участие дават добри резултати в много европейски държави.
Необходимостта от въвеждане на нови инструменти за финансиране на ученето през целия живот се налага на първо място от национални специфики като: ниското ниво на разходи за образование (3.7-3.8% от БВП), негативните демографски тенденции, ранното отпадане от училище, над 20% младежи извън учене и заетост (NEETs), само 2.5% участие във форми на формално, неформално образование и обучение или самостоятелно учене и нивото на образователните характеристики на населението като основна предпоставка за качеството и адаптивността на работната сила, а от там за развитието на икономиката, за напредъка на обществото и за качеството на живот.
Глобалните тенденции за бързи и непрекъснато променящи се процеси, свързани с индустрия 4.0 – с навлизането на новите технологии във всички сфери на дейност, налага мобилизиране целия наличен ресурс от добре обучени кадри като се разширят и бъдат по-достъпни форми за обучение, квалификация и преквалификация, които да формират и надграждат умения и познания до равнището на съвременните професионални и квалификационни критерии и стандарти и целеви инвестиции в човешкия потенциал на България, за да осигурят навременна адаптация на работната сила към новите изисквания и условия на труд.
ИСС смята, че задълбочен анализ и открит диалог между всички заинтересовани страни, могат да доведат до подходящ избор на нови финансови инструменти за повишаване участието в УЦЖ чрез по-децентрализиран, секторно ориентиран и по-гъвкав подход, който отчита регионалните специфики.
Анализирайки опита на други държави в ЕС, които прилагат различни по структура, управление и начин на финансиране секторни фондове за обучение и квалификация и индивидуални сметки за обучение, ИСС е на мнение, че те биха могли успешно да допълнят инструментите за финансиране на УЦЖ в България.
Секторните или специфичните фондове за обучение и квалификация (СФОК) финансират формално и неформално обучение, насочено към осигуряване на заетост или преход към по-качествена заетост. Те са фокусирани към нива от 1 до 4 от Националната квалификационна рамка на Република България в определен сектор от икономиката.
Различията между СФОК в отделните държави се проявяват основно по отношение на броя на фондовете, тяхната бипартитна или трипартитна същност, видовете дейности, допустими за финансиране и възстановяване на разходите и подпомаганите целеви групи, които са съществените характеристики на тези фондове. Те се изграждат най-често от социалните партньори като част от колективни споразумения на браншово равнище. Това води до „автономни” СФОК, специализирани според секторна принадлежност, географско положение, професионална същност, професионални категории, юридически статут на компанията или нейния размер. Различията в дейностите и целевите групи отразяват свободата на секторните социални партньори да вземат специални решения за справяне със специфични проблеми в сектора.
Разнообразието от практики в различните държави, проучено от ИСС, показва, че национална система от секторни фондове има предимства по отношение на гъвкавостта и способността да се постигне по-директно съсредоточаване върху потребностите от секторно обучение по приети стандарти. Според ИСС е необходимо да се обсъдят задълбочено основните принципи за финансиране на СФОК, обвързването на разходите с приноса на предприятието във фонда според размера на предприятието (малко, средно, голямо). Пермутацията на тези характеристики, според ИСС, може да доведе до оптималната формула за България.
Източници на финансиране, според ИСС, могат да бъдат: вноски от страна на работодателите, Европейските структурни и инвестиционни фондове, национални източници, вноски на заетите, дарения и др. с подробно разписани принципи, равнища на финансиране и ясни критерии за ползване според приноса, за да се даде възможност за включване в процеса и на малки, средни и микро-предприятия и на уязвими групи на пазара на труда.
Индивидуалните сметки за обучение като споделен финансов инструмент, който чрез свобода на избора мотивира ученето за разширяване на знанията, уменията и компетенциите, е приложим за по-високо образовани лица, тъй като предполага период на инвестиране и натрупване на средства. За оптималното въвеждане на ИСО е съществено открояването на ясни критерии за осигуряване на качеството при подбора на доставчици на обучение, електронна система за управление на ИСО, като всеки обучаем получи уникален регистрационен номер и редовни аналитични извлечения.
ИСС препоръчва изборът на нови инструменти за финансиране на УЦЖ да осигурява ефективен социален диалог, споделена и комплексна система на управление с участието на работодатели и синдикати и предоставяне на подходяща степен на автономност и отговорност на доставчиците на образователни услуги.
ИСС смята, че прилагането на набор от инструменти за финансиране трябва да бъде съпроводено с ясно разписани механизми за мониторинг, които да включват обратна връзка от обучените работници и служители за ползите и отражението върху качеството на техния труд и живот и оценка на въздействието на финансираното обучение и повишената квалификация, или преквалификация върху пазара на труда у нас.
Пълният текст на анализа можете да прочете ТУК