Повече пари в момента в света се харчат за спасяване на бизнес (в 29% от държавите), отколкото за осигуряване на отпуск по болест за работниците (21% от страните). Въпреки нуждите на милиони хора, подкрепата за доходите е налице само в 12% от страните.
Това показва първото глобално проучване на Международната конфедерация на профсъюзите ITUC COVID-19 за здравните и икономически последици от пандемията. Проведено е между 17 и 23 март в 86 държави. Сред тях са 28 от 36 страни от ОИСР и петнадесет държави от Г-20.
Проучването показва, че 53% от страните заради вируса въвеждат мерки за затваряне на училища и предприятия, които не са съществени за икономиката. Безплатни здравни грижи има в половината от държавите.
Финансовото и хуманитарно въздействие на пандемията ще остане с нас дълги години напред, ако правителствата не защитят работници, вериги за доставки и малък бизнес. Тъй като магазините се затварят и търсенето спада в страните от Г-20, които са двигателят на световната икономика, влиянието върху световните вериги за доставки и милионите работници, които препитават средствата за препитание, ще се усети през идните седмици, предупреждават от МКП.
„Икономическите последици от пандемията са широко разпространени и СЗО казва, че пандемията се ускорява. Половината от всички анкетирани правителства са затворили несъществени предприятия (без супермаркети и аптеки).
Само 23% от държавите предоставят отпуск за лица, които се грижат за непълнолетен и само 21% от държавите предоставят отпуск по болест за всички или някои работници. Първите реакции на кризата на много правителства са недостатъчни и тъй като ситуацията се променя бързо, те трябва да се засилят, заяви Шаран Бъроу.
Здравните, транспортните работници и секторите на дребно и услугите са сред най-силно засегнатите от пандемията поради техния риск от излагане, както и поради недостиг на лични предпазни средства.
Най-силни са опасенията как ситуацията ще се отрази на работниците в неформалната икономика, малките фирми и самоосигуряващите се заради намаленото търсене и мерките, въведени за ограничаване на разпространението на вируса.
Има сигнали за рязък спад в износа при индустрии като облекло и текстил, тъй като ограниченията на границите растат и производството се отменя или отлага поради липса на търсене от страните вносители.
Проучването също така идентифицира ограничения на демократичните права и свободи в резултат на действия на правителствата, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани като: 24 държави използват приложения за наблюдение, за да наблюдават хората и разпространението на вируса. 13 държави отлагат местните или националните избори.
Петте най-добри мерки, които правителствата предприемат, за да забавят разпространението на вируса, са:
– Ограничаване на размера на масовите събирания (92% от страните)
– Отмяна на спортни събития (88% от страните)
– Закриване на училищата (84% от страните)
– Самоизолация на хора и домакинства, показващи симптоми на вируса (83% от страните)
– Ограничения за пътуване за пътуващите, пристигащи в страната (82% от страните)
65% от държавите насърчават хората да работят от дома. Повече от половината (58%) от всички изследвани правителства пък предлагат допълнително финансиране за системата на общественото здравеопазване.
Петте най-добри политики, които правителствата провеждат, за да отговорят на икономическото въздействие на вируса, са:
– Предоставяне на безплатна здравна помощ – 50% от страните
– Защита на заетостта за самоизолиращите се – 34% от страните
– Данъчни облекчения за бизнеса – 31% от страните
– Платен отпуск по болест за период на самоизолация – 29% от страните
– Фондове за спасяване за бизнес или сектори – 29% от страните.