- КНСБ предлага минималното обезщетение за безработица да е трайно 60 на сто от минималната работна заплата (или 366 лв. месечно, съответно 17 лв. дневно обезщетение вместо 9 лв. сега). Изчисленията показват, че за целта ще са необходими допълнително 60,5 млн. лв.
В края на 2019 г. безработните с минимално обезщетение са около 21 000. От началото на 2020 г. новорегистрираните са над 60 000, от които около 48 хил. са с право на обезщетение. С оглед на секторите, от които идва преобладаващата част, половината биха били с право на минимално обезщетение (24 000 лица). Така общият брой на лицата с право на минимално обезщетение ще е около 45 000.
В същото време очакванията на КНСБ са, че до края на годината броят на безработните ще нарасне с още около 70 000 или с общо 130-135 хиляди лица. Тъй като голяма част са от отрасли с по-високи трудови възнаграждения, допускането е, че не повече от 30% от тях ще са с право на минимално обезщетение. Вероятният допълнителен ресурс, за да получават дневно обезщетение от 17 лв., ще бъде около 34 млн. лв. Тъй като това е „втората вълна“ ефекти от влошената икономическа обстановка, отчитаме факта, че тези обезщетения няма да бъдат отпуснати веднага и част от хората ще продължат да ги получават и през 2021 г. Така целогодишно допълнителните средства за повишаване на минималния дневен размер на обезщетението за безработица при гореизложените допускания би възлязъл на около 94,5 млн. лв.
- КНСБ предлага още да се отмени нормата, според която при повторно изпадане в безработица в рамките на 36 месеца след предходно реализирано право се получава минимално обезщетение за 4 месеца. Обезщетението в тези случай трябва да се изчислява по общия ред, като единственото условие би трябвало да е общото изискване – 12 месеца осигуряване през последните 18 преди настъпване на риск.
Оценката на КНСБ е, че необходимият ресурс за тази мярка е 30 млн. лв. Приемаме, че около 30% от получателите на обезщетения в минимален размер са по тази разпоредба.
Втората група мерки е за самоосигуряващите се. КНСБ предлага:
- Да се позволи на всички самоосигуряващи се, които декларират желание, задължителните осигурителни вноски за периода на извънредното положение да не се изплащат, а това задължение да се пренесе и да се изпълнява след отмяната му и до края на годината.
- Самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се възползват от мярката 60/40 по отношение на работниците си.
Самоосигуряващите се на минималния осигурителен доход – до 610 лв. включително (земеделски и тютюнопроизводители) да имат право да получат за времето на извънредното положение по 60 на сто от съответния за тях и деклариран минимален осигурителен доход.
Според общодостъпните данни, осигурени на 610 лв. са 187 561 лица., а на суми под тази – 46 253. На тази база изчисленията показват, че цялата сума, необходима за подкрепа на самоосигуряващите се за времето на извънредното положение, ще възлезе на максимум 160,6 млн. лв. при условие, че нито едно лице не е декларирало прекратяване на дейност.
КНСБ предлага подкрепата за самоосигуряващите се да е насочена към тези, които в декларациите си по ЗДДФЛ са декларирали доход през 2019 г. в рамките на до размера на минималния осигурителен доход, прилаган за тях през настоящата година. Точно колко лица може да обхване мярката, ще зависи от данните на ресорните институции за това върху какви доходи са платени данъци през миналата година.
Третата група мерки е за подкрепа на родителите на деца до 14 г., които са принудени да останат вкъщи заради затварянето на детски градини и училища. За предприятията, които поради забраната на здравния министър не осъществяват дейност и ще се възползват от мярката 60/40 няма да има проблем. Тези майки (или бащи) така или иначе ще останат в къщи и ще могат да гледат децата си, получавайки заплата.
– За работещите в непрекъснали дейността си предприятия, които са кандидатствали за подкрепа и са одобрени от АЗ, да се предвиди ползването на платен целеви отпуск, като възнаграждението да се предоставя за сметка на средствата, получени от НОИ.
– Аналогично трябва да се регламентира ползване на такъв целеви родителски отпуск и за работещите в предприятия, които работят по принцип (търговия, например). Той да се ползва за периода на извънредното положение, докато децата учат от вкъщи. Предприятията трябва да изискват и съответно предоставят пред АЗ декларация за брой деца и възраст, с посочване на учебно заведение, в което са записани, както и декларация от другия родител, че няма да предявява за същия вид отпуск.
Предложението е отпускът да се предоставя след използване на платения годишен отпуск за 2020 г., в т.ч. и когато има остатъци от предходните години.
- По отношение на всички останали случаи, когато родителите са принудени да останат вкъщи, за да гледат децата си и за този период не получават нито трудово възнаграждение, нито обезщетение от осигурителната система, също да се предоставя целеви родителски отпуск и да им се предостави еднократната помощ по реда на ЗСП в размер на 325 лв. За тази помощ лицата лично следва да кандидатстват пред АСП като декларират горепосочените обстоятелства, както и наличието на непрекъснати трудово-правни отношения.
Възможно е при преценка помощта да се ограничи до самотни родители с деца до 14-годишна възраст, които са с право на месечни семейни помощи по ЗСПД.
Четвъртата група мерки е насочена към лицата, уволнени във времето на извънредното положение, които нямат право на обезщетение за безработица.
- За тях КНСБ предлага натурална помощ с ваучери за храна на стойност линията на бедност, които да им бъдат предоставени за периода на извънредното положение. Кандидатстването трябва да е лично пред АСП и допускът да е на база декларация за отсъствие на трудов доход, доход от собственост и доход от обезщетение за съответния период.