Минималната работна заплата ще се договаря по икономически дейности. Това ще доведе до отмяна на минималните осигурителни доходи от 2021 г. Ще се създаде механизъм, който не допуска отказ от преговори. От утре започваме такива на национално и браншово ниво и докато не ги произведем, не ставаме от масата на преговорите. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор. Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи част от договореното след подписването в Министерския съвет на Национално тристранно споразумение между правителството, синдикатите и бизнесът.
Независимо от времето, което остава – 9 месеца на управление на правителството, нашите договорености лежат по-далеч, обърна внимание Димитров. Той припомни, че подобни споразумения е имало и с правителството на Иван Костов, с това на тройната коалиция и с първия кабинет на Бойко Борисов. Уникалното сега е дългият хоризонт, който се поставя, подчерта той. За комплекса „Марица-Изток“, например, залегналите решения са за 5 г. напред.
Една от най-важните точки е споразумението, че минималната работна заплата ще може да се договаря по професии. Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове, обясни и социалният министър Деница Сачева. По този начин в някои сектори минималните работни заплати могат да са много по-високи от сегашните. Пламен Димитров припомни, че в сектор Машиностроене и металообработване вече има минимални нива на заплатите по категории персонал, залегнали в новия отраслов Колективен трудов договор, подписан през февруари.
Димитров посочи, че в споразумението има важна мярка за стабилизиране на държавните предприятия в сектор „Енергетика“, както и да се проследи тарифният дефицит на НЕК и да се изготви план за компенсиране. В частта за Зелената сделка са залегнали очертаните от КНСБ червени линии, които страната ни да не преминава. Сред тях са междинната цел – до 2030 г. да не е за намаляване на емисиите с 50-55%, а с целите, поставени от Парижкото споразумение, както и да се въведе механизъм за граничен въглероден данък. Димитров откри и някои от демографските мерки и тези, ориентирани към повишаване на дигиталните умения на работещите.
Акценти в петте области:
1. Бизнес среда и икономика
- Издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II.
- Прилагане на общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.
- Намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа.
- Разработване и прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони.
- Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.
2. Енергетика
- Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.
- Провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи.
- Изготвяне на Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за затваряне на централи и/или намаляване на производствени мощности.
- Повишаване капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
- Приемане на законови промени, които да осигурят поетапно премахване на регулираните цени за битови и небитови потребители, присъединени към мрежи ниско напрежение за период от 3 до 5 г. и въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.
- Насърчаване изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството на пазарен принцип.
- Насърчаване усилията за пълна либерализация на електроенергийния пазар с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ на електрическа енергия, така и за вътрешния пазар.
- Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
- Мерки за подобряване и стабилизиране на финансово-икономическото състояние на държавните предприятия в сектор Енергетика, както и повишаване ефективността на сектора. Обсъждане с КЕВР на конкретни действия за установяване размера на натрупания в миналото тарифен дефицит в НЕК и изготвяне на план за неговото компенсиране.
3. Европейска зелена сделка
- Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка държава.
- Търсене на баланс между необходимостта от енергийна сигурност, ускорено икономическо развитие, социална справедливост и опазване на околната среда
- Подготовка на план за устойчива работа на въглищните централи за следващите 5 г. и извършване на анализ на възможностите за плавна енергийна трансформация в дългосрочен план.
- Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 г. по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ.
- Проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“.
- Поддържане на червената линия на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %.
- Изготвяне на Териториални планове за справедлив преход на регионите съгласно бъдещия Регламент относно Фонда за справедлив преход.
- Планиране на пакети от социални мерки за гарантиране на плавен и справедлив преход.
- Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажбата на CO2 емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС.
4. Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция
• Разработване на комплекс от мерки срещу демографската криза:
– Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход.
– Промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България).
– Строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.
– Въвеждане на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.
• Разработване на национална програма за жилищна политика включваща:
– енергийна ефективност на жилищните сгради;
– създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;
• Ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.
• Повишаване на дигиталните умения на българските граждани. Подкрепа чрез операция за „Развитие на цифровите умения за национално представителните социални партньори по ОП РЧР, която да открои ролята им в областта на повишаване на знанията, уменията и производителността на труда на работната сила, като първа стъпка към по-координирани действия за изработване на Национална стратегия за базово дигитално обучение, за която България да се обърне към Европейската комисия за финансиране.
• Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.
• Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули.
• Привеждане на правните регулации на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Въвеждане на обективна система за доплащане на всеки час положен нощен труд като функция от основната работна заплата на работника/служителя.
• Възобновяване на преговорите по изработване и приемане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2020 и прилагане през 2021 г. Отмяна на минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии. Създаване на работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците.
• Ежегодно бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за реален ръст на работните заплати в частния сектор и възможност за диференциация на препоръчителния индекс по сектори, отрасли и браншове, в зависимост от икономическата конюнктура в тях и по настояване на браншовите организации на социалните партньори.
• Осигуряване на ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори, в т.ч. чрез оптимизиране на централните бюджетно финансирани министерства и административни структури с прекомерна заетост, с цел освобождаване на човешки ресурс за икономиката. Договаряне на минимални нива на нарастване и диференциране на заплатите след атестация на служителите.
• Ратификация на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне и започване на процес по ратификация на Конвенция № 151 относно защитата на правото на организиране и реда за определяне условията при постъпване на държавна служба.
• Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика.
5. Политики за социална защита
• Създаване на работна група с участието на социалните партньори за разработване на проект на Първи национален план за прилагане на ЕССП с мерки и политики, които третират областите „за наблюдение“ и „критична ситуация“ в таблицата с водещи социални показатели от Доклада на ЕК за страната.
• Въвеждане на общ подход за повишаване на основните параметри по приходите и по разходите на ДОО, съобразно прогнозите на Правителството за ръст на инфлацията и на средния осигурителен доход в системата на ДОО за съответната бюджетна година, по метода на т.н. „Швейцарско правило“ (по 50 на сто от стойността на посочените два показателя през предходната година). Прилагането му да стане, както следва:
– за минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите – след като достигне равнището на МРЗ за страната;
– за максималния осигурителен доход от 2022 г.
• Разработване на нормативен регламент за предоставяне на услуги в дома (социални и битови за ограничен кръг потребители) и реализиране в 2022 г. като пилотен проект. В зависимост от резултатите на пилотния проект, преминаване към постоянно действие. Социалните помощи да се обвържат с учене и/или политика на полагане на труд, вкл. в частния сектор, по законово установен ред.
• Стартиране на цялостна реформа в социалното подпомагане, която да гарантира дългосрочна устойчивост и ефикасност на системата, основана на адекватна ресурсна осигуреност с цел постигане на максимално ефективно разходване на публичните финансови средства в защита на уязвимите социални групи за подобряване на тяхното благосъстояние в контекста на европейските приоритети.