Тези 200 минимални заплати ще дадат старта на всеки един работник, съгласно неговата професия и квалификация и той ще знае за колко по-малко не би трябвало да се пазари, когато отиде да работи в дадено предприятие, каза Димитров. Той даде пример с миньорския сектор, където няма възнаграждения под 800 лв., тъй като е договорено там минималната заплата да е 1,4 пъти по-висока спрямо тази за страната. Няма я обаче следващата стъпка – колко най-малко да получава инженер в една мина, посочи Димитров. Такава договореност вече бе направена в машиностроенето, където от тази година има разделение по категории персонал. Един стругар, например, не може да взема под 900 лв., даде пример президентът на КНСБ.
Минималната заплата за страната ще остане, тя ще е плод на национални преговори, в които вече правителството ще участва. С подписаното споразумение то се съгласи да се водят преговори между бизнеса и синдикатите. Заложили сме механизъм, който не допуска отказ от такива преговори, каза Димитров. Ако някой стане от масата на преговорите, остава по-голямата оферта като число, след това отива към властта и трябва да се облече в съответния нормативен документ, който да направи минималните заплати задължителни за дадения бранш с разпростиране на договореността.
Президентът на КНСБ обясни още, че съвместно с бизнеса ще се обявява и препоръчителен индекс за ръст на заплатите. Т.е. с колко е нормално да се повишат в даден сектор те през следващата година. Така работниците ще имат ориентир, както и фирмите ще знаят кое е нормалното като актуализация.
Прогнозируемост се цели и с предведения в споразумението ръст на максималния осигурителен доход по т.нар. швейцарско правило от 2022 г. За целта е необходима промяна на Кодекса за социално осигуряване.
Интервюто можете да гледате в следния линк: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/kak-shte-se-opredelja-minimalnata-zaplata-v-razlichnite-sektori.html