Производителността на труда в енергийния сектор е с 4,5 пъти по-висока от средната общо за икономиката и с почти същото равнище по-висока от тази в сектор „Индустрия“. Това показва „Анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор „Енергетика – Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, изготвен от Национална федерация на енергетиците – КНСБ. Той бе представен днес на форум, в който взеха участие президентът на КНСБ Пламен Димитров, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на федерацията Георги Петров, главният оперативен директор на ЧЕЗ и член на управителния съвет на Българската браншова камара на енергетиците Душан Рибан и др.
Димитров представи някои от данните в анализа, който обхваща 2010-2018/2019 г. Средната брутна заплата в страната за този период има 87% ръст, докато в енергийния сектор той е 36,6%. Това развенчава мита, че енергетиката е най-скъпо платеният, каза Димитров и подчерта, че въпреки това на браншово ниво има много добри договорености и практики – минималното стартово заплащане за работещите без професионална квалификация е 1,2% от минималната работна заплата, а за специалистите коефициентът е 1,5 на сто.
Високо е и покритието с колективни трудови договори – над 60 процента от всички наети в сектора са обхванати от КТД на ниво предприятие или браншови договор. За България средното ниво, за което и Европейската комисия ни предупреждава, е 30%, а в някои сектори и под 20 на сто, подчерта Димитров.
Сред представените от председателя на НФЕ Георги Петров акценти в анализа е намаляване на заетостта. Тя се свива с около 7% – от 34 191 лица през 2010 г. до 31 771 през 2018 г.
Анализът разкрива, че енергийният сектор е в процес на сериозни организационно-структурни трансформации. „Наблюдава се срив на средните предприятия, който процес е на път да затрие този сегмент от енергийната карта на страната. С невероятен „бум“ се развива сегмента на микро предприятията. Макар и с по-слаба интензивност се разрастват и предприятията със численост от 10-19 заети лица. И този процес се наблюдава по цялата гама от индикатори, брой микро предприятия, инвестиции в ДМА, приходи от продажби, добавена стойност по факторни разходи и др. В резултат на това в рамките на периода участието на микро- предприятията в добавената стойност нараства около четири пъти – от 6,3% относителен дял в брутната добавена стойност на сектора през 2010 г. до 25,1% през 2018 г. Свиване и процеси на застой се наблюдават в сегмента на големите предприятия. Техният дял в БДС за сектора пада от около 75% през 2010 г. до 59-60% през 2018 г. и този ефект е в резултат на далеч по-слабата динамика на дейността на големите предприятия по цялата гама от основни икономически индикатори.
„Най-важният капитал на сектора са хората. Те превръщат ресурсите в блага за обществото“, каза енергийният министър Теменужка Петкова. Затова на първо място усилията са насочени към осигуряване на адекватно заплащане, на следващо – на безопасни условия на труд, квалификация и обучение на персонала.
На инвестиции в кадрите залагат и в ЧЕЗ, обясни оперативният директор Душан Рибан. Компанията е изградила учебен център, работи в партньорство с техническите учебни заведения, като взема стажанти, вдигнала е работните заплати с близо 40% през последните години. В групата на ЧЕЗ разходите за персонал са 50% от оперативните, каза той.
На форума бяха обсъдени и проблемите на сектора и развитието му предвид изискванията на Зелената сделка. Проектът на стратегия за устойчиво развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. трябва да се допълни и развие, каза Пламен Димитров. Липсва едрият поглед как енергетиката ще се стабилизира финансово през следващите 10 г. Държавата трябва да намери дългосрочно решение за натрупания дефицит от 4 млрд., които тежат. Следващият голям въпрос е какво се случва с базовите мощности. Всички нови мощности трябва да се планират с участието на работещите в тях, категоричен бе президентът на КНСБ. Работещите трябва да имат миноритарно участие в тях. Това е механизъм за мотивация и е важно и по отношение на справедливостта.
По думите на министър Петкова от 2015 г. енергийната система не генерира дефицит. По отношение на Зелената сделка тя припомни, че позицията на България е, че подкрепя дългосрочната цел за нулеви емисии до 2050 г., но преходът трябва да е справедлив и плавен и да не подлага на риск националната сигурност и конкурентоспособността на икономиката.
Днес ЕК ще финализира избора на консултант за България, който ще съдейства за трансформиране на засегнатите от декарбонизацията региони. За справедлив преход за България са предвидени 1,178 млрд. евро, напомни Петкова. Три са идентифицираните региони – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Нашата цел е да се запазят работните места и добрият стандарт на доходите, каза тя.
В нито един документ на ЕС няма дата, на която трябва да бъдат затворени въглищните централи, подчерта още Петкова. Посочени са само целите и начините за постигане на целта за нулеви въглеродни емисии.
Най-важното за нас е да получим механизъм за капацитет, което ще даде гаранция, че централите ще могат да работят спокойно, подпомагани от държавата до 2025 г. След това подкрепата няма да е възможна и централите ще могат да работят на пазарен принцип. Петкова обясни, че проектът на енергийна стратегия ще е готов до края на годината, като предстои обществено обсъждане. Тя ще може да се актуализира и всичко важно да бъде отразено в нея.
Предстои министерството и федерацията да подпишат „Меморандум за сътрудничество относно влиянието на Европейската зелена сделка и прилагането на превантивни мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в предприятията от сектор Енергетика“. Той е добра възможност да разширим нашето сътрудничество, добра основа да надградим постигнатите договорености, каза Петкова.