През следващите 4 години дигиталните умения на всички българи трябва да бъдат драстично подобрени. 3,2 млн. работещи българи и още 250 хил. безработни имат нужда от подобряване на дигиталните им компетентности, за да бъдат пригодни към променящия се пазар на труда, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на форум за социалния диалог в образованието, организиран от конфедерацията съвместно със Синдиката на българските учители. Той се проведе на 2 октомври и на него присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, зам.-кметът на Столичната община Тодор Чобанов, социални партньори, синдикални лидери в предучилищното и училищното образование.
Без учителите нямаме шанс да направим качествената промяна и България да направи тази дигитална трансформация. Това е огромно предизвикателство и единственият мултипликатор сте вие, обърна се към учителите Димитров. Той напомни, че предвидените евросредства за страната ни по фондовете за възстановяване и за справедлив преход са 25 млрд. лв. и част от тях ще са насочени именно за дигитални умения.
Президентът на КНСБ открои СБУ като еталон за социалния диалог и за сключване на колективни трудови договори. Той посочи, че през последните години българският учител е приоритет.
Председателят на СБУ Янка Такева подчерта добрия диалог с образователното министерство и че страната ни е единствената в ЕС и на Балканите, подписала два колективни трудови договора и анекса в образованието по време на пандемията, а специалните клаузи заради корона кризата, служат за пример и в Европа. В осем областни града е договарен допълнителен отпуск за учителите за тази година, като София е първият, в който е постигнато. Отделно има клаузи и за работа с учениците, отсъствали заради заболяване, както и ако учителите използват собствен ресурс за онлайн обучение.
Такева подчерта необходимостта от нов стандарт за подготовка на бъдещите педагози, предвиждането на повече практика. 24% от българските учители имат и второ висше образование, 87 на сто са с пета степен на квалификация, като само тази година такава са придобили 8 хил.
Министърът на образованието Красимир Вълчев каза, че през годините в резултат на социалния диалог е постигнато много за развитието на системата. Учителите са приоритет и за последните 10 г. възнагражденията им са вдигнати близо 4 пъти. Oт oкoлo 450 лeвa средна заплата прeз 2009 г., нa 1750 прeз 2021 г., кoгaтo щe e пo-виcoкa oт cрeднaтa зa cтрaнaтa oт 1500 лeвa. Пoвишeнитe зaплaти в ceктoрa ca дoвeли мнoгo млaди учитeли, пoчти нямa нeзaeти мecтa, пoпълнeни ca и брoйкитe зa cтудeнти пo пeдaгoгика, като приемът тази година дори е увеличен.
По думите му инвестирането в кадрите е осъзната необходимост, тъй като, за да има специалисти в която и да е област, трябва да има добри учители. Има едно възелче, което е най-важното и то е подкрепените, мотивирани и добре платени учители, каза Вълчев. Синдикатите са най-прогресивният и отговорен елемент в системата, подчерта той.
Министърът обясни, че за следващата година се планира за образование да бъдат предвидени с половин милиард повече. Нaчaлнaтa учитeлcкa зaплaтa oт януaри cтaвa 1260 лв., като това бе договорено с последния колективен трудов договор. В него се предвижда още между 15 и 16.1 процента да е увеличението на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в образователната система от 1 януари 2021 г.
В системата на средното образование са сключени 130 колективни трудови договора, бе отчетено още на форума. Президентът на КНСБ обясни, че в сферата на образованието няма проблем с колективното договаряне, но не е така в други сектори, като покритието общо за страната е под 30 на сто и това не съответства с препоръките на ЕС. Плановете на ЕК предвиждат то да е не по-малко от 60%. Димитров каза, че се очаква в края на този месец еврокомисията да обяви въвеждането на рамкова директива за справедливите работни заплати и колективното трудово договаряне.