Ръководството на КНСБ обсъди проекта на директива за адекватните минимални работни заплати с българските членове на Европейския парламент. Онлайн дискусията се проведе по инициатива на конфедерацията.
На нея президентът на КНСБ Пламен Димитров и главният икономист Любен Томев запознаха евродепутатите с позицията на конфедерацията по регламента.
„Водим тази битка от 8 години. Постижение е, че не говорим за препоръка, а за проект на директива“, каза Димитров. По време на обсъждането той посочи, че директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни и за изненада Финландия, доскоро твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.
Ключов въпрос в директивата е адвекватността на минималните заплати. Той не е адресиран ясно и категорично. Основният проблем е в това, че двойният праг – адекватната МРЗ да е 60 процента от медианната и 50% от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, каза Димитров. КНСБ настоява това да бъде променено.
Неравенствата в България са крещящи. Въпросът за адекватните минимални работни заплати трябва да срещне единодушна подкрепа от всички традиционни партии. Защото иначе всички знаем, че неравенствата раждат популизъм. Ако бъдат премахнати, той няма да има почва да вирее, каза при обсъждането на директивата Димитров.
Главният икономист на КНСБ Любен Томев също посочи, че поставянето на двойния праг, който да достигнат адекватните минимални работни заплати, в рециталите поставя съмнения дали държавите ще го прилагат. Трябва да има долна граница, която да се достигне, а след това стремежът да е да не се пада под нея и така да се гарантира достигането на заплати за издръжка на живота, обясни Томев.
Сред позитивните страни на директивата той посочи въвеждането на изискване страните-членки да достигнат 70% покритие на работещите с Колективни трудови договори и всяка държава да намери пътя как да го постигне. КНСБ предлага в директивата да залегне санкциониране на компаниите, които възпрепятстват преговорите със синдикатите и сключването на КТД, като не бъдат допускани до усвояване на европейски средства.
Евродепутатите, които се включиха в дискусията – Асим Адемов, Радан Кънев, Атидже Алиева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Ангел Джамбазки, изразиха принципна подкрепа за директивата и изтъкнаха важността й предвид последното място, на което се намира страната ни в ЕС по доходи. В ЕС размерът на минималната работна заплата варира от 312 евро в България до 2142 евро в Люксембург. С българските представители в ЕП бе обсъден ходът на дискусиите по директивата на национално и европейско ниво. В европейските политически групи въпросът за двойния праг за определяне на МРЗ не е обсъден още, стана ясно по време на дискусията.
Димитров информира евродепутатите, че по инициатива на КНСБ в първите дни на януари предстои онлайн дискусия за директивата и с комисар Никола Шмит. В нея ще участват и синдикатите от Румъния, Хърватия и Словения.