Във връзка с позиция на КРИБ, БТПП и АИКБ „За пореден ден българският потребител на електроенергия е окраден“, в която се настоява или за спешно пускане на всички блокове на ТЕЦ „Марица Изток 2“, или за изваждането им от експлоатация и съкращаване на персонал и разходи, КНСБ обръща внимание на следното:
Данните за пазара на електрическа енергия
Цените на електрическата енергия на референтните борсови пазари в нашия регион (Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария, България) са близки, както на годишна база, така и за месец декември, съответно около 38 €/MWh и 64 €/MWh.
Според статистиката на Европейската комисия средните крайни цени на електрическата енергия за индустрията у нас попадат в групата на държавите с ниски цени, които са под средноевропейските. Въпреки това, цените на електрическата енергия за индустрията у нас се отличава от европейските практики по два показателя:
- Разликата между битови цени и индустриални цени у нас е много малка поради значително ниските цени за бита у нас. Това обстоятелство се тълкува като субсидиране на бита за сметка на индустрията;
- Цените за производствата с високо потребление на електрическа енергия не попада в групата с ниски цени. Това се дължи на различните политики за подкрепа в страните на ЕС, като у нас подкрепата е слабо изразена.
При сравнение с останалите европейски региони, цените на едро на електрическата енергия са по-високи в нашия регион (с изключение на тези в Полша, а в предишни години и Италия), но при сравнение на крайните цени, тези в България са в групата на ниските цени. Поради спецификата на политиката за силна подкрепа за бита, индустриалните потребители не получават подкрепа, както в други страни. Наличието на производства с висока енергийна интензивност, но с високо значение за БВП у нас, налага вътрешните баланси между различните групи консуматори да се анализират по-внимателно.
Какво може да постигнат атаките срещи сектор енергетика
Както беше посочено, цената на микса у нас не е висока спрямо регионалните цени. Важно е да се посочи, че производството на електрическа енергия напълно задоволява вътрешния пазар и осъществява умерен износ, който по-скоро балансира енергийните потоци, отколкото да формира основни приходи за производителите.
При това положение какво следва да се очаква, ако ТЕЦ „Марица Изток 2“ „наводни“ пазара с допълнителни големи количества енергия, както предлагат работодателите?
Най-вероятният сценарий е да се увеличи износът, тъй като вътрешния пазар е задоволен. Това може да намали леко цените на регионален пазар и съответно да се отрази и на нашия пазар. От друга страна, намалението на борсовите цени ще направи напълно неизгодни увеличените продажби за ТЕЦ „Марица изток 2“, защото и през декември средното ниво за пикова енергия от 150 лв/MWh е около производствената себестойност на централата, а на базова енергия е по-ниско – 126 лв/MWh.
Така излиза, че българските потребители няма да получат предимство пред тези в региона, но конкретният производител ще генерира допълнителни загуби.
Тук следва да се поясни, че оценката е направена по отношение на краткосрочните пазари ПДН и ПРД, които формират около 50% от доставките за средночасовия товар на ЕЕС. От средата на тази година делът на сделките с бъдеща доставка значително спадна, като през есента на тази година не беше проявен интерес към предложения за цени 100-120 лв/MWh (които са по ниски от сегашните нива за базова енергия).
Може да се заключи, че призивите някой търговски участник да действа в ущърб на икономическите интереси на предприятието си, особенно когато това го правят заинтересовани индустиални субекти, са подвеждащи.
И тъй като този извод е очевиден, възниква другият въпрос: каква е фактическата цел на тези искания?
За улеснение в призива на работодателите е посочена и друга „алтернатива“, а именно да бъдат спрени мощностите в централата.
Очевидно такава стъпка е крайна, а в текущия зимен период ще създаде труднопреодолима критична ситуация.
Безпочвени ли са твърденията за неефективност на енергетиката
Предлагането на две твърде крайни алтернативи, изглежда дава лесна възможност за тяхното отричане. От друга страна не може още дълго да се заобикалят реалностите, в които следва да оперират енергийните дружества у нас.
- ТЕЦ „Марица Изток 2“ твърде дълго работи с капацитет под 40% от инсталираните си мощности без това да създава проблем за ЕЕС. Следователно е време да се вземе репшение за оптимизиране на работата на централата – очакването, че в рамките на два месеца търсенето ще нарастне силно не може да е основание за поддържане на такъв голям капацитет без натоварване цели 10 месеца.
- Изглежда, че големите енергийни консуматори вече не разглеждат алтернативата за внос като рискована. От една страна, вносът ще е необходим за кратък времеви период, а от друга повишените цени през този период, ще бъдат компенсирани от липсата на нужда от добавки към цените на електрическата енергия на националния пазар за субсидиране на все по-скъпи производствени мощности.
Вероятно точно това обстоятелство насърчава предлагането на крайни и видимо неработещи алтернативи, които обаче са основание за преоценка на пазарните стратегии на търговските участници.
Пазарът на електрическа енергия в региона вече е променен. Огромните финансови ресурси, които се предоставят сега от ЕС неизбежно ще създадат още по-различна пазарна среда. Каква е стратегията за българската енергетика?