1,87 евро на час е законоустановеното минимално възнаграждение в България през миналата година. След нас в Европа по този показател е само Северна Македония с 1,63 евро на час.
Това показва справка на законоустановените национални минимални заплати през 2020 г., представена на проведената днес онлайн конференция „Справедливи минимални работни заплати и колективно трудово договаряне“, организирана съвместно от КНСБ, белгийският синдикат CSC и Европейската конфедерация на профсъюзите. В нея се включиха представители на 7 държави и 15 организации, еврокомисар Никола Шмит, Естер Линч, зам.-генерален секретар на ЕКП.
Сравнителните данни за минималните заплати в европейските страни бяха представени от Торстен Мюлер, старши изследовател в Европейския синдикален институт. Той изнесе доклад „Факти, статистически данни и предизвикателства във връзка със справедливите достойни работни заплати и колективното трудово договаряне в ЕС“. Според данните най-високо е минималното възнаграждение във Франция – 10,15 евро на час, следвана от Нидерландия – 10,14 евро и Ирландия – 10,10 евро.
Мюлер посочи, че в 6 държави в ЕС минималната заплата се определя чрез колективно договаряне, в останалите те са законоустановени и минават през институционална процедура. В част от страните във втората група се прави автоматична индексация. Данните от доклада показват още, че за над 20 млн. работници в ЕС ще има положителен ефект прилагането на двете стойности за определяне на минимална работна заплата, посочени в преамбюла на директивата за адвекватните минимални работни заплати – 50% от средната заплата и 60 на сто от медианната за съответната държава.
Проектодирективата бе обсъдена и с комисар Шмит, като синдикалните организации от Югоизточна Европа, които се включиха в дискусията, посочиха част от проблемите, с които се сблъскват – ниски възнаграждения, размерът на медианната заплата, неспазване на сключените колективни трудови договори, спънки за сключването на такива и дори отказ за диалог от страна на изпълнителната власт.
Зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч бе катогерична, че темата за адекватните минимални заплати е изключително важна, тъй като работниците на минимална заплата едва връзват двата края, делът на заетите, застрашени от бедност, е нараснал от 8,3% през 2007 г. на 9,4% през 2018 г. от работещите в ЕС. Допълнително в кризата сега голяма част от работещите на първа линия всъщност са на минимално възнаграждение. 60 процента от работещите на минимална заплата в ЕС са жени, сочат още данните.
Линч посочи, че за да бъде гарантирана социалната защита на работниците, в основните текстове на директивата трябва да залегне двойният праг за определяне на минималните заплати – не по-ниски от 60% от медианната и 50% от средната брутна заплата; в частта за обществените поръчки да се предвиди зачитането на правото на колективно договаряне като условие за участие в процедурите; понятието „организации на работници“ в директивата да се замени със „синдикати“, както и да се промени механизмът на мониторинг, като се въведе задължение на страните да вписват или изискват публикуването на колективните договори, които не са общоприложими.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че заложената в директивата цел за постигане на минимум 70% обхват на колективното трудово договаряне трябва да се отнася за всеки един бранш.
Според проекта на директивата всяка държава, в която този процент е по-нисък, трябва да изготви национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.