– Отрази ли се пандемията на дейността на КНСБ, имаше ли кампании и инициативи, които се провалиха?
– За съжаление, както цялото общество, така и КНСБ като най-голямата обществена организация в страната, се повлиява от действието на Ковид-19. Всички осъзнахме колко е важно да сме отговорни към семействата, близките и колегите си. Дистанцията и липсата на пряк контакт е предизвикателство за нас като синдикалисти. Фактът, че дори синдикалните събрания не могат да се провеждат в досегашния си формат, прави нуждата от намиране на алтернативни начини. За съжаление, те не винаги имат ефекта на директното общуване.
Заради пандемията се наложи да отменим отбелязването на 30-годишнината на КНСБ и дискусионния форум „Бъдещето на труда и предизвикателствата в ерата на дигитализацията”, които бяха предвидени да се реализират в Габрово с участието на президента на КНСБ Пламен Димитров, социални партньори и синдикални лидери от областта.
Въпреки трудностите, засилихме комуникацията с нашите членове и гражданите през дигиталните средства, за да минимизираме негативният ефект на Ковид-19.
– Останаха ли много работници без работа в резултат на пандемията, вие как ги подпомагате?
– По данни на Агенцията по заетостта в резултат на Ковид-кризата равнището на безработица в област Габрово се е повишило и достига 5.3 % през декември 2020 г. при 2 891 регистрирани безработни лица. За сравнение за същия месец през 2019 г. тя е била 3.6 % или 1 946 регистрирани безработни лица.
Най-висока безработицата е била през месеците април и май 2020 г., съответно 6.86% и 6.80 %, като през следващите месеци тя постепенно намалява.
Въпреки повишеното равнище на безработицата, Област Габрово продължава да се нарежда на трето място след София (столица) и Перник по ниска безработица в страната.
Едни работници останаха временно, други трайно без работа. Едни бяха известно време на борсата, други в неплатен отпуск. Най-засегнати сфери, както знаете, са хотелиерството и ресторантьорството и в по-малка степен търговията.
Подпомагаме ги с консултации и разяснение основно на антикризисните мерки, въведени от правителството и възможността за компенсация на лицата от засегнатите сфери и родителите на деца, които учеха дистанционно, за времето на неплатен отпуск.
КНСБ заедно с АИКБ предложи нов подход през промени в Кодекса на труда, който значително ще облекчи достъпа до ефективни мерки за подкрепа от страна на държавата, при това като единен подход и независимо от причините, които пораждат смущения в заетостта и производството. Въвеждането на престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка – т.нар. „принудителен престой“, дава възможност да се прилага единен подход и да се компенсират както доходите на засегнатите работници, така и загубите на работодателите. Предлага се:
– работникът или служителят да има право на компенсация от държавата в размер на 75 на сто брутното си трудово възнаграждение, дължимо за месеца предхождащ издаването на заповедта по чл.120в от КТ, но не повече от 75 на сто от установения за страната максимален осигурителен доход;
– предприятията да имат право на компенсация от държавата в размер до 25 на сто от нетните приходи от продажби на съответното предприятие спрямо същия месец на предходната година;
– при въвеждане на непълно работно време компенсацията за работника се определя пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Според нас подобен подход придобива универсален характер и няма нужда от постоянно актуализиране на мерките, допълване с нови и т.н. – един процес, който бе характерен за целия период от март до декември миналата година и оправдано предизвика доста критики.
– Организирани ли са обучения и курсове за квалификация за безработните?
– Ние като синдикат имаме не само мисията да помагаме на трудещите се, ние реализираме проекти и за обучения на лица, които, поради една или друга причина, са останали без работа или не могат да си намерят такава. За тази цел си партнираме с работодатели, които са готови да наемат лица и да им дадат шанс за реализация. След като се прие Националния план за действие по заетостта за 2021 г., ни предстои професионално да обучим лица за социални асистенти и част от тях да влязат за определен период в заетост. Опитът през годините ни показва, че този тип проекти освен трудова реализация имат и много добър социален ефект.
– През тази година какви инициативи и кампании предвиждате, ако условията позволят?
– На този въпрос наистина ще отговоря условно, тъй като сме на прага на третата вълна от Ковид-19 и това неминуемо ще промени и нашите намерения за инициативи и кампании. След броени дни стартираме разпространението на изработени от нас мартенички, за да помогнем на болно дете. Разчитаме на активната подкрепа на нашите синдикални структури. Надяваме се да проведем кампании за Празника на труда – 1 май и Деня за достоен труд – 7 октомври. Имаме изработени концепции, които ще реализираме според ситуацията в региона.
– Какви консултации най-често търсят работниците при вас?
– Ние консултираме не само хора на наемния труд, наши синдикални членове, но и граждани, които се нуждаят от съвет. Понякога ни търсят дори с проблеми, които не са от нашата компетенция, но ние се стараем да окажем съдействие според възможностите си.
Работниците най-често се интересуват от начините на ползване на отпуск – платен и неплатен, прекратяването на трудовия договор и различните видове обезщетения, включително за майчинство и безработица, условията на труд и разпределението на работното време и почивката. Пандемията предложи нови предизвикателства пред хората на наемния труд и ние се стараем да бъдем от полза за всеки, който ни потърси директно в офисите в четирите общини, по телефон, имейл или през социалните мрежи.
– Има ли националното ръководство на КНСБ претенции към държавния бюджет, има ли свои предложения?
– Ръководството на КНСБ традиционно предложи пакет от препоръки към Бюджет 2021 г., като бяха формулирани искания месеци преди началото на формалните преговори за тяхното удовлетворяване. Това беше от ключово значение, особено в условията на пандемия и икономическа криза, предизвикани от Ковид. Цифровото изражение на исканията на Конфедерацията за допълнителни средства в Бюджет 2021 г. спрямо предходната 2020 г. възлизаше на 2,235 млрд. лв., от които 1,400 млрд. лв. (57%) за увеличение на работните заплати и 973 млн. лв. (43%) за издръжка и капиталови разходи.
Голяма част от общите искания, включително и продължаване на политиката по доходите в бюджетния сектор за увеличение на разходите за персонал, до голяма степен бяха удовлетворени от изпълнителната власт – 1,20 млрд .лв. повече (спрямо очакваното изпълнение на Бюджет 2020) за разходи за персонал, което представлява ръст с от 10,7%. От тях точно 1 млрд. лв. бе размерът на допълнителните средства за работни заплати, което означава, че исканията за увеличение на работните заплати на КНСБ бяха удовлетворени на 71%.
Предложеният в Бюджет 2021 пакет от мерки за борба с Ковид-кризата е амбициозен като обем (3 049,4 млн.лв.) и добре балансиран като направления (за подкрепа на доходите, за възстановяване на икономиката и бизнеса, за здравни и противоепидемични мерки). В същото време обаче остават резерви по отношение на конкретните инструменти, през които те ще бъдат прилагани. Точно заради това КНСБ предложи промените в Кодекса на труда, за които вече Ви казах.
Като резултат от усилията ни между първо и второ четене, бяха направени предложения за ръст на квотата за ваучерите за храна.
Може би най-съществената промяна между първо и второ четене бе въвеждането на данъчни облекчения за отглеждане на деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. По същество това е пробив, който КНСБ прави по въпроса с въвеждането на някаква форма на необлагаем минимум като първа стъпка за данъчна реформа за каквато настояваме от много време.
Други наши предложения също бяха припознати и внесени от народни представители, както от управляващата коалиция, така и от опозицията, но въпреки това, голяма част от тях бяха отхвърлени на второ четене от Комисията по бюджет и финанси в НС.
КНСБ откроява като слабости и дефицити:
– подценяването на фактора труд относно приноса му към крайната добавена стойност,
– липсата на реформа в системата на плоско данъчно облагане, а въвеждане на “изключения от единната ставка на ДДС”,
– липсата на достатъчно финансиране на важни сфери като култура и селскостопански структури,
– задържането на максималния осигурителен доход на 3 000 лв. и заложеният нулев ръст на минималния осигурителен доход на земеделските производители и тютюнопроизводителите,
– липсата на интегриране на семейното подоходно облагане и въвеждането на необлагаем минимум.
КНСБ настоява за предприемане на конкретни мерки и политики за намаляване на неравенствата в страната и достигане в средносрочен план на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива.
В заключение, оценката на КНСБ за постигнатото в Бюджет 2021 г. е положителна, тъй като за първи път от много време беше предложена една по-широка платформа от намерения в политиката по доходите, въпреки че все още има недостиг на финансиране в някои области (основно културата). С този бюджет страната ни се връща отново към добрите тенденции в тази посока, които започнаха с Бюджет 2019 и бяха частично нарушени с Бюджет 2020.