Честит празник на труда, братя и сестри!
Честит празник на всички, които с двете си ръце и със своя ум си вадят хляба и хранят семействата си!
В България, а и по целия свят.
В днешния ден – точно 135 години по-късно от събитията в Чикаго, когато се състои първата стачка в САЩ с над 300 хил. работещи, ние се борим отново за същите права. Такива, каквито тогава са искали да ги извоюват нашите предци. Отново 8-часовият работен ден е химера. Отново заплащането на труда е ниско и отново хората се борят да занесат вкъщи толкова пари, колкото са нужни, за да живеят нормално – те, семействата им, техните роднини и близки.
В България в днешния ден имаме между 700 и 800 хил. работещи бедни. Това не е начинът, по който една нормална, правова и социална държава се отнася към своите работещи граждани, които изкарват хляба и брутния продукт на цялата страна. Затова КНСБ настоява до 2025 година минималната работната заплата в страната да стигне заплатата за издръжка. Поне с по 1250 лева да може всеки един работещ и неговата половинка, занасяйки ги вкъщи, да гарантират, че 3-членното им домакинство, което е масовото в България вече, ще може да изкара месеца без притеснения. Всичко под тези суми ни прави работещи бедни.
Борбата продължава, приятели! Само от нас зависи кога ще постигнем това, което искаме, което ни се полага, на което имаме право!
Честит празник! Кураж и успех!
Пламен Димитров,
Президент на КНСБ