България се нуждае от Национална стратегия за справедлив преход на национално, фирмено и секторно ниво. Тя трябва да обедини всички инструменти и механизми за зелен и дигитален преход и да привлече устойчиви инвестиции в най-добрите налични технологии и инфраструктура.
За синергия между всички източници на финансиране, проекти и цели за създаване на високотехнологични и добре платени работни места в регионите в преход днес призова президентът на КНСБ Пламен Димитров на форум, организиран от конфедерацията и фондация „Фридрих Еберт“. Дискусията бе посветена на ангажирането на КНСБ за разработването и реализирането на териториалните планове за справедлив преход. В нея се включиха зам.-министрите на енергетиката Александър Николов, на труда и социалната политика Иван Кръстев, на икономиката Ирена Младенова, лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, експерти от регионалното министерство, представители на PwC, Световната банка, Българска минно-геоложка камара, БАМИ, Камарата на строителите, лидерите на федерации към КНСБ, експерти.
Димитров напомни, че при изготването на Националния план за възстановяване и устойчивост многократно е поставян въпросът как той ще помогне за прехода към нисковъглеродна икономика и за преквалифицирането на работещите в най-засегнатите райони. Да, планът е по-широк и не включва само регионите в преход, но тази връзка е важна, посочи Димитров.
Той обърна внимание, че все още няма яснота колко са регионите, които ще бъдат подкрепени. Страната ни настоява да са 11, но ЕК е дала индикации, че няма да приеме този брой и иска доказателства, че са региони в преход.
Консултант, ангажиран от ЕК, по изготвянето на плановете за най-засегнатите региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил е ПрайсуотърхаусКупърс (PwC), а за останалите осем – Световната банка, наета от енергийното министерство. Най-вероятно към първите три ЕК ще склони да добави Сливен, Ямбол и Хасково и така регионите ще станат шест, допусна Димитров. В тях за кратко време ще трябва да бъдат инвестирани около 3 млрд. евро. 1,2 млрд. от тази сума са средствата от Фонда за справедлив преход, останалата – национално съфинансиране.
(Европейският парламент прие на 18 май 2021 г. окончателно регламента за Фонда за справедлив преход. Той ще разполага със 17,5 млрд евро – 7,5 милиарда евро от МФР и 10 милиарда евро от фондовете за възстановявяне от коронавируса „Следващо поколение ЕС“. Полша продължава да бъде най-големият бенефициент по схемата и ще получи 3,5 милиарда евро. Германия получава 2,25 милиарда евро, Румъния – 1,94 милиарда евро, Чехия – 1,49 милиарда евро, България – 1,178 млрд евро. Само държавите-членки, които са се ангажирали да изпълнят целта за постигане на неутрален от климата ЕС до 2050 г., ще получат пълния размер на средствата на фонда. За държави-членки, които не биха се ангажирали с такава цел, ще бъдат на разположение само 50% от финансирането. В рамките на ФСП ще бъде въведен Зелен механизъм за възнаграждение, ако ресурсите на фонда бъдат увеличени след 31 декември 2024 г. Тези допълнителни средства ще бъдат разпределени между държавите членки, като тези, които успеят да намалят промишлените емисии на парникови газове ще получават повече финансиране.)
Консултантът за трите сигурни региона, които ще получат финансиране, има срок до края на юли да представи чернова на плановете. Ако търсим взаимовръзска с националния план за възстановяване, сега е моментът, каза Димитров.
Той подчерта приоритетните области, за които КНСБ настоява да бъдат включени в териториалните планове:
- Икономически анализи и социални проучвания – какви са възможностите, ивестиционният потенциал, какви са позициите на фирмите;
- Кръгова икономика, устойчиво управление на ресурсите, енергийна и транспортна инфраструктура – конкретни проекти;
- Водородни технологии и енергийни системи – пилотни проекти, стъпващи на връзката между плана за възстановяване и териториалните планове;
- Конверсия на въгледобивния комплекс – достойни работни места в същия ареал, със същите или по-високи доходи и устойчива перспектива за работните места; участие на работниците в собствеността и управлението;
- Въглеродно-неутрална съвременна градска среда;
- Биоикономика, агроенергетика и високо-технологично селско стопанство – модерни решения, за които има всички предпоставки, благодарение на участието на Тракийския университет в Стара Загора;
- Нови индустриални технологии, роботизация и изкуствен интелект.
Това са нашите условия, но и нашите предложения, посочи президентът на КНСБ. Те са детайлно разработени в Становище на КНСБ за приоритетите в териториалните планове за справедлив преход, което бе представено от националния секретар на конфедерацията Огнян Атанасов.
В становището се посочва, че „териториалните планове следва да обосноват подхода за запазване на енергийната сигурност на България, като отразяват националното значение на регионалната специализация. КНСБ настоява за разработване на Национална Енергийна Стратегия, която да зададе общата рамка за дългосрочното развитие на сектора и да включва конкретни действия по отночение на критичните въпроси за развитие на комплекса Марица изток, в това число и за бъдещето на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. Планът следва да съответства на вече поетите от страна на Българското правителство ангажименти по Зелената сделка и да съдържа конкретни мерки, финансирани по Механизма за справедлив преход. Едно от условията за разгръщане на такава Стратегия е да не се допусне спирането на мощности в краткосрочен план, поради което сега на преден план се извежда въпросът за работата на енергийните мощности в комплекса Марица изток. Тези наши искания намериха отражение в Националното Тристранно Споразумение от 2020 година, както и в осъществяване на инициативата за създаване на Институт за устойчив преход и развитие. В тази връзка ние обсъждаме задълбочено различните алтернативи за Комплекса, но очакваме ясните решения на държавно ниво.“
Служебният зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев посочи, че българските власти все още не са си свършили работата да дадат на хората в засегнатите региони спокойствие и сигурност за бъдещето им. Трябват ни високотехнологични работни места. С аналогови решения не може да бъде постигнат висококвалифициран преход, категоричен бе той.
Проектният ръководител от PwC Димитър Димитров обясни, че в момента по плановете се прави териториален анализ, анкектно проучване, за да се стуктурират проектни намерения, предстои формулиране на конкретни мерки и приоритети, анализ на възможностите за използване и на други източници на финансиране – оперативните програми, планът за възстановяване и устойчивост. Консултантът за другите 8 въглеродно-интензивни региона, посочени от държавата, – Световната банка, пък има срок от 13 месеца, за да направи анализ на общо 62 общини, които включват 30% от страната и 25 на сто от населението ѝ. Работата по тях е започнала през февруари тази година.
Запис от цялата дискусия можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.
