За следващия регулаторен период (1 юли 2021 – 1 юли 2022 г.) се предвижда четирите теца в комплекса „Марица Изток“ да произвеждат половината от енергията, която дават сега – между 12 и 15 млн. мгвтч. През миналата година ТЕЦ „Марица Изток – 2“ е произвел за регулирания пазар 2,8 млн. мгвтч, а за следващата година се предвиждат едва 1 млн. мгвтч. Това е по-малко от мощността на един от блоковете му. В същото време КЕВР не признава разходите за регулиран пазар за изминал период и това влошава финансовото състояние на теца допълнително.
Тези притеснения изразиха президентът на КНСБ Пламен Димитров, лидерите на синдикалните организации в комплекса и на енергийни федерации на среща с президента на България Румен Радев. Тя се състоя по инициатива на КНСБ и КТ „Подкрепа“.
„След няколко седмици ТЕЦ „Марица изток-2″ е заплашен да спре. Подобна беше картинката и миналата година. Намеренията, които чухме от министър Живков – за един милион мегаватчаса за регулаторния период – всъщност означават ТЕЦ-2 да работи на по-малко от един блок, половин блок – 110 или 120 мегавата средно месечно, което веднага отправя въпроса какво се случва с целия комплекс. Всички си даваме сметка, че тук отговорност не можем да искаме по никакъв начин от служебното правителство. Това е несвършена работа в годините назад“, каза Пламен Димитров в отговор на думите на президента Радев, че служебният министър на енергетиката ще представи план, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и след първи юли.
„Министър Живков ще предложи краткосрочно решение, така че централата да продължи да работи и след 1 юли. Това си има друга цена обаче. Знаете там каква е цената на социалната поносимост на това решение и Министерство на енергетиката работи усилено за намиране на дългосрочно решение. Ние не можем да бягаме от необходимостта от този преход и декарбонизацията“, обясни Радев. Той посочи, че централата е натрупала загуба, която стига 1 млрд. лв. За миналата година тя е 340 млн. лв.
Председателят на Национална федерация на енергетиците Георги Петров обясни, че 90% от натрупаната загуба е заради непризнати разходи от регулатора за минал период. От синдикалната организация на КНСБ в централата пък поясниха, че не са безучастни и дори са представили план за намаляване на разходите. Деян Дянков обори твърденията, че те се трупат заради нарастващ персонал. През 2016 година в теца е имало 2450 работника, сега са 2300.
Хората искат предвидимост, искаме българските правителства да седнат на масата със синдикатите и да кажат кога, какво и как ще стане, апелира и Валентин Вълчев, лидер на Федерацията на независимите синдикати на миньорите.
Президентът Радев увери, че ще обсъди посочените проблеми с ресорните служебни министри.
Той припомни, че през миналия месец е успял да блокира решението на Съвета на ЕС за ускорено преминаване към безвъглеродни икономики като намали вредните емисии с 55% до 2030 г. Фактите сочат, че България няма как да се справи с такова предизивкателство, защото мините в Маришкия басейн играят ключова роля в стабилизирането на енергийната ни система. В същото време страната ни няма и взето адекватно решение за заместването на тези мощности, нито какво да се прави с хората, заети в тях. Блокирането обаче е временно, докато ЕК предложи конкретен текст. Радев посочи и че още не е въведен механизъм за капацитет.