Какви са трудово-правните измерения на актуалната тема за принудително поставяне на ваксина срещу Ковид? Лична позиция по този въпрос изразява Чавдар Христов в качеството си на юрист. Публикуваме мнението му, което не е обвързано с позицията му на вицепрезидент на КНСБ и не ангажира органите на конфедерацията.
Въпрос: В някои предприятия се правят опити за принуждаване на работещите да се ваксинират срещу Ковид-19. Как се уреждат правата на работещите в този случай? Какви права има работодателя да налага задължително ваксиниране, с която и да е от ваксините срещу Ковид?
Отговор:
На този етап ваксинирането срещу Ковид-19 не е задължително, а препоръчително (чл.58 от закона за здравето[1]). Тоест дали имунизацията срещу дадена заразна болест е задължително, или не, се определя в Закона за здравето и свързаната с приложението му Наредба №15/12.15.2005 г.за имунизациите в РБългария (последно доп. ДВ. бр.108/2020 г.). Наредбата определя лицата, които подлежат на задължителни, целеви и препоръчителни имунизации, както и редът, начинът и сроковете за извършване на имунизациите и реимунизациите. Според чл. 2 от наредбата задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции. Всички те се извършват според имунизационния календар на Република България (приложени към наредбата). Целеви са имунизациите срещу бяс, Кримска-Конго хеморагична треска и коремен тиф (чл.3). Препоръчителните имунизации и реимунизации са посочени в няколко точки в чл. 4 от наредбата и в него от края на 2020 г. фигурира и COVID-19 (в сила от 22.12.2020 г.).
Към тази информация ще добавим и следното:
1. Както в закона (чл. 59), така и в наредбата (чл. 5) са дадени права на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка да може със заповед да разпореди задължителна имунизация за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар.
2. Следва да се има предвид, че задължителната имунизация се извършва при определени в наредбата изисквания, така например тя може да бъде отложена при наличие на медицински противопоказания съгласно приложение към наредбата (чл. 20).
Вижда се от горното, че в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, свързани с приложението му, няма и не може да им норми, от които да търсим отговор на поставения въпрос. Това са въпроси извън правната уредба на КТ и подзаконовте актове, свързани с приложението му. Тоест работодателят не може да черпи основания от правната уредба на трудовите правоотношения по въпроси, свързани със здраве и здравеопазване.
На следващо място. Вече четем и слушаме информации за това как ще продължи работата си учебната система, детските заведения, в които подходът на разделяне на работещите на ваксинирани и неваксинирани набира скорост. Извън официалните източници на информация, в неформална среда се обсъждат възможности за продължаване на работата само чрез ваксинирани служители, като неваксинираните щели да бъдат „извеждани“ в неплатени отпуски?! Тоест няма да бъдат допускани до работните си места, на някакво правно основание (неизвестно какво, неуредено към момента)!
Четем и научаваме от международния новинарски обмен за това, че в държави от ЕС по един или друг начин горното разделение вече е в ход и се прилага. Например, в заведения от ресторантьорски тип не се допускат неваксинирани лица. Или в увеселителни заведения такива не се допускат.
Няма да се спираме на затворените за неваксиниране граници и условия за пътуване, изискващи сертификат за ваксиниране или съответните тестове.
Наскоро издадената заповед на Министър Ст. Кацаров (19.08.2021 г.) относно нови противоепдемични мерки също се опира на разделение на гражданите на ваксинирани и неваксинирани, в т.ч. преболедували. Тя е първата (у нас) формално-правна стъпка, акт на държавен орган (министърът е държавен орган) в национален мащаб, чрез който подходът на разделение на ваксинирани и неваксинирани се прилага. Който е ваксиниран/ преболедувал ще работи, който е ваксиниран/преболедувал ще може да ползва и има достъп до услуга, до стока, до дейност… и т.н.
Следва изрично да поясним, че това е правна възможност, която зависи от волята на едната страна по трудовото правоотношение – работодателят. Актът на здравния министър я открива, дава, а дали ще се приложи зависи от работодателя. Но така или иначе, макар и без пряко непосредствено, а опосредено действие този акт фактически създава правна предпоставка за разделение! За ваксинираните работа, за неваксинираните …. супата! Създаденият цифров сертификат за ваксинация се вкарва в реална употреба. Той вече не е само удостоверителен документ, вече служи и като удостоверителен документ за достъп. Срещу него получаваш реални права!
И така стъпка по стъпка, като че ли вървим към… създаване на нагласи и условя за преход към задължителност на ваксинирането. Дали това са предварително замислени действия за натиск върху индивидуалното и обществено съзнание с оглед стимулиране на интереса към ваксиниране? Докъде ще се стигне?
Предстои да видим!
Интересни и полезни са и постановките от наскоро взетото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с конкретен спор (със страна Чешката република), свързан със задължителна ваксинация на деца. То се опира на текстове от Европейската конвенция по правата на човека (ратифицирано от България) и неговите постановки могат да добавят аргументи, изходни позиции при евентуални решения в посока задължителност на ваксинирането за някои професии и специалности [2].
Едва ли е спорно, че общата политическа, икономическа и прочие обстановка не предполага спокоен и продуктивен обществен дебат по въпросите, свързани със задължителността на ваксинирането и разделянето на гражданите на правоимащи и неправоимащи на основата на ваксинирането им. В рамките на този дебат следва да има ясни постановки и за ония граждани, които по обективни, основно здравни противопоказания не могат (а не не искат) да бъда ваксинирани. Те следва да бъдат идентифицирани и спрямо тях да не се прилагат ограничителни мерки, ако такива бъдат взети с оглед разделението – ваксинирани и неваксинирани. В този смисъл и в решението на ЕСПЧ се изтъква аргументът за пропорционалността на мерките, включително неприложимостта им към деца.
Какво се случва в предприятията, какви тенденции се забелязват на този етап?
Получаваме информация (на този етап нямаме официални сигнали), че на места отделни длъжностни лица, или такива, които представляват работодателя (директори, управители и други подобни) се опитват да оказват натиск върху работниците, които не са ваксинирани да се ваксинират. Това става под различни форми и с различен интензитет.
- Правят се прогнози, отправят се опасения/заплахи за спиране на производството в резултат на въведени антипандемични мерки и наложително най-общо редуциране на персонала (съкращения в щата, спиране на работата, закриване на част от предприятието), като най-напред щели да бъдат уволнени, онези които не са ваксинирани. Тоест ваксинирането излиза на челно място в критериите за подбор на оставащи да работят.
- Изтъкват се причини от взаимен интерес, например, ако предприятието работи и вие ще работите, спре ли предприятието, поради висок процент заболели, всички губим… На тази основа се противопоставят ваксинирани срещу неваксинирани.
- На места се пробват подходи, основани на интерес – отпуски, парични бонуси, други облаги, т.е. процесът се изгражда на своеобразна търговска основа и взаимен интерес.
- Други подобни, смесени в някакви пропорции.
На фона на горното и във връзка с развитието на ситуацията, включително и в в предприятията, нейните трудово правни измерения, можем да кажем следното:
1. Няма и не може да има подкрепа за линия на поведение, основана на насилие, заплаха и манипулации, граничещи с тормоз на работното място, чрез които се преследва ваксиниране срещу Ковид-19.
2. Няма пречка през възможните форми на информиране и консултиране (вж.съответните текстове в КТ) да се води диалог в предприятията между работниците и служителите (представлявани от синдикалните им организации или от представителите по информиране и консултиране) и работодателите какви мерки и с оглед на какви заплахи следва да се търсят, включително и по въпроса за това как да се убеждават неваксиниралите се да пристъпят към ваксиниране.
Става дума за пътища и подходи насочени към промяна на убежденията, а не към заплахи и насилие над свободната воля на хората, работниците. Дали ще се използват стимули от различно естество, или ще се търсят различни форми за изясняване на ползите и вредите (ако има такива) от ваксинирането, или някакви смесени варианти, е отделен въпрос.
3. Добре е да се помисли за регионални или секторни форуми, на които определен актив, излъчен от работници и служители и представители на работодателите и местните структури на здравеопазването, да дискутират проблемите и да търсят възможни, взаимно приемливи решения.
4. Там, където има синдикални организации, би могло да се подготвят и сключат краткотрайни или дълготрайни споразумения, било то отделни или пък като допълнения към действащи колективни трудови договори, в които да намерят място клаузи свързани с мотивиране на работещите към ваксиниране, вкл. за нови мерки, свързани със запазване на работната среда от проникване на заразата.
Настоящият материал няма претенция да дава рецепти, да играе роля на наръчник за употреба в ситуацията. Основната му задача е да разясни, да обясни, да очертае възможни пътища и подходи. Да даде приоритет на спокойния и разумен диалог между страните в трудовите правоотношения.
И да не забравяме, че преди дни КНСБ излезе с апел към гражданите, към работниците и служителите да се ваксинират.
В името на обществото и на облекчаване на обстановката.
Изложеното представлява лично мнение![3]
[1] Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
- задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България;
- целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания;
- препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.
[2] Вж Задължителното ваксиниране и правата на човека, Кр.Кънев БХК, https://www.bghelsinki.org/bg/articles/zadyljitelnoto-vaksinirane-i-pravata-na-choveka
[3] Конституция на Република България
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.