Нашата прогноза е, че до края на година инфлацията ще наближи 5%. Това поскъпване трябва да бъде компенсирано в рамките на увеличение на заплатите през есента от фирмите в частния сектор, а с новия бюджет и във всички бюджетни плащания, каза в предаването на БНТ „Денят започва“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той коментира, че търговците пробват нови цени, а дали пазарът ще ги поеме, зависи от прозрачността на ценообразуването и мястото на регулаторите, които трябва да го осветят, да кажат, че това не е нормално, не е очакваният процес на движение на цените нагоре. „Да, има ръст, но не може да бъде три пъти за някои стоки. Има такива в рамките на по-малко от година. Цените на производител са скочили с около 14% на годишна база в индустрията. Цените на много суровини се увеличиха в световен мащаб, включително и при нас, заради бума на възстановяването на икономиките. Това трябва да бъде съобразено и управлявано. Заради политическите турбуленции и несигурност в България като че ли това се случва самостоятелно, на самотек и контролните органи и регулаторите трябва да си влязат във функцията“, каза Димитров.
Той напомни, че бюджетната процедура за 2022 г. вече чука на вратата и едно от най-важните неща, които трябва да се свършат през следващия месец. По процедура в края на октомври бюджетът би трябвало бъде внесен в парламента и това, че такъв няма не означава, че не трябва да се подготвя. „Новият служебният кабинет би трябвало да го свърши, да залага политики. Което е много странно, не се е случвало досега служебен кабинет да прави бюджет. Най-малкото, което обаче би могъл да свърши, е да повтори сегашния бюджет, да го координира в рамките на това, което е възможно и да заложи спешни мерки, нужни за подкрепа на социалните плащания“, обясни Димитров.
На първо място е минималната работна заплата за 2022 г., посочи той и припомни, че КНСБ предлага тя да стане 760 лв. „За тази ключова величина, ако се стъпи на скок от около 100 лв. на година, през 2024 г. ще стигнем 1000 лв. минимална заплата. Това е една психологически граница, която би трябвало да бъде поставена в България. Освен всичко друго, в социалните плащания за 2022 г. ще има натоварване – вече гласуваните разходи за пенсиите, за майчинските. Трябва да се види дали има друга възможност, дали има фискално пространство, както твърдеше г-н Асен Василев, за да се договорят нови размери на всичко, което е нужно да бъде подкрепено в социалната политика“, обясни още президентът на КНСБ.
По отношение на решенията на парламента за вдигане на пенсиите той посочи, че „това, което се направи, изглежда много добре, но в същото време започва да изглежда закъсняло. Цената на природния газ върви нагоре до небивали равнища, което обуславя нови цени на други стоки. Очаквам от началото на следващата година двуцифрено увеличение на цените на топлоенергията. Вярно, че само 20% от българите ползват парно, но там ще има удар.“
Той подчерта, че с бюджета за 2022 година трябва да продължат мерките за подкрепа на заетостта и засегнатите сектори на икономиката. Това ще даде допълнителна нужда от фискално пространство. През следващата седмица предстоят срещи с новите служебни министри на икономиката и на финансите, за да бъдат обсъдени параметрите, които да залегнат в него. Няколко неща стоят на масата – освен минималната работна заплата, минималното обезщетение за безработица, което не е съответствие със закона да е 60 процента от МРЗ, други плащания за уязвими групи.
Интервюто можете да видите тук: