– Г-н Димитров, предлагате минималната заплата от 1 януари да е 764 лв. Служебният социален министър също даде знак, че тя ще се вдигне догодина. В момента се правят разчети с колко да е ръстът, но според него скокът от 650 на 764 лв. е твърде голям.
– Нашето предложение е минималната заплата от 1 януари да е 764 лв. Имаме разчети и ще ги представим, когато договаряме размера ѝ. Тя трябва да стигне 50% от средната час по-скоро. Това ще ни препоръча и предстоящата директива на ЕС за минималната заплата. Нашата цел е в 5-6-годишен хоризонт двама възрастни, които работят на минимална заплата и гледат едно дете, да може да стигнат издръжката на живота. Т.е. нетният размер да се вдигне със 17,5%. С тези темпове минималната заплата ще стигне 1000 лв. до 1 януари 2024 г., когато трябва да влезем в еврозоната, и ще продължи своя ръст до 1200-1300 лв. през 2026-2027 г.
От юни са нужни 100 лв. повече на месец за тричленно домакинство, за да се компенсира ръстът на цените. Т.е. за издръжката им вече са необходими над 2020 лв. на месец при 1925 лв. през юни. Това означава, че нетното възнаграждение на всеки един от двамата работещи родители не трябва да е под 1010 лв. на месец. Средната заплата продължава да расте въпреки пандемията, въпреки заклинанията на бизнеса как това не може да стане. През август според НСИ тя се е вдигнала с 14 % на годишна база. Искаме подобни темпове да поддържат средните доходи, а ръстът на минималната заплата да ги изпреварва.
– Държавата реши да дава без условия по 50 лв. на всеки мегаватчас от сметките за ток на бизнеса. Мярката е за 7 месеца – от декември до края на юни 2022 г. Ще успее ли служебното правителство да я направи бързо и да компенсира бизнеса, защото галопиращите цени водят до инфлация и обедняване?
– Реакцията на служебното правителство изглежда своевременна. Освен 50-те лева има и още две мерки, които те заявиха като възможност за намаляване на цената, ако получим разрешение от Брюксел по повод въглеродните емисии и други доплащания. За догодина, когато имаме и парламент, може да се мисли и за временно намаляване и дори отменяне на ДДС върху тока, ако ни позволи ЕК. Най-лесната мярка е директни плащания към небитовите потребители, защото не става дума само за бизнеса, а и за училища, болници и т.н. Вероятно ще се окаже, че тези 50 лв. са малко като подкрепа за продължаващия ръст на цената на ел. енергия. На свободния пазар във вторник тя беше 300 лв. за мегаватчас.
Трябва ли да се чака, за да видим какво ще се случи? Категорично не! Какво да чакаме? Очевидно е, че сделките, които вече са сключени за четвъртото тримесечие и за първото на 2022 г., показват продължаващ ръст – 320 лв. за мегаватчас е невиждано ниво за България, като причините са основно външни. Тези средства трябва веднага да дойдат. Спори се дали може дивидентът на АЕЦ “Козлодуй” да бъде изтеглен и разпределен предварително с решение на МС. Според някои юристи е възможно, но други твърдят, че трябва актуализация на бюджета. Дори да има известно забавяне в правния отговор, трябва да се гарантира на фирмите, че ще получат компенсация от 1 октомври, за да си калкулират подобна помощ, която може да получат и по-късно.
Всички се вторачиха в очакваната печалба на АЕЦ “Козлодуй” от над 1,3 млрд. лв., но никой не погледна непредвидената печалба на другите енергопроизводствени мощности. Всички в момента печелят, и то баснословно, и сякаш непазарно от тази безумна цена на тока – всички ВЕИ-та, когенерации, американските топлоцентрали. Вярно е, че те са частни, но трябва да се заяви политическо намерение и те да участват във финансирането на небитовите потребители, когато това е възможно. Това е справедливият подход.
– На този фон 40% от работещите са енергийно бедни и сметките за тях и сега са непосилни. Шефът на КЕВР каза, че цените на ток, парно и топла вода няма да се вдигат до края на 2021 г., но какво е решението за по-малко поскъпване на парно и ток за бита от 1 януари?
– Цената от 119 лв. на мегават, която КЕВР определи от 1 юли за регулирания пазар, където са битовите потребители, е функция на свободния. Това, което стана през лятото и тази есен на свободния пазар, ще се отрази доста драматично по формулите, които предлага КЕВР, когато дойде време за регулация и нова стойност за битовите потребители. Първият възможен момент е 1 януари догодина. Всички се надпреварват да гадаят с колко ще се вдигне цената. Мога да кажа категорично, че това ще е двуцифрен ръст, но да се надяваме, че цифрата отпред няма да бъде 2. Според мен от 1 януари ръстът еленергията за битовите потребители ще бъде минимум 10-15%. А заради безумния ръст на газа, който продължава да
се движи нагоре, 1/5 от българските граждани, които са на парно, ще получат нови сметки с подобен ръст.
Да не забравяме, че цената на водата дълго време бе потискана от КЕВР. Целият ВиК сектор и без тази криза е пред разпад. Имаме всички предпоставки за перфектната буря в България – политическа, здравна, енергийна криза, която гърми с непредвидими и неясни измерения. Всичко това наслагва една огромна несигурност и трябват спешни мерки за най-уязвимите групи. Без тях няма как да очакваме социален мир, това е невъзможно. Всякакви други аргументи остават на заден план – дефицити на бюджета, фискални измерения. Всичко това политиците трябва да го забравят, без да изпадаме в популизъм. България е най-бедната и най-гладната страна в ЕС, но всъщност е най-дисциплинираната финансово, дори и в кризата. Ние поддържаме едни от най-ниските дефицити, с най-ниските ресурси, които даваме на хората в уязвимо положение, но и на бизнеса. Шоковете ще принудят още служебния кабинет, а и следващото правителство, да развържат кесията независимо от убежденията им.
Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства. Те трябва да бъдат целево подпомогнати. Сега подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко. Макар и с увеличения обхват, са около 345 хил., а общата сума е 525 лв., но това вече е в миналото. Този обхват трябва отново да се преразгледа и разшири от януари с новия бюджет. Но е нужно да се вдигне и помощта за януари, февруари и март. Още от 1 октомври трябва да се прилага официалната линия на бедност по европейската методика. Според нея през 2022 г. тя трябва да е 451 лв., но ние настояваме тя да се прилага още от тази есен. Така ще могат да се подпомогнат всички хора, които си купуват с 50% по-скъпо олио, хляб, който до края на годината ще стане 2 лв. за кг. Виждаме, че всички стоки и услуги бясно галопират, независимо че домакинствата са на “защитен пазар” на еленергията. Те вече консумират негативи от инфлацията от основни стоки и услуги. Настояваме от 1 октомври прагът на бедност да е 451 лв. и през него да се
изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи. Освен това още от тази есен искаме по 120 лв. месечно бонус и за безработните с минимални обезщетения.
– Какви други искания ще имате към бюджет 2022 г.?
– В началото на октомври ще представим какво очакваме от следващия бюджет. Вече сме изпратили нашите предложения по секторни политики във финансовото министерство. Всички плащания в здравеопазването и образованието трябва да бъдат гарантирани. Припомням, че пактът за стабилност и растеж, който изисква от държавите членки да спазват 3% дефицит, не се прилага и няма да има санкции.
– Има ли опасност да не се намерят пари за преизчисляването на пенсиите от 25 декември?
– Не, категорично няма.
– След дни пенсионерите ще получат по 120 лв. бонус, но от януари тези добавки ще спрат и вместо това ще има актуализация. Но средното увеличение през стажа ще е двойно по-малко – около 64 лв. Как политиците ще излязат от този капан, който сами си заложиха?
– С оглед на ръста на инфлацията, който не можем да предвидим до края на 2021 г., е трудно да се прецени дали тези 120 лв. вече не са били изядени изцяло или частично. От мерки в подкрепа на пенсиите ще има нужда и догодина. Капанът, който политиците си заложиха сами, едва ли всички го разбраха. Защото средното увеличение през смислената мярка за увеличаване на коефициента за стажа от 1,2 на 1,35 ще бъде според разчетите около 64 лв. Това означава, че ще има хора, за които то може да е 10, за други 30, а за някои и 120 лв. –
толкова, колкото е добавката. И така, през януари ще се окажем в ситуация, че някои пенсионери, може би не малка част от тях, няма да получат същия доход, който са имали през декември. Например, който сега получава 500 лв., ще взема от следващия месец до края на годината още 120 лв., т.е. доходът му ще е 620 лв. Няма никаква сигурност обаче, че през януари, като се приложи новият коефициент, същият пенсионер пак ще има доход от 620 лв.
Актуализацията на бюджета в частта за ДОО обявяваше за цел да се изправи изкривеният подход на даване на пари на калпак без оглед на размера на пенсията. Но, както казах, много съмнително е, че накрая ще се постигне този ефект, макар че посоката за увеличението на приноса на стажа в размера на пенсията е категорично вярна.
Нашата позиция винаги е била, че пенсиите трябва да се увеличават през приноса на осигурителния стаж. Никога не сме твърдели, че осъвременяването им чрез процентите по швейцарското правило е достатъчно. КНСБ винаги е смятала това за минимум, който може да бъде увеличаван по определен начин и с различен процент всяка година. За нас няма спор, че минималната пенсия трябва да расте изпреварващо. Сложният дебат за адекватността на пенсиите ще продължи и през 2022 г., независимо че някои политици си въобразяват, че са решили проблемите на пенсионерите.
Вече споменах, че чрез социални мерки и доплащания доходите на българите трябва да се допълват до линията на бедност, когато са под нея. За пенсиите това означава, че трябва да се намери интелигентно и перспективно решение, така че за всички пенсии, които след промяна на коефициента за стажа от 25 декември ще бъдат под линията на бедност, да има доплащане през социалното подпомагане.
Животът е показал, че политически е недопустимо, да не кажа невъзможно, да се отнеме нещо, което е дадено веднъж на хората, особено на българските бедни пенсионери. Трябва експертите да намерят такова решение, че на практика през януари никой пенсионер да не получава и 1 лев по-малко от това, което е получил през октомври, ноември и декември. Другото ще създаде непредвидими ситуации.
– Някои държави в ЕС вече получиха аванси от плановете си за възстановяване, а ние още го преправяме с успокоението, че парите се пазят за нас. А икономиката, образованието, здравеопазването, транспортът чакат инжекцията от 12,5 млрд. лв., за да могат поне да започнат лекуването от последствията от пандемията. Какво ще стане с него?
– Тези средства трябва час по-скоро да се влеят в икономиката и вече са крещящо необходими. Двете пречки, които изтъква вицепремиерът Пеканов – изискването на ЕК да посочим година за затварянето на въглищните централи и мини, както и да гарантираме върховенството на закона на съдебната система, са наистина много тежки. И двете теми бяха дълго отлагани от политиците, защото са горещи, сложни и чувствителни, социално непоносими. Сега за няколко седмици трябва да намерят решение, ако не искаме да загубим пари. Искаме или не, Зелената сделка ще я консумираме и с негативите ѝ, и с позитивите ѝ. Ние сме готови за диалог, който да гарантира, че няма да се проспят следващите 15-20 г., а ще се разкрият нови работни места, които да са и дигитално ориентирани, и зелени, които дават добри доходи на работещите в тези райони. Не на последно място, да им гарантират правото да имат синдикат.