„За да се справим с неравенствата, трябва да изградим централизирани и координирани системи за колективно договаряне и да разширим обхвата както на работниците, така и на работодателите. Разширяването на обхвата на колективните трудови договори също спомага за преодоляване на неравенствата. Нарушенията на основните права, включително правото на колективното договаряне, трябва да бъдат прекратени чрез по-строго прилагане.
Социалният диалог и колективното договаряне са от съществено значение за справедливия преход към бъдеще с по-малко неравенства и по-ниски въглеродни емисии. Устойчивите индустриални политики също са от решаващо значение за навременната трансформация. С тези инструменти можем да преминем към преход, без да създаваме допълнителни източници на неравенство.“
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на продължаващата в Женева дискусия за неравенствата и светът на труда в рамките на 109-тата сесия на Международната конференция на труда. В края на миналата и началото на тази седмица се обсъждат въпросите за това кои са основните фактори за неравенствата на пазара на труда и извън него; какви ефективни политики и мерки, съобразени с пола, са въвели държавите-членки за намаляване на неравенствата; каква е най-добрата политика за намаляване на неравенствата и насърчаване на приобщаващ растеж и устойчиво развитие, включително в контекста на възстановяването от пандемията. Във фокуса на дискусията е и какви действия трябва да предприемат членовете на МОТ на национално и международно равнище, включително чрез партньорства и политики за намаляване на неравенствата.
Димитров е заместник-председател на Комитета по неравенствата и света на труда и Главен преговарящ от страна на групата на работниците по тази тема.
В речта си от името на работниците той посочи, че пандемията задълбочи неравенствата в сферата на труда, включително концентрацията на жените в неформалния, нископлатения и несигурен труд. Неравенствата вредят на икономическия растеж, което означава, че наличието им навсякъде във взаимосвързаната световна икономика е обща грижа. Вертикалното неравенство подкопава равните възможности. Например – децата от семейства на работещи бедни биха постигнали по-слаби резултати от своите връстници, дори и да имат достъп.
„На пазарите на труда политиките, изготвени без социален диалог, доведоха до дерегулация, намаляване на заплатите и нарушения на основните права. Недостатъчната регулация и слабите институции на пазара на труда позволиха да се увеличи броят на несигурните работни места, включително чрез подизпълнителски договори, временна заетост и платформи. Междувременно пълната заетост беше изоставена като политическа цел.
Системите за колективно договаряне бяха демонтирани или изобщо не бяха спазвани. Наред с другото, това доведе до отделяне на производителността от заплатите. Това е тенденция както в развитите икономики, така и в глобалните вериги за доставки, където ръстът на производителността за износителите е по-висок от ръста на заплатите. Свързването на заплатите и производителността е от ключово значение. Финансовият сектор е откъснат от реалната икономика, а изследванията показват, че прекомерната финансиализация създава неравенство. Финансов сектор, който обслужва реалната икономика, ще окаже положително въздействие върху производителността, дела от труда в доходите, създаването на работни места и трансформиращите инвестиции. Част от решението е данък върху финансовите транзакции, който да намали спекулациите.“, каза Димитров.
Той изтъкна, че ерозията на колективното договаряне е сред причините за устойчивото намаляване на дела на доходите от труд. Именно то обаче свива различията между заплатите на работещите. Централизираното и координирано договаряне се свързва с по-ниско неравенство в заплащането, което е основен факт за настоящата дискусия.
„Колективното договаряне намалява разликите в заплащането чрез договаряне и прилагане на равно заплащане за труд с еднаква стойност и ефективни мерки за недискриминация. То дава възможност на уязвимите групи да изразят мнението си на работното място. Основните права трябва да бъдат гарантирани за всички работници, независимо от трудовото им правоотношение, включително за неформалните работници, както е описано в Препоръка 204 на МОТ относно прехода от неформална към формална икономика.
Това допълва мерките, насочени към това никой да не бъде изоставен, чрез заплати осигуряващи жизнения минимум, универсална социална закрила и преход към официалната икономика. Тези политики трябва да бъдат добре разработени. Определянето на заплатите следва да се ръководи от Конвенция 131 на МОТ относно определяне на минималната работна заплата, включително от нуждите на работниците и техните семейства. Програмите за социална закрила следва винаги да дават приоритет на приобщаването и чувствителността към пола“, изтъкна още Димитров.
Той посочи, че в пандемията всички видяхме значението на работещите на първа линия и как неравенствата в света на труда подкопават способността ни да реагираме на здравни и икономически кризи. В същото време много от работещите на първа линия са всъщност неформални работници, с несигурни условия на труд или получават минимална работна заплата.
„Докато богатите държат парите си на финансовите пазари и в данъчни убежища, работниците плащат регресивни данъци върху доходите и потреблението. Време е да обложим богатите с данък. Необходими са прогресивни данъци, данъци върху богатството и корпоративни данъци, както и борба с укриването на данъци и незаконните финансови потоци. По време на пандемията възникна разлика в данъчните стимули между развиващите се и напредналите икономики. Призоваваме за международна солидарност между страните чрез облекчаване на дълга, официална помощ за развитие и глобален фонд за социална защита“, изтъкна Димитров и предупреди, че неравенствата между страните и вътре в тях ще се увеличават, ако не се предприемат активни действия. Подходът трябва да бъде всеобхватен и координиран между държавите, а не фрагментиран или ограничен.
Най-добрият набор от политики се състои от такива в областта на труда и заетостта – за увеличаване на дела от труд в доходите и справедливо разпределение на заплатите, международни трудови стандарти, макроикономически политики за пълна заетост, преразпределителни фискални, данъчни и мерки за социална защита, каза той.