– Г-н Димитров, какви са очакванията ви към новото правителство?
– Всички имат сериозни и растящи, с основание бих казал, очаквания към новото правителство – и в икономиката, и в социалната, и в здравната сфера. Това е обяснимо при толкова месеци на политически турбуленции, и то на фона на развиващите се паралелно кризи, които доведоха до негативни процеси и последствия, и за предприятията, и за доходите на хората. Имам предвид инфлационните процеси, високите цени на електроенергията. Всичко това доведе до обедняващи социално уязвими групи.
– Какви мерки са най-спешни в момента?
– Трябва да има два пакета със спешни мерки – единият да бъде ориентиран към предприятията, а другият – към домакинствата, като още отсега трябва да се поднови компенсацията на предприятията за високите цени на електроенергията, в това число и за декември. Предварителните данни, които служебният министър на финансите Валери Белчев представи за очакваното изпълнение на бюджета за 2021 г., са изключително добри, така че не би трябвало да има никаква финансова пречка с първите си действия служебното правителство да финансира тези два пакета. Това включва искането на бизнеса, което ние подкрепяме, за едно доста по-високо плащане към всички субекти, които са на свободния пазар, като те не са само предприятия, но и други организации – училища, болници. Те трябва да получат по-значима подкрепа за декември и това да бъде заложено като продължаващо действие поне за първото тримесечие на 2022 г.
В момента все повече предприятия започват да анонсират съкращения, тъй като не виждат перспектива и ако това не се овладее, ни очаква удар върху заетостта точно през зимните месеци, в комбинация с високи цени на електроенергията и редица други негативни фактори през зимата.
– В кои сектори са най-големите съкращения в момента?
– Агенцията по заетостта през няколко седмици обявява данни на седмична база, като последните сочат, че освободените работници са повече от назначените, тенденцията се обърна през последните няколко седмици, от началото ноември, и продължава да се задълбочава. Големи предприятия вече се готвят за масови съкращения или поне обявяват, че ако няма някакви стъпки за подкрепа, ще бъдат принудени да го направят. Това важи за големи предприятия от тежките индустрии – машиностроителните, металургичните и т.н. Това все още са предупреждения или по-скоро последен вопъл. В същото време един пълен пакет, който трябва да включва и подкрепа за високата цена на газа, за тези, за които това е суровина за производство, трябва да бъде допълнен и с действия, които да бъдат ориентирани към домакинствата.
– Каква помощ трябва да има за домакинствата?
– Трябва да има час по-скоро рязко разширяване на обхвата на целевото енергийно подпомагане и респективно да се коригира месечната стойност на помощта за втората половина на отоплителния сезон – месеците януари, февруари и март 2022 г. съобразно новите цени на ел. енергията. Тази помощ трябва да се дава без подоходен тест за достъп по отношение на семействата/домакинствата, в които има напълно обездвижени и изцяло на легло хора.
Над два милиона български граждани имат проблеми с отоплението през зимата по данни на Европейската комисия и те трябва да бъдат подкрепени, а ние подкрепяме в пъти по-малко, дори с разширения обхват на помощта и с увеличения размер. Сумата от 523, 55 лв. също е крайно недостатъчна да компенсира увеличението и затова трябва да бъде допълнена. Скептик съм, че цените на електроенергията ще могат да бъдат овладени. Комисията за енергийно и водно регулиране заяви, че базата вече е два пъти и половина по-висока на свободния пазар, който няма как да се върне по-назад и върху нея те изчисляват референтната стойност на регулирания пазар и затова обявиха увеличение, което е по-малко от очакваното, но не е никакво. Очакваният 10-15 процента ръст на цената на електроенергията и на топлоенергията със сигурност трябва да бъде компенсиран за всички уязвими групи и през нова минимална работна заплата, която ние не смятаме, че е договорена правилно като параметри.
– Каква трябва да е минималната работна заплата?
– Минималната работна заплата /МРЗ/ не може да се определя автоматично. Ние имаме яснота, че трябва да има долен праг и това е посочено в директивата за минималните работни заплати, която се изготвя от ЕС и ще бъде завършена като документ през първите шест месеца на следващата година. В нея е записано, че МРЗ не може да е по-ниска от 50% от средната работна заплата, но никой не казва колко трябва да бъде. Прагът от 50 процента трябва да бъде заложен за 2023 г., а за 2022 година трябва да постигнем поне същия ръст на минималната работна заплата, какъвто е реализиран за средната работната заплата. Не разбирам защо се предлагат 710 лева, което е далеч под тези 13-14 процента, с които Националният статистически институт отчита, че расте средната работна работна заплата.
– Колко точно трябва да е, за да отговаря на тези проценти на увеличение на средната заплата?
– Ние смятаме, че тя трябва винаги да изпреварва ръста на средната заплата. Ако ще отговаря на него, трябва да е поне 750-760 лв. за следващата година.
– При една конфликтна среща с работодателите се заканихте да призовете хората на минимално възнаграждение на площадите, ако не получат достойно възнаграждение за своя труд. . . Още ли имате същото отношение за важността на минималната заплата?
– Разбира се. Това, което се заявява, че няма да има пенсионер, който да е под прага на бедност, е доста похвално, но трябва да има заявка, че до края на мандата няма да има работещ българин, който да е под заплатата за издръжката на живота, която ние изчисляваме и е далеч от нивата на минималната работна заплата. Докато не стигнем тези нива с ускорено движение на минималната работна заплата нагоре, ние ще искаме ускорен двуцифрен ръст 15-17 процента на минималната заплата, ще призоваваме хората, които работят на такава, да излязат и да кажат дали им стига с тези пари да живеят на минимални нива, дори не говорим за приличен живот. Справедливо ли е да получаваш за труда си пари, които не ти стигат да храниш семейството си или не е справедливо? Това са 500 000 души, които са на минимално възнаграждение и затова не трябва да се питаме защо много бързо оценката за управление от позитивна става негативна.
– Как оценявате коалиционното споразумение в частта „Труд и социална политика“?
– Пакетът със средносрочните и дългосрочните мерки първо е неизчерпателен и не адресира всички необходими стъпки, които трябва да бъдат направени. Ние подкрепяме част от тези неща, но някои от тях са вече действащи. Такава е мярката за еднократна помощ за родители на деца, които са останали вкъщи, заради затворени училища и детски градини. Всички знаем, че тя и в момента действа, има подоходен критерий. Ако става дума за ревизия на тази мярка, ние по-скоро смятаме, че тя трябва да продължи да действа такава, каквато е. Има и намерение за помощ за самонаети при ковид мерки – еднократна помощ в размер на една минимална работна заплата. Програмата „Запази ме +“ включва и самонаетите. Трябва да се слезе малко от предизборната еуфория и тази, която ги водеше да направят час по-скоро коалиция, поздравявам ги, че успяха и очакваме тя да е стабилна, но трябва да се влезе в детайли от компетентните експерти от съответните ведомства кое трябва да бъде предлагано и кое не.
По същия начин звучат и други мерки, неясни записи, понятия, които са неприложими към действащото законодателство – какво значи „всички плащания, несвързани с осигурителния принос да бъдат за сметка на социалната система?“, кое се разбира под социална система?
– Сигурно социално подпомагане имат предвид…
– Да, но … не е уточнено. Всички мерки са писани малко на коляно и не отчитат това, което действа към момента в пълен обем и не заявяват, че трябва да се ревизира това, което действа.
Предлага се разсрочване на енергийните сметки. Как може да стане, ако комбинираме това предложение с разширяване на енергийните помощи, това би дало по-добри резултати, отколкото да разсрочваме сметките. Има разсрочване на сметките за „Топлофикация“, но те са сезонни, сметките за тока са целогодишни. На кого ще разсрочим – на юридически лица, само на граждани?
За пенсиите би трябвало да има връщане назад отново към темата. Още преди време казах, че въпросът с пенсиите не е решен и то се вижда към момента. Заявката, че никой няма да падне под дохода, който има, е добре дошла, но за пореден път така се разрушава цялата пенсионна система. Това трябва да бъде сложено на масата от експерти от пенсионната система, да участваме с работодателите и да се намери едно по-устойчиво решение, а не във вида, който преди изборите изглеждаше като „да дадем на всички, за да могат да ни изберат“.
– Кое е по-устойчивото решение? По-висока тежест за година осигурителен стаж ли?
– Безспорно. Това беше нашето предложение и винаги е било. Никакво преизчисляване не трябва да има с друг осигурителен доход, което ще е в разрез с всички правила и отново ще доведе до нови несъответствия между принос и генерирани права.
Цялостното споразумение за пенсионната реформа, което беше подписано през 2015 година, ако някой иска да го продължава, да го извади и да го сложи на масата и да каже какво иска да променя. Ние сме готови да седнем да говорим, но така – на парче, в някакви формати, за нас не е е сериозно. Ние правим реформа повече от 20 години и тя не е почнала днес, нито ще почне утре с новото правителство на промяната. Хората доста години са понесли много несгоди, за да получат съответния достъп и очакват да получат доход, който отговаря осигурителния принос, който са имали. Всичко, което разрушава този принцип, трябва да бъде преразгледано, да спрем с популистките плащания на калпак, да се върнем към системата, която дава връзката принос – права.
– Каква е позицията ви за максималния осигурителен доход?
– По-логично да е обвържем максималния осигурителен доход със средния в някакъв коефициент, а не със средната работна заплата. Вноските не се правят върху нея, а се отчитат върху среден осигурителен доход.
Не мога да коментирам всичко, но трябва да се знае, че в диалога трябва да участват експерти.
Договореността на коалиционните партньори в никакъв случай не изчерпва диалога, който са задължени по закон управляващите да правят със социалните партньори. Това, което се развива в момента в някакви 18 експертни съвета, които ще коментират всякакви теми, законодателни инициативи, решения за обществени проблеми, за нас е положително, оценяваме го като добра стъпка, но в никакъв случай не може да замести нито тристранния съвет, нито комисиите към него, нито междусекторни такива, нито диалозите в министерствата. Ако се правят такива предложения от четирите партии, те трябва да стигнат до ранно обсъждане с нас, в ранна фаза социалните партньори трябва да бъдат включени в експертните групи, за да не се стига до коментари като моя, че не е ясно какво точно се предлага.
– Ниските доходи ли определят и ниското ни самочувствие като европейски граждани? Има ли шанс новото управление да повиши самочувствието ни?
– Няколко неща определят самочувствието ни – това, което създаваме и как се оценява през доходите ни, дали условията ни на живот в града, в селото, в което живеем, са близки до средноевропейските и достатъчно прилични. Важно е и как социалната система дава възможност да образоваме децата си и да се лекуваме. Всичко това определя усещането дали живееш в достойна среда или си пак някъде на опашката. Постигането на добри доходи, достъпно и качествено здравеопазване, образование, което дава бъдеще на децата ни, градската среда, общините и местата, в които живеем, са ключовете, които определят решението да останеш или да заминеш, емиграцията и оттам – и демографията.
– Как оценявате това, което беше направено през 2021 година в подкрепа на хората?
– Беше добра стъпка това, че се запазиха програмите за заетост, ние настояваме и догодина да продължат всички мерки и то да се върнат в оня вид с праг, който вкарва повече предприятия – 20 процента спад на продажбите. Това продължава да пази работниците, макар че цените на електроносителите тласкат решенията на фирмите в друга посока. Положителни бяха и други мерки, които подкрепиха в социален план пенсионерите и някои групи, бяха полезни, макар и недостатъчни. Ние искахме да бъдат подкрепени и хората, които са на минимално обезщетение за безработица с допълнителна мярка, което не се получи, както и други групи, които не получиха подкрепа, а в много други държави получиха. Неясно защо, оказа се, че бюджетът има възможност, отиваме на преизпълнение на актуализирания бюджет. Когато се правят всички стъпки, трябва да бъдем по-щедри от гледна точка на това хората да получават нужната подкрепа, поне да се равняваме като проценти, съотношения на средноевропейските, а не като числа.
Ние смятаме, че всички мерки срещу корупцията трябва да бъдат приоритизирани, но не могат да бъдат фетишизирани. Да се твърди, че като борим корупцията ще оправим държавата, ще потекат реки, които ще разпределим, без да пипаме данъците, без да увеличаваме заплатите, за нас е невъзможно. Трябва да си има политики, които да действат и към борбата с корупцията и към социалната сфера, и към доходите, и към данъчната система, които в синергия да дават отговор на въпроса как се чувствам в България – дали като европейски гражданин или като нещо различно.