Две трети от работниците в ЕС няма да бъдат обхванати от меркитe за прозрачност на заплащането на мъжете и жените, които ще бъдат въведени с бъдещата директива, целяща да реши проблема. Това следва от предложенията на Европейската комисия, въпреки че усъвършенстването на законодателството бе сред водещите политически обещания на председателя ѝ Урсула фон дер Лайен, алармират от Европейската конфедерация на профсъюзите.
В обсъждания в момента вариант се предвижда новите мерки за отчитане и докладване на възнагражденията да важат за големи предприятия с над 250 работници. Работодателите ще са длъжни да публикуват ежегодно информация относно разликата в заплащането между мъже и жени в организацията и да представят информация на работници и техните представители за разлики в заплащането по категории.
Под прага от 250 служители обаче остават 67 на сто от работниците в ЕС или близо 84 милиона. В обхвата на изискванията ще са 41,3 милиона, показват изчисленията на ЕКП.
В България директивата ще обхване 25 на сто от работниците, в Гърция едва 12 на сто, в Италия, Латвия и Естония – 21 процента. В последните две страни се наблюдават и едни от най-големите разлики в заплащането на мъжете и жените, посочват от конфедерацията.
Дори във Франция, където броят на работещите в големи организации е най-висок, мерките ще се отнасят за по-малко от половината служители. Тя е една от едва трите държави-членки, в които ще бъдат обхванати повече от 35% от работниците.
Прагът на ЕК създава и друг проблем – той подкопава националното законодателство в 12 държави-членки, където отчитането на заплатите вече се прилага за организации с между 50 и 150 служители. Само в Германия има законодателство с по-висок праг от предложения, посочват още от ЕКП.
Оттам обясняват, че аргументът на Комисията – че прагът е необходим, за да се ограничат разходите на бизнеса за новата политика, също не е издържа. Оценката на въздействието е показала, че разходите за отчитане на прозрачността на заплатите намаляват значително след първата година. Първоначално това ще струва на всеки работодател средно между 315 и 500 евро, но през следващите години разходите намаляват до под 100 евро.
Предстои проекта на директивата да се гледа в две комисии на Европейския парламент до края на месеца. ЕКП призовава членовете им да премахнат прага от 250 служители.
„Ковид кризата показа ясно подценяването на работата, която се извършва предимно от жени – те заемат най-нископлатените позиции за справяне с пандемията. Прозрачността на заплащането може да бъде мощен инструмент за премахване на срамната разлика от 14% в заплащането на жените и мъжете в Европа (толкова е и в България, бел.ред.) „, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
Според нея, ако остане сегашният вид на проектодирективата, „твърде много работодатели ще могат да продължат да прикриват факта, че плащат на мъжете значително повече пари за работа със същата стойност като тази на жените“.
„Правото на равно заплащане не трябва да зависи от размера на предприятието, в което работите. Сега от членовете на ЕП зависи да уверят, че тази директива действително има значение за работниците. Принципът на равното заплащане е залегнал в европейските договори от 1957 г. насам. Жените вече чакаха достатъчно дълго за смислени действия на ЕС, за да превърнат това в реалност“, каза още Линч.
В своя позиция за подобряване на директивата КНСБ също настоя всички компании, независимо от тяхната големина, да изготвят доклади и съвместно оценяване. Преди месец конфедерацията организира форум, на който бяха дискутирани ключовите моменти от директивата и проблемните текстове в нея.