Международната организация на труда понижи прогнозата си за възстановяване на пазара на труда през 2022 г. Очакванията са за дефицит в отработени часове в световен мащаб, еквивалентен на 52 милиона работни места на пълен работен ден. Предишната оценка от май 2021 г. прогнозираше дефицит, равняващ се на 26 милиона работни места на пълно работно време.
Според доклада на МОТ „Световна заетост и социална перспектива – Тенденции 2022“ (World Employment and Social Outlook – WESO Trends), въпреки че тази последна прогноза е подобрение на ситуацията от 2021 г., тя остава почти два процента под броя на глобалните отработени часове преди пандемията.
Очаква се глобалната безработица да остане над нивата преди COVID-19 поне до 2023 г. и да засегне 207 милиона души през тази година. През 2019 г. в световен мащаб безработни са били 186 милиона.
Докладът на МОТ също предупреждава, че цялостното въздействие на пандемията върху заетостта е значително по-голямо от представеното в тези цифри, защото много хора са извън пазара на труда. През 2022 г. се предвижда показателят за световна работна сила да остане с 1,2 процентни пункта под този от 2019 г.
Понижаването на прогнозата за 2022 г. отразява до известна степен въздействието, което последните варианти на COVID-19 – Делта и Омикрон, оказват върху света на труда, заради значителната несигурност по отношение на бъдещия ход на пандемията.
Докладът предупреждава за големите различия във въздействието, което кризата оказва на различните групи работници и държави. Тези различия задълбочават неравенствата вътре и между страните и отслабват икономическата, финансовата и социалната структура на почти всяка нация, независимо от нивото на развитие. Щетите вероятно ще изискват години за поправяне, с потенциални дългосрочни последици за участието на работната ръка, доходите на домакинствата и социалната и политическата кохезия.
Ефектите се усещат на пазарите на труда във всички региони на света, въпреки че могат да се наблюдават големи различия в моделите на възстановяване. Европейските и Северноамериканските региони показват най-обещаващите признаци на възстановяване, докато Югоизточна Азия, Латинска Америка и Карибите имат най-негативна перспектива. На национално ниво възстановяването на пазара на труда е най-силно в страните с високи доходи, докато икономиките с по-ниски и средни доходи се справят по-зле.
Очаква се непропорционалното въздействие на кризата върху заетостта на жените да продължи през следващите години, се казва в доклада. Затварянето на институциите за образование и обучение пък „ще има каскадни дългосрочни последици“ за младите хора, особено за тези без достъп до интернет.
„Две години след тази криза перспективите остават крехки и пътят към възстановяването е бавен и несигурен. Вече наблюдаваме потенциално трайни щети на пазарите на труда, а бедността и неравенствата нарастват“, каза генералният директор на МОТ Гай Райдър.
„Не може да има реално възстановяване от пандемията без широкообхватно възстановяване на пазара на труда. И за да бъде устойчиво, това възстановяване трябва да се основава на принципите на достоен труд, а именно осигуряването на здраве и безопасност, справедливост, социална защита и социален диалог“, заяви Гай Райдър.
WESO Trends включва изчерпателни прогнози за пазара на труда за 2022 и 2023 г. Той дава оценки за това как се е развило възстановяването на пазара на труда в световен мащаб, отразявайки различни национални подходи към възстановяването от пандемията и анализирайки ефектите върху различни групи работници и икономически сектори.
Докладът на МОТ показва, че както при предишни кризи, временната заетост създаде буфер срещу шока от пандемията за някои. Много временни работни места бяха прекратени или неподновени, но бяха създадени алтернативни, включително за работници, които са загубили постоянната си работа.
WESO Trends също така предлага обобщение на ключови препоръки за политиките, така че те насочени към създаване на напълно приобщаващо, ориентирано към човека възстановяване от кризата както на национално, така и на международно ниво. Те се основават на „Глобалния призив за действие за ориентирано към човека, приобщаващо и устойчиво възстановяване от кризата, породена от Ковид-19“, приет от 187-те държави-членки на МОТ през юни 2021 г.