Федерацията на независимите синдикати от земеделието изразява загриженост и настоява за прилагане на детайлен анализ и научно-обоснован подход на нарастване на осигурителните доходи на земеделските производители, пчелари и тютюнопроизводители, съобразен с реалностите в българското земеделие.
Това се казва в Становище на ФНСЗ-КНСБ относно Минимален осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители в Проект на Закон за ДОО на Република България за 2022 – Бюджет на Министерството на земеделието. То е изпратено до Пламен Абровски, председател на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание, министъра на земеделието Иван Иванов, министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков и управителя на НОИ Ивайло Иванов. От Федерацията настояват за съвместна среща с тях, на която да бъдат обсъдени поставените в становището проблеми и въпроси.
В него се посочва:
В проекта на Закона за ДОО се предлага повишение на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв., колкото е предвидено за МРЗ-2022 за страната. Както всяка година, в Бюджета за 2022 се предлага нарастване на минималния осигурителен доход за само-осигуряващите се лица да бъде на МРЗ за страната – от 650 на 710 лв. Земеделските производители и тютюнопроизводители се разглеждат в една група – тази на самоосигуряващите се лица. Към тях спадат и пчеларите. Съвсем логично, след промяната на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица да се променя и МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводители. Още повече, че се повиши минималната пенсия на 370 лв., а средният осигурителен доход за страната също нарасна на 1171 лв.
Тук трябва да направим няколко изчисления и ясно да кажем, че при плащане на посочения по-горе минимален осигурителен доход за миналата година от 420 лв. в никакъв случай не се покриват осигурителните права за минимална пенсия. С други думи, получателят на минимална пенсия е нетен ползвател на средства от солидарната социално-осигурителна система, защото:
1. Земеделският производител при навършване на осигурителен стаж и възраст и поради платените назад в годините още по-ниски осигурителни вноски ще получи определената за страната минимална пенсия.
2. Осигуряването на неговата пенсия е за сметка на солидарната осигурителна система и подлага на изпитание принципа на справедливост в нея, защото всички останали работещи, които навършват осигурителен стаж и възраст, пенсията им се определя на база на техния действителен осигурителния принос. В действителност се изравняват пенсиите на лицата, които са се осигурявали в годините на минимална работна заплата или в малко по-високи стойности от нея и при пълен осигурителен стаж, получават минимална пенсия, равна на тази за земеделските производители, които са се осигурявали почти на половината на минималната работна заплата.
Видно от горепосоченото, само за земеделските производители и тютюнопроизводителите е направено изключение в осигурителната система и те години наред плащат минимални осигуровки, с които не покриват осигурителните си права дори за минималната пенсия. Ясно е, че тази неравнопоставеност не може да продължава, особено в контекста на растящите милиардни дефицити в осигурителната система.
От друга страна, предвиденият МОД за земеделските стопани и тютюнопроизводителите, поради многогодишно задържане на ниско ниво и несъмнен политически интерес, сега скача с почти 60 %, което само по себе си
поражда въпроси, колебания, а и съпротива сред земеделската общност и в Парламента.
Да погледнем отново цифрите. В момента задължителните осигуровки за един земеделски производител, пчелар или тютюнопроизводител, който не се осигурява за общо заболяване и майчинство, възлизат на 116,76лв. В случай че
се приеме минимален осигурителен праг от 710 лв., дължимата задължителна осигуровка ще нарасне на 197,38 лв., което прави увеличение от около 80лв. Увеличението на осигурителните вноски със сигурност ще засегне най-уязвимата част от земеделските стопани и тютюнопроизводители. Вярно е, че те и сега плащат трудно определената вноска и това е видно от средния осигурителен доход. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, осигурени за всички социални рискове, без трудови злополуки и безработица през 2020 г. са 15 304 души, а осигурените само за пенсия земеделски стопани и тютюнопроизодители са едва 11 983 души.
Като изхождаме от спецификите на българското земеделие, което се характеризира с разнообразие от форми на заетост, големина на стопанства и преобладаващ дял на малки, дребни и семейни стопанства, които са жизненоважни за съхраняване жизнеността на малките населени места и селските райони, в които се упражнява земеделска дейност, нашата категорична позиция е, че в настоящата ситуация е нелогично и недопустимо когато се обсъжда МОД да се говори само като за парична такса.
Настояваме за дългосрочни и устойчиви решения на МОД за земеделските производители, които да се основават на спешен и детайлен анализ на тази целева група осигуряващи се лица в отрасъла и съпътстващите дейности, който
да отчита колко са тези земеделски производители, пчелари и тютюнопроизводители, в каква възрастова категория са (дали са пенсионери), от кои сектори са, какво произвеждат, от колко години се занимават със селскостопанска дейност, земеделието основна дейност ли е, имат ли друг трудов договор или доход от икономическа дейност и пр.
Този анализ трябва да направи разлика между земеделски производители и прекупвачи на земеделска продукция и да аргументира възможности за насърчителни политики, облекчения и финансиране, с което да се осигури икономическата жизнеспособност на земеделските производители, независимо от тяхната големина и вид дейност. Нещо повече, да се защити правото им на труд в името на социалната функция на земеделието като отрасъл.
Всичко това е заложено в целите на ОСП, а и в Приложение 7 на Коалиционното споразумение.
С пълния текст на становището можете да се запознаете тук.