КНСБ винаги е считала, че фискалната политика трябва да оказва влияние върху формирането на съвкупното търсене с цел насочване на производството и заетостта към потенциалното си равнище и повишаване на благосъстоянието на всички икономически единици. Ролята на съвкупното търсене винаги трябва да бъде водеща, тъй като то е най-значимият макроикономически фактор, който движи реалният растеж на икономиката и стопанската активност. В този смисъл, считаме така предложената актуализация на Бюджет 2022, като твърде ограничена откъм обхват и амбиция, особено в условията на нарастващи цени и повсеместна загуба на покупателна способност на всички икономически субекти в рамките на цялото национално стопанство. КНСБ не вижда нито една реформа, макар да беше заявено в началото на тази година, че ще има ключови реформи след извършването на предварителни разчети и анализи. Вместо това ни се предлага т.нар. „антикризисен“ пакет от мерки, който вече бе обсъден в рамките на НСТС и по който социалните партньори се произнесоха с големи резерви. Извън този „антикризисен“ пакет, настоящата актуализация не предлага нищо повече. Променени са допусканията за развитието на основните макроикономически и фискални параметри, но според нас, тези допускания са твърде объркващи и противоречащи на развитието на стопанските процеси до момента.
- Макроикономически параметри
Прогнозата за реален растеж на икономиката в АСБП 2022 – 2024 г., която бе използвана и като мотиви за приемането на Бюджет 2022, беше в размер на 4,8%, а заложеният дефлатор на БВП, бе 4,5%. В резултат на това, беше направена прогноза от МФ, че БВП по текущи цени в края на 2022 г. ще бъде в размер на 143 млрд. лв. спрямо 132,7 млрд. лв. към края на 2021 г., което представляваше ръст от 7,7%.
Два месеца по-късно, когато излезе Пролетната макроикономическа прогноза на МФ, бе направена корекция, като заложеният реален растеж бе намален до 2,6%, а очакванията за дефлатора на БВП бяха повишени до 8,2%. Така БВП по текущи цени в края на 2022 г. трябваше да стане 147,4 млрд. лв., което е с 4 млрд. лв. повече спрямо очакванията от февруари 2022 г.
На този фон, в момента с мотивите към предлаганата актуализация на Бюджет 2022, са заложени отново нови параметри. Направена е корекция на реалния растеж до 2,9%, а прогнозите за инфлацията измерени чрез дефлатора са коригирани в посока нагоре до 10,2%. По този начин вече очакванията за номиналният размер на БВП в края на годината достигат до 150,5 млрд. лв.
Според КНСБ, не е нормално в рамките на 3 месеца в три различни ключови документа от гледна точка за макроикономическите допускания за развитието на страната ни, да е налице такава съществена корекция в показателите. Разбира се, това е продиктувано донякъде и от извънредните външни шокове на които бе подложена страната ни, но при всичко положения е притеснително от гледна точка на екстраполацията, тъй като, видимо от промените до момента, стойността на БВП по текущи цени, както и средногодишната инфлация, ще бъдат значително по-високи, спрямо първоначално заложените при приемането на Бюджет 2022 през февруари месец. Всъщност, актуалната прогноза на МФ показва, че БВП на България ще нарасне номинално с 18 млрд. лв. в рамките на 12 месеца, при условие, че наистина средногодишната инфлация остане толкова.
Изразяваме резерви, както към прогнозираното средногодишно ниво на инфлацията, така и към нивото на заложеният реален икономически растеж. Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. На този фон, според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ), цитирани в самите мотиви към актуализацията, реалният БВП през първо тримесечие на 2022 г., е нараснал с 4,5% (сезонно изгладени данни) спрямо същия период на 2021 г. Тук е важно да кажем, че в ЕС годишният растеж е 5,2% в реално изражение. Така България се нарежда на едно от последните места по темп на икономически растеж през първото тримесечие на 2022 г. Според наличните данни за 20 икономики от Европейския съюз Германия, Литва, Словакия и Швеция са с по-нисък растеж до момента, докато останалите 15 икономики изпреварват България. Следователно, имаме пълно основание да смятаме, че реалният растеж за 2022 г. ще бъде по-висок от заложеният в момента 2,9%.
По отношение на инфлацията, корекцията е основно поради по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки по линия на по-силни ефекти от суровините и енергоносителите. Тук основният въпрос е колко дълго ще продължи ускоряването на инфлацията, тъй като заложените стойности в момента са на базата на сценарии, при който, след няколко месеца инфлацията започва да се успокоява и да намалява. Рисковете пред тази прогноза за инфлацията остават преобладаващо във възходяща посока, като се свързват с несигурността за разрешаването на конфликта в Украйна и произтичащата от това вероятност за продължаващо повишение на международните цени на основни международно търгуеми суровини (петрол и природен газ, храни, метали, торове). Друг фактор, който може допълнително да ускори инфлацията в страната, са формираните високи инфлационни очаквания, които са повлияни от поскъпването на стоки от първа необходимост – в т.ч. храни и енергия. КНСБ счита, че от сегашна гледна точка, това няма как да бъде прогнозирано правилно и не е малка вероятността да се наложи още една корекция на индекса на средногодишна инфлация през есента.
Все пак, основен двигател на растежа представлява вътрешното търсене, като потреблението на домакинствата се повишава с по-висок от средния за БВП темп, ако погледнем данните на Евростат за 2022 г. Тук трябва да се отчете и приносът на украинските бежанци към потреблението, макар че той е по-силен през април и май. Приносът на нетния износ за растежа на БВП е отрицателен. Темпът на растеж на вноса в реално изражение леко превишава този на износа и в резултат от това отрицателното салдо се разширява както в абсолютен размер, така и спрямо БВП, което отрежда още по-важна роля на съвкупното вътрешно търсене. Това е и една от основните причини поради която КНСБ от години настоява да се предприемат мерки за стимулиране на това вътрешно търсене, като се увеличава разполагаемият доход у домакинствата, където пределната склонност към потребление клони към единица.
В заключение, макар към момента да е заложен 13,4% ръст на номиналния БВП през 2022 г. спрямо 2021 г., то вероятността реалния растеж и средногодишната инфлация да бъдат по-високи, е голяма, което потенциално би формирало дори по-висока стойност на БВП от тези 150,5 млрд. лв. Нашата оценка в макроикономически план е, че прогнозата на правителството за развитието на българската икономика през настоящата година, беше силно сгрешена, като не бяха взети предвид предупрежденията на много икономисти.
- Фискални параметри
Отчитайки променената среда, МФ актуализира макроикономическата прогноза за 2022 г., което съответно рефлектира и в промяна на рамката по приходите по КФП за настоящата година. Нетният ефект в приходите по държавния бюджет за 2022 г. е увеличение в размер на 587,8 млн. лева. Освен това, в одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Република България и договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с Европейската комисия е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС (увеличение от 1 057,4 млн. лв.), което променя разчета по сметките за средства от ЕС, съответно разчета по КФП. Отчитайки съответните ефекти в разчетите, произтичащи от тези обстоятелства, МФ ни представя в момента актуализирани разчети по приходите по КФП. Нетното увеличение на приходите от посочените промени възлиза на 1 645,2 млн. лв.
Според КНСБ, нивото на приходите е значително подценено. При настоящата преразпределителна роля на държавата, при прогнозиран БВП по текущи цени в размер на 150,5 млрд. лв., това би означавало минимум 60,2 млрд. лв. приходна част по КФП. Това представлява увеличение с ок. 3 млрд. лв. спрямо в момента заложените приходи в размер на 57,2 млрд. лв., а не 587,8 млн. лв., както предвиждат мотивите към актуализацията. Нещо повече, когато говорим за моментната преразпределителна роля на държавата, не включваме тези 1,05 млрд. лв., които страната ни ще получи като планирани грантове от ЕС в рамките на НПВУ, тъй като те са еднократен и извънреден приход, който няма връзка със структурата и обема на данъчните и неданъчните приходи. Това означава, че към тези 3 млрд. лв. допълнителни приходи, които страната ни ще генерира в резултат само от очакваният по-висок БВП с ок. 7 млрд. лв. спрямо планирания, трябва да добавим и тези 1,05 млрд. лв. извънредни приходи, записани в графата „Помощи и дарения“. Така общата сума на допълнителните приходи в актуализацията на Бюджет 2022, ще стане минимум 61,2 млрд. лв., което е с близо 4 млрд. лв. повече спрямо планираните 57,2 млрд. лв.
КНСБ счита, че това е програма „минимум“, която би се случила, тъй като всичко по-малко, при настоящата икономическа конюнктура, ще означава влошена събираемост и пропуски на приходните агенции и значително понижена ефективност. Ако вземем предвид и рисковете пред макроикономическата прогноза, които бяха описани вече, относно размера на реалния растеж и средногодишната инфлация, размерът на тези допълнителни приходи от данъци, би бил дори по-голям от цитираните 3 млрд. лв. Именно поради тази причина, считаме че изпълнителната власт подценява значително приходната част. На базата на тази подценена оценка, не се предвиждат повече допълнителни разходи, намалено е значително нивото на амбиция по отношение на предлаганите мерки и не са предприети за пореден път по-активни политики по доходите от каквито има критична нужда. Това твърдение ясно може да се види, като се оцени фискалният ефект от предложените промени в актуализацията, кръстени по-рано като „антикризен“ пакет. Общата стойност на целият пакет от мерки като нетен фискален ефект, е оценена на 2,14 млрд. лв. от които 1,61 млрд. лв. по-високи разходи и 529 млн. лв. по-малко приходи спрямо заложените параметри в приетият Бюджет 2022. Оценката на КНСБ по конкретните мерки беше представена вече в отделно наше Становище, но дотолкова, доколкото те са основна съставна част от тази актуализация, е редно да се кажат няколко ключови неща:
- Пакетът мерки е недостатъчен и не поставя акцент върху доходите на хората;
- Мнозинството от мерките нямат антикризисен характер, тъй като не гарантират възстановяване на изгубената покупателна способност на гражданите;
- Не са адресирани правилно крайните субекти върху които ще се окаже ефект, което е основно в резултат и на факта, че не бяха предварително обсъдени със заинтересованите страни – представителите на работниците и служителите и бизнеса;
- Мнозинството от мерките касаят промени в косвени данъци, без да е предварително пресметнат ефекта на данъчния мултипликатор, който да покаже при определено фиксирано равнище на конкретен данък с колко ще се измени равновесното равнище на дохода. Налице е само оценка на фискалният ефект, но не е оценена ефективността на всяка от предложените мерки;
- Мерките, които касаят повече правителствени разходи под формата на субсидии, също не са оценени през разходния мултипликатор, който трябва да покаже до какво изменение върху равнището на съвкупното производство и потребление ще доведе определено изменение в правителствените разходи;
Прави впечатление и че капиталовата програма не е променена. Тя остава в размер на 8,2 млрд. лв., които по наши оценки, много трудно ще бъдат изпълнени. Това е тенденция от години, но в момента тези разходи са рекордно високи за сметка на други пера, като например разходите за «Персонал» и «Работни заплати», където не е предвидена нито една стотинка. Според нас, капиталовите разходи няма да се изпълнят в размера в който да предвидени, като те също биха могли да се използват като допълнителен буфер за финансиране на повече мерки в подкрепа на доходите и покупателната способност на хората.
По отношение на разходите, актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на ДОО, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимия ресурс за компенсациите към крайните потребители физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на 1 973,3 млн. лв.
Всъщност, посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 г., като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1% от прогнозния БВП. Предвид консервативната позиция по отношение на допълнителните мерки и значителното подценяване на приходната част, КНСБ счита, че за поредна година ще се приложи подхода, който се следва от години, да се залагат дефицити и да не се отчитат в пълният им размер, дори напротив, понякога бюджетната година да приключва на излишък при планиран дефицит. Дори инфлацията да се запази така, както прогнозира МФ в актуализацията, то при 4 млрд. лв. повече приходи /сборът от 1,05 млрд. лв. грантове по НПВУ + 3 млрд. лв. повече приходи в резултат от корекцията на БВП по текущи цени при настоящата преразпределителна роля на държавата/, то размерът на реалният дефицит, който държавата би отчела, отчитайки стойността на антикризисния пакет в размер на 2,14 млрд. лв., ще бъде в размер на не повече от 4,2 млрд. лв. или 2,8% от БВП, а не както в момента се планира – 6,2 млрд. лв. или 4,1% от БВП. Това всичко, при положение, че цялата капиталова програма в размер на 8,2 млрд. лв., се изпълни. Ако не се изпълни, то съществува реална опасност наистина Бюджет 2022 да приключи близко до балансираното бюджетно салдо, което в настоящата икономическа конюнктура, считаме за грешно и безотговорно към бизнеса и домакинствата.
По отношение на управлението на държавният дълг, очакванията са държавният дълг да достигне ниво от 38,5 млрд. лв. или 25,6% от прогнозния БВП за 2022 г. Съгласно последните официално публикувани от Евростат данни, към края на 2021 г. дългът на сектор „Държавно управление“ в номинално изражение възлиза на 33,3 млрд. лв. (при 29,6 млрд. лв. в края на 2020 г.), а като дял от БВП достига 25,1% (при 24,7% за 2020 г.). България остава с третия най-нисък дълг в ЕС (след Естония с 18,1% и Люксембург с 24,4%). В следствие на извършените дългови операции през първото тримесечие на 2022 г. може да се прогнозира, че за първото тримесечие на 2022 г. Република България запазва мястото си в челната тройка сред държавите членки на ЕС с ниско ниво на държавна задлъжнялост. Като цяло, КНСБ изразява положителна оценка, но припомня, че самоцелното поддържане на нисък дълг не спомага по никакъв начин за стимулирането на икономическия растеж. При наличието на правилните инвестиции и причини за поемането на дълг, ние винаги сме стимулирали подобно поведение, тъй като има много държави със значително по-високо ниво на държавен дълг като дял от БВП, но със значително по-добър стандарт на живот и покупателна способност на населението.
- Политика по доходите
За съжаление, с тревога констатираме, че политика по доходите в така предложената актуализация, липсва. Такава политика почти липсваше и при приемането на Бюджет 2022 през февруари месец. За нас е много важно да видим такива намерения точно сега, защото инфлацията на месечна база спрямо съответния период на предходната година, достигна 24-годишен пик. Не е нормално в частния сектор средната работна заплата да расте с 11%, а в същото време в бюджетния сектор с 0%, особено в този момент.
Темата за минималната работна заплата също отсъства въобще от пакета мерки. Според нас, увеличение на МРЗ еднократно от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и то само ще затвърди статуквото от близо 42% съотношение със СРЗ през 2022 г. Нещо повече, ако СРЗ продължи да расте с темповете, които до момента е растяла, то съотношението към края на годината между МРЗ и СРЗ, ще падне до 37%. Подобна стойност страната ни не е имала от 2011 г. насам. Освен това, към началото на април 2022 г., когато влезе в сила новият й размер, този ръст вече бе напълно обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, дори с предвиденият ръст на МРЗ, тя не съответства на „заплата за издръжка“, каквото е нашето искане от много време и каквато е посоката на посланията в проекта на Директива на ЕК по темата.
В тази връзка, КНСБ настоява за следното в рамките на предстоящата актуализация на Бюджет 2022:
- Нов ръст на МРЗ с който да достигнем през 2022 г. размер от 760 лв.;
- Ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 15%, а на „работещите на терен“ с 20%. Все още няма никакви средства за ръст на заплатите във важни обществени сфери, като – култура, земеделие, социални услуги, изпълнителни агенции и др.;
- Въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на МРЗ за страната, както и 15% ДДФЛ, 15 ДДЮЛ и 15% обща ставка на ДДС;
- Нова подкрепа за домакинствата заради очакваните нови цени на ток, парно, топла и студена вода;
В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България НЕ ПОДКРЕПЯ така предложеният проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г., тъй като той не предлага по никакъв начин политика по доходите, подценява значението на редица макроикономически и фискални параметри и залага ниско ниво на амбиция на държавата относно участието й икономиката в момента, когато всички икономически субекти имат нужда от нейната подкрепа.